Проф. Андрей Пантев: "Европейски елити днес са локомотив без па́ра и без вагони, а Западът не е оазис на добродетели"


Сподели:
05 Март 2019, Вторник
Защо днес живеем в безвремие, каква историческа диагноза би поставил днес на страната ни, защо разделителната линия между българите вече три десетилетия продължава да е една и съща – Русия и антикомунизма? Подмазвачество ли е благодарността и толкова ли е трудно човек да бъде признателен.



Какво става със Запада – загуби ли той монопола над света, за тоталното отдалечаване на европейските елити от проблемите на хората. По всички тези въпроси отговаря един от най-уважаваните наши историци проф. Андрей Пантев в интервю:

– Каква историческа диагноза бихте поставили днес на страната ни, професор Пантев? Как бихте характеризирали България, ако този въпрос ви зададат студенти?

– Не можем вечно да се оправдаваме с лесното обяснение за добрия български народ и за неговите лоши управници. Аз съм невежа по медицинска терминология, но се сещам за думата епикриза. Това е обяснение с генетични причини. Ако следва да лепнем етикет за времето, то е безвремие, което не е прецедент в нашия исторически път. Естествено, и на другите, но какво ни интересуват в случая те?

Вече отдавна не общувам със студенти, но те също са част от онази България, чието настояще така трагически преживяваме. Всички имаме принос към съвременното ни състояние, макар и разностепенен. – Харесва ли ви дневния ред, задаван от политиците, които пък тайно или може би явно се надяват да останат в историята, като ги дават по-често по телевизора? – След като са гледани, тогава какви са укорите. Хем се гневим, хем сме се вторачили в тях. Те правят новини, а не са художници, писатели и културолози. Макар част от тях също да са силно подвластни на конюнктурата.

– Защо сме толкова хлъзгави като поведение сега?

Такова раболепие струи отвсякъде, тъкмо оздравяхме от съветския синдром, но веднага ни хвана още по-силен – вашингтонския и брюкселския. – Това да не би да е нещо ново от нашето минало?

Защо да не се възпроизведе и в настоящето. С малко въображение можем да си представим с какво усърдие сегашните политически знаменитости ще се преобразят в своя антипод при евентуална политическа промяна. Но това хамелеонство не е от вчера и няма да свърши утре.

– Номерът да направиш народа беден, уплашен и апатичен, минава ли пред историята?
Какво мисли за това Тя – Историята?

– Ако историята беше наистина учителка на народите, тогава нямаше отдавна да има диктатури, войни, бедност и несправедливости. Думата промяна е толкова амортизирана, както и реформи, независимост и демокрация. – За 30 години след промените разделителната линия, по която хвърляме гущери и жаби, е Русия и антикомунизма.

Защо не можем да се отърсим от комплекса, че ни смятат за русофилски народ – не че изследванията показват нещо по-различно, но има и една част, която е много гръмогласна по тази тема?

– Защото ни възприемат като адаптивен към силните народ. Ако днес ние потвърждаваме заслугите на Русия за българската държавна еманципация, това не означава, че те са ангели. Но да ги представяш като злодеи, дошли да ни вземат пшеницата, не е по-малко противно. След Втората световна война, в навечерието на конфликта Сталин-Тито, съветският посланик се оплаква, че недостатъчно се слави съветският диктатор в Югославия. „Вижте българите – казва той на Тито – как прославят Йосиф Висарионович. Е, следва отговорът – те много славеха Хитлер и неговите синеоки рицари, та сега гледат да компенсират!”

Този епизод няма ли продължение и потвърждение днес?

Естествено, но в друга посока! – Покрай Трети март всяка година русофобията така избуява, че да се чудиш тонове злато ли са загубили някои хора, или кой знае какво?

– Изсипаха се отново най-комични и умопомрачителни колумбовски интерпретации. Санстефанска България била измислена, за да ни замаят главата. Като че ли руските войски не бяха посрещани със свещеник. Не сме канени на мирните споразумения. Щото в края на Първата световна война сме канени. Руснаците пребили всеки видян българин и какво ли не… Когато отговориш на въпроса: „Кой изгони турците от нашите земи и кой създаде България?”, ето това са отговорите на този въпрос. Когато искаш да създадеш Задунайская губерния, не й създаваш армия, конституция и библиотека. Гузните от миналото докарвачи винаги се престарават. Повечето са съветски възпитаници и дори със съветско детство. Отново нищо ново. Когато бяхме съюзници на Третия Райх също празнувахме Трети март в присъствие на германските ни братя. И тогава изглеждаше, че България е освободена от извънземни. Нещо е останало от тази отблъскваща атмосфера…

– Какъв е смисълът на историческото преодоляване?

Защо не можем да приемем историческата заслуга, датата, все смятаме, че благодарността е подмазвачество? – Защото отразяваме собствения си мижитурски и парвенюшки характер. Да си признателен е чест. Благодарен е увереният човек, който не се чувства уязвен от такава основателна благодарност. Американците са признателни на Франция за подкрепата по време на тяхната Война за независимост, без това да навява някаква вторична историческа зависимост. Имперски интереси? Защото Белгия и Холандия тогава и по-късно нямат.

- Защо Западът загуби монопола си над света?

– Няма монопол поне като общочовешки стойности. Това, което наричаме Запад, не е оазис на добродетели. Много страшни явления в световната история са изобретени или приложени именно на Стария континент. Съвсем друг е въпросът, че Европа отива към Китай, Индия, Персия и Америка, а не обратното. Нея я имитират, а не обратното. А все пак, дори и модерният колониализъм се провали. Европа и дори по-общото Запад следва да живее от това какво произвежда, а не от това което е заграбено преди векове. Съвременната бежанска вълна към Европа е бумерангът на някогашния колониализъм, каквито форми и названия да възприема той днес.

– Какви са дълбоките причини за възхода на популизма?
В популизма все пак има опасни идеи, но има и реални искания, не е ли така?

– Аз не възприемам популизма само негативно. Той е йезуитски само словесно. Лесно се оправдава липсата на човечност с мотивацията, че обратното е популизъм. Това правят фарисеи, които не проявяват капка жалост към съдбата на другите. Да дадеш един хляб на просещне е популизъм. Дайте ни повече такъв популизъм.

– Част от елитите в медиите, висшата администрация и интелектуалните кръгове смятат, че всяка идентичност е опасна и лекарството срещу нея е смесването. Какво се получава при такова смес, историята има ли факти за това?

– Аз не разбирам съвременните видове елити. Да си богаташ или близък на богаташи не е принадлежност към елит. Някогашната интелигенция, по-точно част от нея, се присламчваше към партийните велможи. Помня с какво вдъхновение се ръкопляскаше на речите на Тодор Живков и театралния смях на неговите дебелашки шеги. След това пък все били преследвани, пред уволнение, дори пред разстрел. Днес е приблизително същото за същите по манталитет, само че спрямо суетните състоятелни бизнесмени – Превърнаха ли се европейските елити в локомотив без вагони?

– Може би локомотивът е без пaра. Не съм познавач на тази съвременна прослойка, но каквото и да си въобразяваме, тя няма очарованието и най-вече престижа на някогашните личности. В световен мащаб! Представяте ли си декларация или инициативен комитет в които да са Стефан Цвайг, Ромен Ролан, Ремарк, Хемингуей, Шостакович, Фицджералд, дори Умберто Еко. Вероятно, съм невежа, но поне аз не мога. Днес нашите интелектуалци пишат подкрепящо писмо до вътрешен министър по циганския въпрос.

– На фона на миграционните потоци, има противопоставяне на обществата. Едни се примириха с това и станаха „мултикултуралисти”, а други – не. Различията между Западна и Източна Европа са факт, но напоследък се вижда доста голямо раздалечаване на позициите, какво означава това?

– Ако Европа стане еднаква, тогава ще изгуби своето очарование и нейният прогрес ще намалява стремително. А все пак какво е Европа – този въпрос са си задавали възрожденецът Йоаким Груев и европеецът Гео Милев. – Европа от читанките в сетния час ли е или това е само илюзия и прекален песимизъм?

– Европа губи от нейното канцеларско и бюрократично разпиляване. Европа не са чиновническите мерцедеси и заплатите на евродепутатите. Но така излиза. – Наред с вечните стойности маршируват и пороците, а те са вечни…

– Човекът е добър, човекът е лош. Това е част от неговата генетична природа. А все пак, въпреки всичко, човекът става малко по-добър… – Ужасно е откъсването, разломът между бедни и богати, управлявани и управляващи. Едните въобще не виждат другите, толкова ли зле е положението?

– Затова се измислят еко катастрофи, тероризми, диктатори и режими. Основното противоречие в нашия свят е както преди хиляди години – тягостната пропаст между бедни и богати. Дори и тогава, когато бедните не са толкова бедни.

– Тези дни попаднах на един цитат от бившия лидер на ГСДП Зигмар Габриел, който е формулирал следното: „В свят на геополитически хищници европейците са последните вегетарианци. Без Великобритания ще станем вегани, а после плячка.” Много страховито звучи, а същевременно има и истина. Толкова ли е необратимо положението, или всяко време си има своите страхове?

– Това кулинарно сравнение може да го изрече всеки, макар и не толкова ярко. Наблюдаваме всемирно безличие, скривано под воала на папагалска фразеология. Все един ден то ще бъде преодоляно, но не зная в какво направление. Проф. Андрей Пантев е роден през 1939 г. в село Раковица, Видинско. Работил е в Института по история при БАН. Специалист по нова история на България и по история на международните отношения ХIХ-ХХ век. От 1975 г. преподава в СУ „Св. Климент Охридски”. Специализирал е в Англия и САЩ, където също така е и преподавал. През 1967 г. защитава първата си дисертация, а през 1984 г. става доктор на науките. Проф. Пантев е бил три мандата депутат от Коалиция за България. През 2002 г. Андрей Пантев получава награда „Голям Платонов Нобел на века” на Световната академия „Платон”. През март 2008 е един от „100 български интелектуалци” подписали открито писмо срещу признаването от страна на българското правителство на независимостта на Косово от Сърбия. Историкът е и един от четиримата депутати, гласували срещу членството на България в НАТО. Автор на множество книги, монографии и статии в нашия и чуждия печат.




Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код