Калин Калпакчиев: Нездравият интерес към главния прокурор ще се стопи, ако властта му се ограничи


Сподели:
28 Юни 2019, Петък
Интервю с председателя на Съюза на съдиите в България Калин Калпакчиев по едни от най-актуалните въпроси и теми в съдебната система – предстоящия избор на нов главен прокурор и предложенията за законодателни промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК) и в Закона за съдебната власт (ЗСВ).

С промените в законодателството се цели да се регламентира и въведе механизъм, който позволява иницииране на производство срещу "тримата големи" в съдебната власт – главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд (ВКС) и Върховния административен съд (ВАС). Предложенията бяха оповестени преди няколко седмици от министъра на правосъдието Данаил Кирилов, а след това бяха обсъждани повторно на дискусия на междуведомствена група.

Дебатът по темата е в разгара си и е изключително важен особено с оглед предстоящата процедура по избор на нов главен прокурор, който да заеме поста след изтичането на мандата на Сотир Цацаров.

Предлагаме един друг поглед към "прокурорските" теми – от гледната точка на съдия с дългогодишна практика, бивш член на Висшия съдебен съвет и настоящ председател на Съюза на съдиите в България.



Министърът на правосъдието Данаил Кирилов предложи промени в НПК и ЗСВ, с които цели да се въведе механизъм за иницииране на производство срещу "тримата големи" в съдебната власт. Проведоха се и две дискусии на междуведомствена група.


Какво е вашето становище за законопроекта за "тримата големи"?


- Представеният за обсъждане проект за изменение на НПК не съдържа решение на основния проблем, дефининиран в решението на ЕСПЧ по делото "Колеви срещу България". Не се предлага ред за наказателно преследване на главния прокурор, който да гарантира независимо и безпристрастно разследване. В проекта има две отклонения от сега съществуващите процесуални правила.


Предвижда се наказателното производство срещу главния прокурор да става след решение на пленума на ВСС, а разследването да се води от прокурор от Софийска градска или Специализираната прокуратура. За съдиите, включително за председателите на върховните съдилища, има логика наказателното обвинение да се възбужда след контрол на съдийската колегия на ВСС, защото това е гаранция за независимостта им и бариера против произволно повдигане на обвинения спрямо тях.


Подобен разрешителен режим е съществувал в Закона за съдебната власт преди време. Това е така, защото прокурорът има конституционен монопол за образуване на наказателно производство и привличане към наказателна отговорност, който не подлежи на никакъв, включително и съдебен контрол. В този вид проектът за изменение на НПК не решава проблема с осигуряване на независимо разследване срещу главния прокурор, защото то пак ще се осъществява от подчинени нему прокурори.


Откъде идва логиката и кои са слабите страни в "приравняването" на главния прокурор с председателите на ВКС и ВАС?


- Главният прокурор и председателите на върховните съдилища се избират от пленума на ВСС и се назначават от президента по сходна процедура. Това е общото между тях. Всичко останало е различно. Функциите и статусът им са напълно различни и това винаги е било така, защото във всяка правова държава съдът осъществява правосъдие и трябва да е независим и безпристрастен, както по отношение на страните по делата (включително от прокурора, който е страна в съдебното производство), така и спрямо останалите власти в държавата.


Председателите на върховните съдилища са административни ръководители на съдиите в съответния съд, но нямат административна или процесуална власт по отношение на всички съдии в страната. За разлика от тях главният прокурор осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори и има власт да осъществява контрол върху актовете на всеки прокурор. По този начин той може да осуети всеки опит за наказателно преследване срещу себе си. Всъщност това е забелязано и в решението "Колеви срещу България", в което се приема, че нашето законодателство не предвижда възможност за независимо разследване на главния прокурор, когато има данни той да е извършил престъпление.


Примерите от близкото минало сочат, че срещу председателите на ВКС е имало предварителни прокурорски проверки – такива са случаите на съдиите Румен Янков и Иван Григоров, а срещу сегашния председател на съда безпрепятствено се водеше и приключи административно-наказателно дело, което той загуби пред районен и административен съд. Това означава, че практически срещу председателите на върховните съдилища няма законови и практически пречки за наказателното им преследване.


Защо се настоява проектът да бъде приет колкото се може по-бързо?


- Държавата е в забава с изпълнение на мерките по делото "Колеви срещу България" вече десета година. В този смисъл, не става дума за бързане, а за закъсняла реакция на властите. Независимо от това ние сме длъжни да дадем адекватни решения на проблема.


Оправдания, че изменения в Конституцията изискват повече време, че се намираме в края или началото на мандата на поредния главен прокурор и други формални пречки, са само начин да се създаде привидна активност, а всъщност показват нежелание да се промени съществуващото положение, което обслужва властовия модел в държавата.


Така предложените промени ще създадат ли наистина възможност за иницииране на производство срещу главния прокурор?


- Предложенията за изменение на процесуалния закон не променят нищо по същество. Те само стесняват и сега съществуващите теоретични възможности за наказателно разследване срещу главния прокурор, а както ЕСПЧ през 2009 г. констатира, а до днес това не се променило, това положение определя своеобразен наказателен имунитет на главния прокурор, който има фактическа, йерархична и процесуална власт спрямо всички прокурори в страната.


Възможно ли е това и със сегашното законодателство и ако не – защо?


- Без промени в законодателството, както в устройствения Закон за съдебната власт, така и в НПК и дори в Конституцията, не е възможно да се осигури независимо разследване срещу главния прокурор.


Как трябва да изглежда един работещ механизъм за отговорност на главния прокурор?


- Трябва да се гарантира законодателно и фактически автономност на прокурора, който ръководи досъдебната фаза на наказателното производство, така че той да е свободен да привлича към наказателна отговорност всеки, включително и главния прокурор, без риск това негово решение да бъде подменено от горестоящия прокурор. Това може да се случи с промяна в ЗСВ и НПК. За да се изключат съмнения за противоконституционност, е добре да се мисли и за промяна на чл. 126, ал. 2 от Конституцията, даващ власт на главния прокурор да осъществява надзор за законност върху дейността на всички прокурори.


Може да се мисли в случаите, когато има отказ за образуване на наказателно производство и привличане към отговорност на главния прокурор, този отказ да подлежи на съдебен контрол, както и разследването да се възлага на лице, което не се намира в йерархична и процесуална зависимост от него.


За да се постигне това, следва да се мисли за промяна на чл. 127 от Конституцията, която предвижда монопол на прокуратурата да повдига наказателно обвинение, в случай на извършено престъпление, включително и от главния прокурор. Този монопол може да отпадне в строго определени и лимитирани хипотези.


Присъствахте на кръгла маса при президента Румен Радев и предложихте гилдията сама да излъчи и подкрепи кандидат за главен прокурор, който да бъде представен на трима членове на прокурорската колегия на ВСС, които да го издигнат официално по процедура. Това би ли гарантирало в по-голяма степен независимостта и компетентността на кандидата и прозрачност на избора?


- Провеждането на открита и публична процедура за номинации на кандидати за главен прокурор от редовите прокурори, а не само от тяхната професионална организация, е добър начин за издигане на признати от прокурорската общност професионални авторитети. Това само ще подпомогне членовете на прокурорската колегия и ще придаде допълнителна легитимност на процедурата.


Но освен това, необходимо е прокурорската колегия на ВСС да извърши анализ за състоянието и дейността на прокуратурата за изминалите седем години, защото така ще се откроят дефицитите и проблемите, чието решение трябва да предложи бъдещият главен прокурор. Въз основа на този анализ прокурорската колегия трябва да изработи един достатъчно подробен и конкретен профил от качества, на които трябва да отговарят кандидатите.


Това ще спомогне процедурата за избор да бъде съдържателна и да включва проверка на факти, относно компетентностите и интегритета на кандидатите за главен прокурор.


Публична тайна е, че политическата власт "казва своята дума" при избора на главен прокурор. Как може да се разбие този модел?


- Ако се снеме неограничената и безконтролна власт от фигурата на главния прокурор, това ще доведе до естествено отпадане на нездравия интерес на политическата власт да си гарантира назначаване на лоялен главен прокурор. Това може да се случи само с цялостна промяна на устройството и функциите на прокуратурата, без това да означава изключването й от съдебната власт.


Кого бихте предложил за главен прокурор, ако имахте възможност?


- Естествено е за главен прокурор да бъде избран признат професионален авторитет без капка съмнение в неговия интегритет. Мисля, че прокурорската общност може да предложи най-добрия кандидат. За това обаче трябва да се създадат условия за свободното изразяване на мнението на прокурорите.

Източник: dnevnik.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код