Едни и същи факти, две различни истории.


Сподели:
20 Март 2019, Сряда
България и Северна Македония имат различен разказ за няколко големи събития в общата си история, установи проверка на Свободна Европа в учебниците по история на двете страни.

Едни и същи факти стоят зад два различни исторически разказа. Причините за това са, че често една или друга теза се „пренатяга“ или точката се поставя там, където трябва тепърва да се продължи, да се дообясни за какво става дума. Така обобщава историкът Стефан Дечев историческите спорове между България и Северна Македония.

Според него не можем да открием динамиката на историческите реалности в историографиите и на двете страни, а научният подход изисква именно представяне и обяснение на историческите реалности, които са едни през Средновековието, други по време на Възраждането и съвсем различни в периода на Втората световна война.

Езикът на Кирил и Методий - "неразбираем за днешните българи и македонци"
И в българските, и в македонските учебници Кирил и Методий са представени като славянски просветители. „Но това е първата стъпка по-скоро за да бъде показана ролята на съответната съвременна държава в исторически план като имаща значение за славянската култура като цяло“, коментира Стефан Дечев.

„Прави впечатление, че учените в областта на историята, както в България, така и в Македония, трудно се освобождават от съвременните понятия и съвременната гледна точка, всъщност гледната точка, която постепенно се налага от XIX столетие, когато започва изграждането на модерните нации“, обяснява той.

„В случая, когато говорим за македонското население около Солун, съвременните понятия от гледна точка на българи или македонци нямат своята роля и място“, отбелязва Дечев.

Той допълва, че за съвременните българи и македонци езикът, който е изпозван тогава, би бил неразбираем. „Което казвам, за да подчертая обстоятелството, че тук става дума за исторически реалии, които са свързани с девети и десети век, а днес вече сме двадесет и първи.“

"Идеологическата" връзка със Самуиловата държава
Българските учебници по история представят Самуиловата държава като продъжение на държавната традиция на Първото българско царство. В учебниците в Северна Македония урокът за владетеля носи заглавието „Македонска средновековна държава“.

„Всъщност тя (държавата на Самуил – б.р.) е изживявана както в България, така и в Македония като едва ли не предшественик на днешната българска и днешната македонска държава“, обяснава Стефан Дечев. Според него съвременните държави имат единствено „идеологическа“ връзка със средновековното царство, доколкото държавите са устроени по коренно различни начини и имат коренно различни устои.
Тази интерпретация на историческите факти се разпространява в историографията преди по-малко от век, обяснява той.

„Самуиловата държава е много по-важна за македонската идентичност, такава каквато тя се изгражда в периода след края на Втората световна война“, изтъква историкът. „В решенията на антифашисткото събрание от 2 август 1944 г. Самуиловата държава е спомената като предшественик на държавата, която тръгват да изграждат по това време македонските представители на това събрание и от тук неминуемо в десетилетията след това тя фигурира в македонските научни публикации като македонска държава.“

Според него, фактите, с които учените разполагат, сочат, че държавата е продължение на българската царска държавна традиция, но не може да се говори за национална самоидентификация на населението в съвременния смисъл.

Документите на ВМОРО
Борбата за освобождение от османско владичество на населението, останало извън пределите на Княжество България през 1878 г., също има различни интерпретации в македонската и в българската историография. Различно са представени целите, името и характера на организацията, която води тази борба.

Източник: svobodnaevropa.bg

В категории: Анализи

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код