Татяна Дончева: Едни и същи управляват Бойко Борисов, приближената му СИК и БСП


Сподели:
28 Юни 2019, Петък
С идването на мутрите и режимът стана мутренски, казва лидерката на "Движение 21"

- Г-жо Дончева, тази година се навършват три десетилетия от т.нар. преход. Каква е вашата равносметка?

Не е така наречен. Той е реално състоял се по начин, по който ние не харесваме, по продължителност, която не сме очаквали, и с резултати, които днес ни се виждат съмнителни и незаслужени. Поне на по-голямата част от хората така им изглежда.

- В какво се изразява симптоматиката на прехода?

Когато започнаха промените, аз бях на 30 години и смятах като повечето хора, че за 5-6 години ще се справим. Поне така ни изглеждаше съотношението в битието между нас и ония, към които се стремим. Не сме си представяли, че ще се върнем назад по отношение на битието си. А за много от хората се случи точно това.

Второ, ние не знаехме как нашата социалистическа планова икономика ще стане пазарна, но не сме си представяли, че тя ще се изроди в грабеж. А се случи точно това. Не сме и помисляли, че начело на грабежа ще бъдат представители на бившата управляваща върхушка. А по онова време пред нас те са изповядвали идеи за социална справедливост. Дали са одобрявали политическото устройство, дали са си представяли, че икономическите отношения трябва да останат такива, каквито бяха, или са видели по света някакви други възможности, аз това не знам. Но не знам някой около мен да си е представял, че тези хора могат да оглавят грабежа в свой интерес и в интерес на своите деца, шофьори, приближени, секретарки и прочие подобни.

- Кои обществени сфери претърпяха завършена промяна?

Трансформацията от социалистически в капиталистически отношения смятам, че е факт. Трансформацията от социалистическа планова икономика в пазарна е факт. Отначало беше факт и трансформацията на политическата система от управление на една партия, закрепено в Конституцията, към многопартийна система и политически плурализъм със свобода на словото и други атрибути на системата, към която се стремяхме. Даже ми се струва, че това беше постигнато дори преди икономическата транформация. Сега, през последните 5-6 години, виждам завой към старото време.

- Какъв е този завой?

Изразява се в няколко видими и с просто око белега. Първо, зад всички парламентарно представени политически сили стои една и съща група на бившата управляваща върхушка. Това беше постигнато през годините по доста хитър и очевидно ефикасен начин. Те управляват както ГЕРБ през Бойко Борисов и приближената му СИК, така и БСП. Така и ДПС, така и "патриоти", ВМРО, а за Марешки да не говорим. Тези хора като външнополитическа ориентация са заклети русофили... или поне така казват. Но тяхното русофилство се изразява по-скоро в любов към модела на Путин за правене на капитализъм. За възможност капитализмът да бъде назначен държавно – това е ясно, че е използвано в началото на прехода. Но сега много голямата зависимост между възможността да управляваш бизнеса и връзката ти с управляващата партия просто е натрапчива.

- Кой е този елит, кои са тези елитарни групи?

Този елит е свързан, първо, с бившата комунистическа партия, нейното политбюро и фигури от нея. И второ, с определени хора от бившата ДС, които от началото на прехода транформираха властовия си ресурс в политическо влияние и винаги са упражнявали такова вече 30 години. Някои казват, че те вече са много възрастни и не биха могли да направят нищо. Но според мен това е повърхностен прочит. Става дума за мрежа за влияние, създавана, модифицирана и развивана 30 години и преди това.

- Имат ли влияние върху икономическите процеси и бизнеса? Как се проявява то?

Продукт на тези хора е Бойко Борисов и неговото възкачване. Предаването на политическата власт в ръцете на мутрите е логичен процес. Защото след като приключи присвояването на бившата държавна собственост от тези хора, за които говоря, те трябваше да намерят човек, който да им я пази. Дали правилно са го намерили - предстои да видим. Защото аз не изключвам вероятността мутрите да им вземат собствеността, те имат всички външни държавни възможности да го направят. Дали онези, които са извадили Бойко Борисов да им пази собствеността, съзнават това и дали вече могат да го променят, имат ли някакви механизми, за да го възпрат, това не знам.

- Кои са видимите проява на овладяването на икономиката?

След като се приключи с държавната собственост и след като бяха назначени капиталистите, от няколко години тече процес на преразпределение на така раздадената собственост и на така назначените капиталисти. Смятам, че периодът на преразпределение започна със смъртта на Илия Павлов и с прибирането на собствеността на „Мултигруп“ у Николай Вълканов и в Ахмед Доган. Втори такъв видим напън беше смъртта на Емил Кюлев и прибирането на неговата собственост в други ръце – някъде при Цветелина Бориславова, някъде при Иво Прокопиев, някъде при други. Такъв процес на преразпределяне течеше и когато имаше серия отвличания на знакови хора.

Същото преразпределяне имаше и при фалита на КТБ и разделянето на нейните активи по някакъв друг начин. Общото между „Мултигруп“, империята на Емил Кюлев, империята на Цветан Василев е концентрация на знакова собственост в едни ръце и след това по най-лесен начин на нейното разделяне и транформиране. Ако няма такава концентрация в едни ръце, трансформирането би ставало по-трудно с много повече врътки, условности и много по-пазарни механизми. Защото и в западния свят има смяна на собственост, когато не се управлява добре.

- Днес в кои кръгове се концентрират огромна собственост и финансови активи?

Около СИК и около Делян Пеевски. Под СИК и Пеевски имам предвид и други хора и се надявам, че интелигентните читатели ще се сетят за какво става дума. Тази акция срещу определени бизнесмени, които трябва да отговарят за нещо, по-скоро прилича на несъставомерно (деяние, което не е престъпно, бел. ред.). Защото не е престъпление зле да си управляваш собствеността. Последицата от лошото управление на една собственост е нейната загуба. Тези хора се преследват, за да се откупят и да им бъдат прибрани собственостите. Има други, които загубиха собствеността си или я предадоха доброволно. Оставиха им някакви милиони, с които да преживяват добре. Има и такива. Този процес няма да спре сега. Но той изключително много пречи за установяване на нормално функционираща икономика. Защото ако икономиката функционира нормално, тогава ще имаме други икономически резултати.

- А защо не функционира нормално?

С идването на мутрите и режимът стана мутренски с мутренските правила. Бащицата казва - това се прави, това не се прави. На еди-кого си му купуваме суперкомпютър, другите да си правят сметките. Този капитализъм по руски образец ще доведе до упадък. Ние сме поискали пазарни отношения, за да може по друг начин да си устроим държавата, да дадем път на талантливи, предприемчиви, активни хора, които биха могли това да го правят добре. Съчетаване на лоши бизнес решения с лоши държавни решения ще ни държи дълго време в периферията на Европейския съюз и последни по БВП, стандарт на живот, заплати и ниво на пенсиите. Място за предприемчив човек, който иска да прави бизнес, няма. Те просто ще му го вземат и ще го накарат на хиляда места да се откупува.

- Г-жо Дончева, има ли обратим процес състоянието, в което се намира завладяната ни държава?

Стъпките, които сега се правят – да бъде ликвидирана всяка възможност за неконтролирана опозиция, тече от няколко години. Част от този план беше дори бързото правене на парламентарни избори след президентските. Защото това убива всички малки партии. В правенето на избори, при които еднократно излъчване на всеки клип и репортаж е 5000 лева за 30 сек., е непосилна цена освен за две-три партии. Ако се спре държавната субсидия и се разчита само на бизнеса, няма как да се случи, защото бизнеса го контролират управляващите.

Винаги се поставя въпросът как да се направи политическа алтернатива. Но тя не може да се направи без пари и ресурси. Както вървят нещата, ние политическа алтернатива не може да имаме, както и Тодор Живков не е имал. Кой знае защо в Полша, Чехия и дори в Унгария са имали, но там има други механизми. Там никога опозицията не е оставяна без ресурси.

Сегашната ситуация в ЕС, липсата на лидери и установените странни „пазарни“ отношения в раздаването на европари води до укрепване на този уродлив модел. Забележете, че те винаги има за какво да ни налагат санкции, за всякакви раздадени пари, но медийните пари никога не се закачат. Там никога не се пита за какво отиват тия пари, защо се раздават медийни пари за реклама на министри, а не се дава за информиране на обществото.

- А има ли механизъм за излизане от този омагьосан кръг?

Това е трудна работа. Трябва да се работи по създаване на политическа алтернатива, която трябва да дойде отвън. Вътрешни ресурси за такава алтернатива отвътре не виждам. Първо, заради съотношението на силите от края на 80-те години. Едните са екипирани, свръхдопингирани, въоръжени с всичко и идваме ние по гуменки, защото сме талантливи. Но ще си останем с таланта си. Няма начин това да бъде пробито. Те владеят финансовите лостове, специалните служби, контролните механизми. Вижте как са избрани тези хора - всички са с някакви тежки компромати. Никой не може да обясни как се появява „Апартаментгейт“ и как заглъхва.

- Къде стои въпросът за правовия ред?

98% от българите не искат правила, не искат върховенство на закона, не искат отговорност за това. И начинът, по който се гласува и се коленичи, ми навява тези мисли. Върховенството на закона и работата на контролните органи е второто нещо, което трябва да бъде вкарано в употреба и за политическата система, и за икономическите отношения.

Много бях учудена от моя приятел и преподавател Огнян Герджиков, който в едно интервю каза, че следващият главен прокурор трябва да прилича на Сотир Цацаров. Да го каже Бойко Бойко Борисов или Пеевски - ще го приема, но смятам, че моят приятел Огнян е нещо различно от тях двамата. Правосъдната система се разви в подчертано репресивна насока, напомняща времената на Вишински. Създаде се и специализиран съд, във времето се разшириха и неговите компетенции. Бяха назначени много хора с обвинителен уклон, които биха осъдили и майка си. Темата с незаконните арести ще става все по-актуална, каквито бяха акциите на Цветан Цветанов. От 2013 г. не е вътрешен министър, обаче неговите акции продължават да отекват в Страсбург. Дотук плаща само данъкоплатецът. И е време да се поеме лична отговорност при незаконен арест. Аз не мисля, че колегата и любим преподавател Огнян Герджиков би одобрил това да се случва в държавата.

По-лесно е през прокуратурата да се започнат промени и тя да се трансформира далеч от социалистическия централизиран модел по съветски образец. Знам, че това много малко го разбират. Но е абсолютно необходимо.

- Може ли президентът Румен Радев да окаже някакво влияние върху избора на следващ главен прокурор?

В смисъл да бъде приличен човек, да бъде с разбирането, че неговата работа ще бъде мисия. Защото, ако тази работа я подхване човек, за който правосъдието е мисия, с обективни средства ние ще постигнем много сериозен напредък. Имайте предвид, че Цацаров е назначил по всички направления хора тип Иван Гешев и Пламен Георгиев, което е много неприятно и също ще иска преодоляване.

Смятам, че услията на президента Радев са малко не навреме. Тези пловдивски милиционери, които го съветват по национална сигурност, правят повече беля, отколкото има полза от тях. Георги Първанов назначи двамата си съветници за шефове на Върховния касационен съд и на Върховната касационна прокуратура и никой не възропта, защото го направи елегантно. Сега тук се работи малко дърводелски. Тези консултации могат да вземат главата на още някой като заместничката на Цацаров, заподозряна в колаборационни отношения с президента. Това просто не се прави така. Президентът става уязвим, че се мъчи да се меси в нещо. Там никога ефективните ходове не са шумни.   

- Как ще приключи Бойко Борисов?

Ще приключи безславно, но не мога да ви кажа кога. Някои сравняват Бойко Борисов с Тодор Живков. По повратливост – може би, но Живков ценеше културата, мястото на България в света. Той пласираше България в отношенията със старите цивилизации. Вижте какви отношения беше изградил чрез Людмила с Индия, Иран и Мексико. Какви отношения беше положил с арабския свят, за да обучава тук негови граждани и студенти, с Азия и с много държави от третия свят. Живков е имал съзнание за съизмеримост на България със света. Сега има един спор за учебниците и съдържанието. Към Живков учебниците не били груби, не били с нападки. Има някои „вседесарчени“ хора, които много искат да бъде заклеймен. Няма какво да заклеймяваме Тодор Живков 25 години след смъртта му. Ние сме отрекли това време, затова сме го заменили. По-добре да видим какви хубави неща е направил Живков, от които и днес можем да се възползваме. Дайте да направим нещо по-добро.

- Нали знаете, че много хора, които ще прочетат интервюто, ще кажат: говори верни неща, но е левичарка.

Аз смятам, че фанатиците и вляво, и вдясно са вредни хора. Старала съм се от себе си да гоня фанатика. Понякога, когато си в състояние на състезание и даже на битка, започваш да се ожесточаваш, спортната злоба да избива. Но съм се старала да гоня фанатика. И като парламентарист съм се старала да не оставям главата си на скенера на входа. Да ме къпят как най-важните решения били политически и аз да ги приемам, без да слушам аргументи. Не съм го допускала и смятам, че е вредно. Това ми е носило проблеми, твърдения, че съм особен човек, неуправляема. Гледах наскоро един филм за Дьо Гол, където и френският генерален щаб е казвал, че не му трябва един ексцентричен човек, който е прав. Е, добре, значи може да продължим да бъдем ексцентрични хора, които са прави. Дали ще дойде нашето време, да не ни интересува. Важно е да си караме нашата работа.

*Татяна Дончева е юрист и лидер на партия „Движение 21“

Източник: clubz.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код