Симеон Николов: "Как да дешифрираме поуките от пожара в катедралата Нотр Дам?"


Сподели:
19 Април 2019, Петък
Във Франция всеки ден се оскверняват средно по две църкви

Защо си затваряме очите пред факта, че християнството в Европа буквално умира? Защо се приспособяваме към пълзящата в Европа ислямизация, загърбвайки християнските църкви и идентичност, култура и традиции?

Наближава Великден! Празникът на болката, загубата, надеждата и живота. Но тази година той ще е белязан от едно трагично събитие, което прониза целия християнски свят– пожара на катедралата Нотр Дам. Нека да не говорим за възможните три сценария за причината да пламне тази светиня и историческа ценност с корени в сърцата не само на французи, а на стотици милиони християни. Защото станалото поражда далеч по–важни, тревожни въпроси, които би трябвало като камбани да отекнат в цяла Европа.

А пък дори и да се окаже, че запалването не е „резултат на небрежност”, а е умишлено причинено, независимо дали от ислямистки екстремисти, жълти жилетки, десни или леви терористи, това няма да бъде огласено, защото би взривило крехкия мир във френското общество. Всяко управление, особено преди избори за европейски парламент, би публикувало някакво приемливо обяснение, което да прекъсне „спекулациите”, но още преди това да се случи, трагедията изглежда изигра своята „обединителна роля”. Ако е „божий знак или проклятие”, както казват някои вярващи, то си заслужава да се помисли по–скоро върху въпроса, символ на какво се превърна този пожар.

По–съществените въпроси от търсенето на причинителя на пожара, върху които трябва да фокусираме вниманието си, са в няколко насоки:

- Защо вече няколко дни след пожара продължаваме да мълчим за реалната картина не само във Франция (1063 нападения върху християнски църкви или символи /статуи, кръстове и др. за една година, което е със 17% повече от 2017 г.), но и в Германия (само през март бяха осквернени 4 църкви) и други европейски страни?

- Защо си затваряме очите пред факта, че християнството в Европа буквално умира?

- Защо се приспособяваме към пълзящата в Европа ислямизация, загърбвайки християнските църкви и идентичност, култура и традиции?

- Защо не реагираме така на разрушаването на християнски църкви по целия свят и масовото прогонване и избиване на християни и на доставките на оръжия в тези страни и дори допускаме някои от нашите съюзници да участват пряко с въоръжените си сили в тези касапници?

Какви са фактите по първия въпрос? Във Франция всеки ден се оскверняват средно по 2 църкви. Само преди месец – на 17 март беше запалена втората по големина църква St. Sulpice в Париж, но обстоятелствата и до днес не са изяснени. Тя е била използвана и за снимки на филма по световно известния роман на Дан Браун „Шифърът на Леонардо“. В началото на февруари последователно, всеки ден, имаше инциденти в църкви. Църквата Saint Nicolas бе осквернявана три пъти за два месеца.

Напълно разрушена бе статуя на Дева Мария в St.Nikolaus в Honilles, Yvelines. Ден по–късно бе запалена олтарната завеса в катедралата St. Alain в Lavaur. На следващия ден, 06. Февруари, беше обрана църквата Notre-Dame-des-Enfants в Nîmes и бяха използвани изпражнения, за да нарисуват кръст. На 09 февруари подобен инцидент стана в църквата Notre Dame в Dijon, а на 10 февруари имаше отново нападение над църквата Nikolaus в Houilles. Твърде много „случайности” и то в исторически световно известни църкви и последователно, системно и демонстративно. Центърът за нетолерантност и дискриминация на християнството в Европа регистрира 25%–но увеличение на нападенията над католически църкви само през първите два месеца на годината.

В Германия положението не е по–добро. Освен подпалените само през март 4 църкви, има множество посегателства върху кръстовете на църквите, разбиване на олтари, статуи, гробове, събаряне на кръщелни купели, подпалени библии и ислямистки надписи „Allahu akbar“ по вратите на църквите. И това ако не е свещена война срещу всичко, което символизира християнство! При това, последните по–пълни данни са от доклад на Федералната криминална служба от 2017 г., а днес нещата изглеждат още по–зле, но ведомствата силно свиха обобщената информация по тези въпроси. Властите и журналистите обикновено мълчат за извършителите. По–опасно е да коментираш и свързваш ставащото с мигранти, веднага те обвиняват в какво ли не– расизъм, омраза, подстрекателство и т.н.

Води се война срещу християнството, а европейските лидери реагират както след атентатите – с оптимистични декларации, че не ни е страх и с цветя.

По втория въпрос, фактите също са доста красноречиви. Когато преди няколко години анализирахме кои фактори улесняват ислямизацията и радикализацията, посочихме процесите на отстъпление на християнската църква в Европа, но никой, поне в България, не пожела да влезе в тази дискусия. Все пак някой беше казал още тогава, че сме свидетели на "дългото сбогуване с християнството". 60% от Германия е християнска. 24 млн бяха католиците и 23 млн протестантите.



Но броят на вярващите катастрофално намалява само по причина на естествено напускащите нашия свят – от католиците 500 000 вярващи годишно, а при протестантите при 190 000 напуснали през годината се присъединяват само 25 000 нови вярващи. Затова не е чудно, че католическият теолог Георг Вайгел признава, защо гостите на германските градове днес заварват празни църкви. В град Трир, най–старата католическа община, броят на свещениците до 2020 г. ще спадне от 903 на 35, т.е. с 90%. В град Есен броят им от 259 ще се стопи до 43–ма. Подобна е картината и в други европейски страни, макар и не толкова драматична.

Нищо чудно, че вестник "Ди Велт" прогнозира: "Християните в Европа през следващите 20 години ще бъдат малцинство."

По третия въпрос, логично се налага отговорът – защото църквата става все по–слаба и имунната система на либералните общества е срината. Доколко отстояваме християнските ценности? Нали християнството е компас на живота и вярата?

Едва 50% от протестантите и католиците смятат, че християнските ценности са "много важни" или "важни". Но 74% от тях считат "устойчивостта" за важна, или много важна. Въпреки това през последните няколко години ставаме свидетели на невероятни отстъпления от традициите в името на това, да не "обидим" гостите, дошли в нашия дом. Първо, някои кметове отказаха елхите на градския площад за Коледа, отказаха песни и музика. Сериозни проблеми се появиха в училищата в Германия, където немските деца се оказаха в малцинство, те се чувстват вече изолирани, обиждани и заплашвани от съучениците си от мюсюлмански произход.

Пристигналите в свободна Европа кюрди и йезиди християни изведнъж попаднаха под натиск на радикални ислямисти, момичетата са принуждавани да носят забрадки. Изключително тревожно е, че жените и момичетата биват унижавани, заплашвани, изнасилвани и дори наръгвани с нож. Ако протестираш, те упрекват, че си "дезинтегриран". Сега пред Великден анекдотично звучат историите в Германия с "Великденския заек" – шоколадови фигури в станиол, за които дори на касовата бележка вече името "Великденско" е сменено на "малко празнично зайче". Подобни примери са знак за целенасочени усилия за премахване на християнската идентичност, начало на междукултурна борба и отстъпление на християнството.

Какво може да се очаква от църква, чиито висши представители отстраняват кръста по настояване на мюсюлмански духовници (кардинал Райнхард Маркс и бишоф Хайнрих Бедфорд–Щром)? За солидарност с мюсюлманите пледира кардинал Райнхард Маркс, който осъжда ислямистките вандалщини, но скланя глава пред "необходимостта от разбирателство". Едва ли обаче всичко е толкова просто. Вярно е, че много мюсюлмани дори от трето и четвърто поколение се чувстват изолирани. Но не европейците трябва да се приспособяваме към културата на мигрантите.

Германският архитект Рейниг твърди пред "Тагесцайтунг", че за да се интегрират по–добре мюсюлманите–мигранти, трябвало да бъдат съборени църквите и заменени с джамии. Историкът Walter Laquer пише в книгата си "Последните дни на Европа", че джамиите от 700 през 80–те години са вече над 2500 и ако „християнството се изпари”, ще „беснее ислямизмът”. Най–новата джамия в Германия, открита от турската ислямистка държавна структура DITIB е с капацитет 1200 души. Даже си позволиха да наемат архитект от най–известната германска фамилия Паул Бьом, на когото обаче никой в Германия не му възлага вече да строи църкви. А турската страна контролира над 900 джамии. Саудитска Арабия предложи да построи 200 джамии в Германия, по една за сто бежанци! Можете ли да си представите, че една европейска страна би поискала да построи 200 църкви в Ирак, Сирия, Египет, Турция?

Експертите са единодушни: Ислямизацията ще повлече Европа като воденичен камък към икономическа пропаст и загуба на идентичност.

Четвъртият въпрос е най–труден. Факт е обаче, че когато се рушаха християнски църкви в Близкия Изток и се избиваха хиляди цивилни граждани, когато Ислямска държава варварски разрушаваше безценни артефакти, реакцията ни не бе нито незабавна, нито ефективна. Но тъй като започнахме разговора за Франция, нали на всички ни е ясно, че френско оръжие и днес се доставя в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, с което в Йемен от 4 години селищата се изравняват със земята. Тези дни се появи секретен доклад на военното разузнаване на Франция, който е бил представен на президента Макрон още през септември 2018 г. и разкрива къде са използвани френски оръжия.

Само при въздушните удари в Йемен през първото полугодие на миналата година са загинали над 8000 цивилни граждани. 30% от полетите са имали за цел граждански инфраструктури. След военните обекти и населените места, третата цел е била селскостопанското производство. Хиляди деца умират от глад, холера и европейските оръжия. Така и в други страни подкрепяме местни ислямистки милиции, а големи европейски компании унищожават поминъка на милиони африканци, с което си гарантираме бежански потоци. За децата и тези страни не събираме пари, но за катедралата Нотр Дам това стана възможно за броени дни. А да сте чули сред имената на дарителите име на най–печелившите оръжейни компании?

На какво стана символ този пожар? Може би на упадъка на християнска Европа и нейните грешни политики.

Ако един от възможните сценарии за предизвикването на пожара в катедралата Нотр Дам се приема като конспиративен подход, какво да кажем за това, че наслагванията на редица други, по–големи и по–значими заплахи като миграцията, ислямизацията, тероризма, милитаризацията, за чиито последствия се правят сериозни научни прогнози до 2050 г. стремглаво ни приближават към прогнозата в доклад на ЦРУ от 2008 г. и лекция на тогавашния му шеф генерал Майкъл Хейдън в Университета в Канзас през април същата година за граждански войни в Европа към 2020– 2022 г. вследствие на сблъсъци на гетоизолирани ислямисти и местното население, дестабилизация и слаба държавност, екстремизъм и престъпност.

Медиите определиха случилото се на 15 април като "национален шок", който обаче имаше ефект на сплотяване. Колко дълго обаче би продължило действието на този стимулатор? Дали държавата отдавна вече няма сили да поддържа всички религиозни обекти и паметници? Какво става с разрушените църкви в Северна Франция, докато финансовият поток тече само към Нотр Дам?

Кой би могъл да бъде "националният шок" за българите? Кое може да извади българския народ от летаргията му? Кое може да го обедини? Наши църкви и училища отдавна започнаха да затварят врати и да се рушат. Паметниците ли, които поругаваме, ще ни обединят? Българските носии и народна музика, за които българки от чужбина писаха, че се срамуват? Историята ли, която все по–дълбоко фалшифицират някои десни наемници на фондации и чужди интереси?

Трябва ли да се случи трагедия, за да прозрем прости истини? Пожари, атентати, разполагане на ядрени оръжия, военноморски бази, бедност, пораждаща липса на самочувствие, или отсъствието на справедливост, отдалечаването ни от демократични норми и практики, ерозиращото доверие към институициите? Умеем ли да извличаме поуки и от чуждите беди?

Опитът ражда оптимизъм. Оптимизмът внася светлина. А светлината помага да ни се отворят очите. Дано в това пробуждане се родят и нови лидери.

Визитка

Симеон Николов е български дипломат, заместник-министър на отбраната през периода 2005-2008 г.

Завършил е Техническия университет, Дрезден, ГДР. Работил е в Министерството на външните работи, има 2 мандата в Германия – в посолството в Бон и в дипломатическото бюро в Берлин. Достига до длъжност съветник в дирекция „Координация и анализи“. Работил е като главен експерт по международна политика и сигурност при президента Георги Първанов (2003-2005).

Член е на Управителния съвет на Българското дипломатическо дружество и главен редактор на създаденото от него електронно издание за анализи в областта на международната политика, сигурност и дипломация “Експерт-БДД”. Директор е на Център за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код