Проф. Михаил Константинов с комплексен анализ за отминалите евроизбори


Сподели:
31 Май 2019, Петък
С малки изключения организацията и произвеждането им преминаха успешно, заяви анализаторът



Не знам дали е морално да продължаваме да плащаме по 50 лева на машинен глас. Това казва анализаторът проф. Михаил Константинов в интервю за "Монитор".

- Проф. Константинов, кажете как премина организацията на изборите от чисто технологична гледна точка, доволен ли сте?

- С малки изключения организацията и произвеждането на изборите преминаха успешно. Като професионален преподавател бих им поставил оценка „много добър“. Във връзка с това искам да поздравя изборната администрация в лицето на секционните, на районните и специално на Централната изборни комисии. И, разбира се, специална благодарност изказвам на моите колеги от дружеството „Информационно обслужване“, които за пореден път отлично се справиха с обработката на изборните резултати. Остана обаче хроничният проблем с обучението на изборните комисии и особено на секционните. Не знам също дали е правилно и морално да продължаваме да плащаме по 50 лева на един машинен глас.

- Какъв е изводът, който правите от самите резултати обаче, изненадаха ли ви?

- Не ме изненадаха, защото съответстваха доста точно на прогнозите на добрите социологически агенции. Подчертавам, на добрите. А и ако сравним резултатите с тези от последните избори за Европейски парламент през 2014 година, има минимална разлика. ГЕРБ, Патриотите и градската десница запазиха мандатите си, съответно 6, 2 и 1. Само БСП и ДПС си размениха 1 мандат: БСП получи 5 вместо 4, а ДПС падна от 4 на 3. От друга страна ДПС успя да компенсира донякъде срива си от парламентарните избори през 2017 година. Известна изненада беше доброто представяне на традиционната десница в лицето на коалицията „Демократична България“, която успя да прескочи бариерата. И тук има един интересен момент. За първи път гласуването в чужбина имаше електорален ефект. Мандатът на ДБ беше спечелен и благодарение на тези близо 7 хиляди гласа, подадени за коалицията от чужбина. Сега, с тези гласове, ДБ е с над 3 хиляди гласа над бариерата. Ако „пренебрегнем“ всички гласове от чужбина, ДБ щеше да е с 2 хиляди гласа под бариерата. Така от общо 68 български евродепутати до момента от 2007 година насам, точно един-единствен е избран и чрез гласове от чужбина. Ето още данни за любителите на числа: в момента евродепутатите са 6, 5, 3, 2 и 1 за петте партии, прескочили бариерата. Без гласовете от чужбина те щяха да бъдат 7, 5, 3, 2 и 0. - Ниска ли беше наистина активността и до какво доведе това? - Обявената от ЦИК изборна активност от 33% не е истинската, но те не са виновни за това, защото в списъците има половин милион имена, зад които не стоят избиратели в страната. Истинската активност е 36%. По-ниска е от средната за Европа, но все пак е нормална.

- Забелязва се обаче активизиране на хората от гледна точка на гласуването с преференции, как ще коментирате?

- Преференциите предизвикват интерес сред избирателите и вероятно повишават изборната активност. Те се използват широко в Европа, но има и европейски държави, в които листите са твърди, т.е. преференции там няма. Забелязвам, че в сайта на ЦИК преференциите са наречени „предпочитания“, което е българският термин. Този опит за налагане на чистота в умиращия български език трябва да бъде приветстван.

- До какво доведе всъщност преференциалното гласуване?

- Ами доведе до промяна на един мандат в листата на ВМРО. Както се казва, малко, но от сърце. Ето още малко хипотетични данни. При 5% преференциален праг имаше само едно разместване сред 17-те български имена: във ВМРО четвъртият Андрей Слабаков измести втория Юлиан Ангелов (Сергей Станишев също се изкачи в листата на БСП чрез преференции, но това не предизвика промени в избраните петима кандидати от БСП). Да видим сега какво би станало, ако прагът беше 4%? Ами ето какво би станало. Щеше да има още две промени. В ГЕРБ Лиляна Павлова щеше да измести Александър Йорданов, а в БСП Велизар Енчев щеше да измести Иво Христов. Това вече щеше да е по-сериозна интрига. Читателите могат сами да си поиграят с данните в сайта на ЦИК и да видят, какво би станало, ако прагът е примерно 3%. Или пък даже ако няма изобщо праг. Доста поучително е.

- Кой се оказа най-скъпият мандат?

- Най-скъп е мандатът на ДБ: цели 118 484 гласа. Най-евтин пък е този на ВМРО: „само“ 71 915 гласа. Средната цена на един мандат е, разбира се, е по-ниска от бариерата в гласове, която е около 115
хиляди гласа. Оттук изскача още една задачка: защо това е така?

- Каква кампания наблюдавахме, имаше ли грешки?

- Оценката на кампанията на партиите, коалициите и независимите кандидати я оставям на социолозите и политолозите. На мен, като на обикновен избирател, ми беше странна яростната нападателна кампания, проведена от основната опозиционна сила. Съмнявам се, че това беше успешна стратегия. А и тя предизвика силен ответен огън. На поражение, както казват във войската. Днес българските евродепутати вече са в един отбор. Дано забравят лошите думи и обидите и да бранят общо националния интерес. Макар че такива неща трудно се забравят. А и помним онази поучителна българска притча за ловеца, мечката и лошата дума.

- Как си обяснявате гласуването в Гърция, активизирането на българите, които бяха на почивка там? Бюлетините дори не стигнаха?

- Радостно е, когато българите в чужбина са активни. Но за съжаление, при евроизбори те гласуват малко, На тези избори от чужбина дойдоха 25 хиляди гласа, или малко над 1% от гласовете. Макар че този път те помогнаха на една коалиция, а именно на ДБ, да получи мандат.

- За какво говори новата конфигурация в европарламента, каква политика да очакваме?

Виждате, че всъщност ЕНП и ПЕС губят гласове. - Губят и гласове, и мандати, и то не малко. Но нямаше и кой знае какъв възход на силите, от които толкова силно се плашат евробюрократите в Брюксел. Във всеки случай двете големи политически семейства ЕНП и ПЕС понесоха видими загуби и вече не могат да разчитат на съвместно комфортно мнозинство в Европейския парламент. Което мнозинство впрочем беше нещо като „голяма германска коалиция“, т.е. измама за избирателите и инструмент за спасяване от т.нар. „Ваймарски синдром“. Ще видим следователно множество тематични и плаващи мнозинства. Може пък това да е за добро. Гарантираните мнозинства разглезват и корумпират.

- Очакван ли е за вас добрият резултат на Зелените и на какво се дължи той според вас?

- Хората по света основателно се безпокоят за климатичните промени, които са видими. Особено тревожно е положението в крайбрежните зони. От друга страна ни очаква мини ледников период. Друг е въпросът, дали и доколко климатичните промени са резултат от човешката дейност. И дали зелената пропаганда е искрена, или пък е финансово мотивирана. Но е факт например, че превърнахме световния океан в смрадливо сметище. Найлонови боклуци вече има и по дъното на Марианската падина, освен в коремите на морските обитатели! А и разрушената АЕЦ „Фукушима“ продължава да бълва хиляди кубични метри силно заразена с радиоактивни материали вода ежедневно. На този фон скоро Чернобил ще ни изглежда като детска приказка. В скъпите ресторанти по света отдавна не сервират уловена в свободния океан риба. Това е ужасяващо. Така че каузата на зелените по принцип е правилна и хората това го оценяват. Лошото е, че зелените лансират и откровено абсурдни идеи, които компрометират тази кауза. Ако обаче гръмне Йелоустоун, както се очаква, всичките ни екологични проблеми ще изчезнат. А другите ни проблеми също.

Източник: blitz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код