Ана-Мария Герасимова: "Изкуството е океанът, в който се вливам"


Сподели:
12 Април 2019, Петък

Когато не е заета да опиянява читателите си, намира отражение на себе си и между клавишите, които танцуват под пръстите ѝ, платната, по които рисува.


"Пияните мисли на една трезва глава"- Ана-Мария Герасимова.

Разкажи ни накратко за себе си?

Родена съм в едно прекрасно малко градче в полите на връх Ком - Берковица. Започнах да свиря на пиано, когато бях на 4, първо научих нотите, а след това азбуката. От малка изкуството е неизменна част от моя живот, част от самата мен.

Писането за теб е...?

Начин на живот. Не мога да НЕ пиша. Това е моят бунт към реалността, моят порив към забравената нежност и към всичко красиво и свято в този живот.

Помниш ли момента, в който се роди идеята за "Пияните Мисли на една трезва глава"?

Помня. Беше по идея на моя близка приятелка - веднъж прочете стиховете ми и каза: "Тази година я издаваме!“. Първоначално не го приех на сериозно, защото това е голяма отговорност. Към мен. Към хората. Към самата книга.

Всеки автор трябва да даде светлинка на читателите си, да им помогне да се справят с проблем, да бъде раздавач на надежда, да надгражда личността и да поддържа израстването - духовно и емоционално. Това беше и моята идея. Ако книгата ми е замислила поне един човек на този свят или му е помогнала да се справи с нещо, значи си струва!

Свириш на пиано, имат ли допирни точки свиренето и писането?

Общо взето свиря, откакто се помня. Пианото ми даде основата за всичко - от писането до общата култура. Това е страхотен начин да развиеш творческата си страна, както казва любимата ми учителка по пиано: "Ако имаш дете, то ТРЯБВА да свири“.

Така че, хора, запишете децата си на уроци по музика, няма да съжалявате.

Как ти помага писането?

Ами, представи си, че си дете. Падаш и си ожулваш коляното. И боли. Тогава майка ти те намазва с мехлем, купува ти шоколад и… си като нов.

Нещо такова е и с поезията ми.

В момента си търся книга за четене, коя би ми препоръчала?
НЕ МОГА САМО ЕДНА!

„Живот в скалите“ на Мария Лалева

„Повече от любов“ на Радослав Гизгинджиев

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдадров

С ДВЕ РЪЦЕ „ЗА“ БЪЛГАРСКИТЕ АВТОРИ!

Винаги питам хората за какво мечтаят.
Мечтая да помагам на хората. По всякакъв начин.

Да оставя следа след себе си, да променям.

„Като порасна, искам да бъда стойностен човек.“

Какво би посъветвала всеки, който тепърва започва да пише?
Да не спира никога, да не се отказва от мечтите си и най-вече да бъде смел. Съдбата обича смелите, така че експериментирайте, падайте, ставайте и правете това, което ви кара да се чувствате цели и завършени.
Повечето писатели имат своите навици, свързани с писането, какви са твоите?
Музата ми винаги идва в съня. Точно когато започна да заспивам, ми хрумва някоя страхотна идея... ако знаеш само колко съм пропиляла така... казвам си:

Като станеш, ще я запишеш... но на сутринта вече е отлетяла на юг.

Къде могат да открият хората книгата ти?
Разпространявам я онлайн, а също може да бъде намерена и в “Български книжици”.

На 15 април имам представяне в София в Kare-Arte, където ще можем да си поговорим, ще свирим, пеем, ще мечтаем заедно и ще си разказваме вдъхновени истории. Ще се радвам да се видим там!

Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта, Култура,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код