Реален растеж или пир по време на чума:" Kъде е Гърция след кризата?"


Сподели:
23 Май 2019, Четвъртък
След дългите години на лишения, необходими за преодоляване на дълговата криза, Гърция отпуска строгата бюджетна дисциплина

Преди дни правителството в Атина обяви намаляване наполовина на ДДС върху основни храни, електроенергията и отоплението. Освен това беше възстановена 13-ата пенсия.

Значи ли това, че южната ни съседка се е възстановила от икономическата криза?

Според международни организации и икономисти Гърция върви в правилната посока и има поводи за умерен оптимизъм. За да се върне икономиката ѝ на нивото отпреди кризата обаче, страната трябва да продължи реформите и да поддържа бюджетната дисциплина, смятат кредиторите ѝ. Дори при това положение и при запазване на настоящия темп на растеж, Гърция ще преодолее кризата едва в началото на 30-те години на 21 век, смятат експерти.

Как се стигна до тук?
Финансовата криза от 2008 г. се отрази тежко на Гърция. Причините за това са различни, изтъкват икономисти. Като основна причина е сочен високият бюджетен дефицит, който води до увеличаване на държавния дълг всяка година, което от своя страна води до отлив на чуждестранните инвестиции.

През 2010 г. страната беше принудена да търси финансова подкрепа от т.нар. тройка кредитори – Европейския съюз, Европейската централна банка и Международния валутен фонд. В замяна на заема, Гърция се ангажира с реформи, които предвиждат строга бюджетна дисциплина.

Недоволството на гражданите от тази политика доведе до издигането на власт на лявата „Сириза“ на Алексис Ципрас през 2015 г., която обеща край на лишенията. Проведен беше референдум, при който мнозинството избиратели се обявиха против исканията на тройката кредитори. Буквално дни по-късно обаче правителството на Ципрас прие дори по-тежки условия от тези, които бяха отхвърлени от гласоподавателите. Така страната продължи да спазва строга бюджетна дисциплина през последните четири години. През 2018 г. страната излезе на хартия от спасителната програма.

Какво говорят числата днес?
Гърция отбелязва икономически растеж през последните години. През 2017 г. той е 1,5%, около 2% през 2018 г., а прогнозата на МВФ за 2019 г. е 2,4%. Първичният бюджетен излишък (остатък от излишъка след плащанията по задълженията на страната) надхвърля заложения от кредиторите минимум през последните години, като през 2018 г. достига 4,2% по данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР).

Въпреки това обаче БВП остава с над 20% по-малък, отколкото преди 2007 г., съобщи „Файненшъл таймс“. Затова дори икономиката на страната да расте със средно 2% всяка година, нивото от преди кризата няма да бъде постигнато преди 2030 г., писа изданието.

Това е една от причините обикновените хора все още да не усещат реално подобравяне на икономическите условия в Гърция. Преди кризата БВП на човек от населението се равнява на около 80% от този в Германия. През 2018 г., въпреки растежа, този процент е 55.

Безработицата също е все още висока. Макар че отбелязва спад в сравнение с най-тежките години на кризата, тя все още е около 18% - най-високата в ЕС.

Ще продължи ли да расте гръцката икономика?
Прогнозите на МВФ и ОИСР засега са умерено оптимистични. И двете организации обаче изтъкват, че ключово условие за поддържане на икономическия растеж е стриктното изпълняване на реформите, договорени между Атина и кредиторите ѝ.

Ключово условие за постигане на стабилност на икономическия растеж, според международните организации, е намаляване на размера на необслужваните кредити, което би стабилизирало банките. Те препоръчват също данъчни облекчения за малкия и средния бизнес и едновременно с това увеличаване на събираемостта на данъците. По този начин, според МВФ, Гърция ще поддържа бюджетен излишък, а бизнесът ще бъде подкрепен, което ще доведе до създаване на нови работни места и икономически растеж. Препоръчват се също инвестиции в конкурентоспособността на фирмите и на работниците, както и ускоряване на приватицацията на държавни активи.

И ОИСР, и МВФ обаче гледат с недоверие към мерките, обявени преди дни – намаляване на ДДС и връщане на 13-ата пенсия. Според организациите те ще доведат до спад на приходите в хазната без да стимулират достатъчен растеж. В годиншния си доклад МВФ предупреди и за риска от предлагане на популистки мерки в годината преди изборите, които ще се проведат през есента на 2019 г.

Източник: svobodnaevropa.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код