Георги Иванов: "Важно е на какви деца ще оставим нашата родна планета"


Сподели:
03 Април 2019, Сряда
Космосът не прощава грешки, казва първият български космонавт
Георги ИВАНОВ, първият български космонавт, е роден в Ловеч на 2 юли 1940 г. Постъпва в Българската армия през 1958 г. Завършва Военното училище в Долна Митрополия със специалност инженер-летец и квалификация пилот, първи клас. Служи в БНА като пилот, старши пилот, командир на звено и командир на ескадрила. На 1 март 1978 г. e избран за космонавт във втората група от програмата Интеркосмос. На 10 април 1979 г., в 20.34 ч. московско време е изстрелян на орбита около Земята космическият кораб "Союз-33" с международен екипаж командир
Николай Рукавишников и космонавт Георги Иванов. Поради техническа неизправност обаче корабът не успява да се скачи с орбиталната станция "Салют-6", при корекция на скоростта прогаря едната страна на горивната камера на основния двигател. В тази много опасна ситуация космонавтите приземяват кораба на 320 км югоизточно от Джезказган след 31 пълни обиколки около Земята. В Космоса двамата прекарват 1 денонощие, 23 часа и 1 минута.

През 1984 г. Георги Иванов защитава дисертация под ръководството на акад. Димитър Мишев. След 1989 г. работи в бизнеса. Член е на обществения Съвет на фондация "Еврика", подпомагаща млади таланти. Общува много с ученици в конкурси и срещи, посветени на Космоса. Бил е депутат в Седмото Велико Народно събрание (1990-1991 г.).

- Георги, преди 40 години, когато ти полетя в Космоса и после се върнахте невредими с Николай Рукавишников след аварийна ситуация, в България беше голяма еуфория, хората ликуваха, плачеха от радост, гордееха се. Днес у нас май няма поводи за такова национално единение за добро. Спомнят ли си сега българите за твоя полет?

- Не мисля, че днес няма положителни примери за единение на нацията. Ако медиите заменят половината от криминалните си хроники с постиженията на българските деца на международни конкурси, с авангардните разработки на много млади българи в най-престижните научни центрове в света, с уникалните прибори и системи, които родните институти създават, въпреки държавата, мисля, че ще имаме много поводи за национална гордост.

Дали се помни нашият с Николай Рукавишников полет? Поколенията, близки до него, вероятно помнят. Децата, младото поколение, малко знаят. Това беше и основната причина да отбележим 40-годишнината на този полет. Да, той беше моята сбъдната мечта, но нямаше да се осъществи без огромната работа на десетки учени, специалисти и работници. Това искам да достигне до младите, че благодарение на този огромен национален потенциал, България стана 6-та страна в света участник в пилотирани космически полети и 3-та, произвела храна за Космоса след СССР и САЩ. В разговори често ни питат нас, космонавтите и астронавтите, каква планета ще оставим на нашите деца? Изключително важен и отговорен въпрос и ние сериозно го разискваме в Световната асоциация на участниците в космически полети, която създадохме още през 1985 г., внасяме и редица предложения в ООН. Често обаче си мисля - а на какви деца ще оставим нашата родна планета Земя. Това е голяма тема, защото е свързана с тяхното възпитание, образование и формирането на морални ценности. Това е кауза, по която работя.

- Космическата ти мисия през 1979 г. беше следствие само от конюнктурата да сме част от програмата "Интеркосмос", или трябваше да представим силна научна програма, за да се включим?

- Програмата "Интеркосмос" е създадена през 1967 г. и по нея през 1971 г. България стана 18-та космическа държава в света, създала космически прибори, призната от ООН. Не знам дали е конюнктурна, но знам че е уникална, защото съм сигурен, че няма да има втора такава. Тогавашният Съветски съюз предостави на социалистическите страни безвъзмездно целия си ракетно-космически комплекс, обучението и подготовката на бъдещите космонавти. Това беше мощен стимул в развитието на българската космическа наука и техника. Беше създадена сериозна научна програма, космически прибори и системи за осъществяване на нашия с Рукавишников полет.

- Работил си със светила в науката ни тогава...

- Животът ми подари късмета да работя със - сега мога да кажа, колоси в космическата наука, каквито бяха акад. Кирил Серафимов и акад. Димитър Мишев. Акад. Мишев беше не просто голям учен, беше и безкрайно скромен човек, никога не казваше "аз", казваше "ние". Специалист особено в дистанционните изследвания на Земята от Космоса, през 2001 г. той стана десетият учен в света и първият от бившите социалистически страни, удостоен с международната награда "за съществени и дълготрайни приноси в развитието на космическите науки". Акад. Мишев създаде и ръководи Централната лаборатория по слънчево-земни въздействия при БАН - неговата лаборатория, с която казваше, че е дал своя малък принос за славата на България. Беше научен ръководител на част от моята програма за полета и на програмата за втория космонавт Александър Александров, на научните проекти за спътника "България 1300", за мисията "Фобос"; главен конструктор на уникалните за времето си космически видеосистеми "Спектър 15" и "Спектър 256". Беше голям, но никога не се възгордя.

- До 1990 г. в България се развиваха активно и четирите научни направления - дистанционно изследване на Земята от Космоса, космическа физика, биология и медицина, микрогравитация. Днес останаха като че само радиационните изследвания и прибори, с които учени от БАН сега участват в почти всички космически програми по света?

- България вече е член на Европейската космическа агенция. Това дава по-големи възможности на Института за космически изследвания и технологии да участва в международни програми. В института има добри традиции, отлични учени и специалисти и аз съм оптимист за тяхното успешно бъдещо участие в значими международни космически проекти, въпреки нищожните им заплати.

- Използват ли се за земни технологии постиженията на космическата наука?

- Едва ли има област в живота ни на Земята, в която да нямат влияние космическите постижения. Телевизия, комуникации, медицина, проучване на природните богатства на земята, метеорология, промишлени технологии и много други.

- Навремето ти беше казал, че с Космоса шега не бива. Сега, след толкова десетилетия международни полети, безопасно ли е да се лети? И на какво ниво е сега подготовката на българските летци, защото се приказва само какви изтребители ще купим, но не и кой ще лети на тях?   

- Космосът продължава да бъде враждебна среда за човека - безтегловност, радиация. Пилотираните космически полети днес изпълняват все по-сложни програми, а това поражда и по-големи трудности. Няма да коментирам избора на нов тип боен самолет. Нямам пряко наблюдение за подготовката на съвременните български пилоти. Това, което със сигурност знам, е, че съвременните самолети изискват отлична подготовка, защото Космосът и небето не прощават грешките.

  
На 10 април т.г. ще бъде отбелязана 40-годишнината от полета на първия ни космонавт. В самия ден в БАН ще се състои научна конференция. Тържествата в Ловеч са следобед и продължават на следващия ден. На 11 април в 18.30 ч. в Руския културно-информационен център в София ще има юбилейна вечер. Гости на тържествата ще са космонавти от Русия, Чехия, Словакия, Унгария, Полша и др.

Общинските съветници на Ловеч съобщиха, че са учредили студентска стипендия на името на техния съгражданин, видния учен акад. Димитър Мишев, в областта на физиката, електрониката, автоматизацията и електротехниката. Кметът Корнелия Маринова е предложила стипендията да е на името на Георги Иванов, но той от своя страна предложил тя да носи името на акад. Мишев.

Източник: duma.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код