Георги Марков: "Тимерманс е говорителят на Сорос в Европа! Кристалина няма качества за шеф на ЕК!"


Сподели:
02 Юли 2019, Вторник
Според депутата от ГЕРБ новият председател на ЕК може би ще стане Мишел Барние от ЕНП

Манфред Вебер не си мръдна пръста като шеф на групата на ЕНП в Европарламента и позволи на Меркел да осъществи безумната си идея за мигрантите, подчертава бившият конституционен съдия

"В Европа има да се решават много проблеми и двамата претенденти са част от тях"
Ето и цялото интервю на Георги Марков.

Водещ: Продължилите 19 часа дискусии между лидерите на ЕС за избор на нов председател на Европейската комисия приключиха без резултат в понеделник по обед заради съпротивата на Европейската народна партия срещу кандидата на социалистите Франс Тимерманс. Срещата се възобновява в 11 ч. във вторник. Засега всички коментират, спекулират и предполагат различни имена. Никой не си прави труда да говори за политики, нито за бъдеще пред Общността. На какво ставаме свидетели: на кандидати без политики или на политики без кандидати? Задавам въпросите на народния представител от ГЕРБ и бивш конституционен съдия Георги Марков.

Защо се закучи изборът за лидери на европейските институции, г-н Марков?

Георги Марков: Аз в едно от вашите предавания, за което ви благодаря, имах възможност да прогнозирам, че изборът няма да стане от раз или от втори път, и че евентуално може да отиде чак наесен този избор, по простата причина, че Европа 2019-та не е Европа 2014-та. Френско-германският диктат, на който бяхме свидетели през 2014 година, имаше печален край. Изборът на Юнкер доведе до тежка обида за Камерън, който тогава беше против, подкрепен единствено от Орбан, и се стигна до Брекзит. Сега в случая, да направя едно откровение, а то е следното – аз гласувах на тези европейски избори за ЕНП заради Борисов, от едната лоялност към него и към ГЕРБ, чийто депутат съм. Ако имаше пряк избор на Тимерманс и Вебер, какъвто би било резонно да има за шеф на ЕК, аз нямаше да гласувам за нито един от двамата, по простата причина, че в Европа има да се решават много проблеми, а и двамата са част от проблема. Както казва Орбан, те се различават само физически. Единият беше шеф на парламентарната група на ЕНП, не си мръдна пръста, един път не каза една дума, че Европа е християнска, позволи на госпожа Меркел да осъществи безумната си идея за мигрантите – „Елате, ще се справим“ – разбира се, тя не се справи.

А Тимерманс е говорителят на Сорос в Европа. Неговата любима фраза, и тя е назидателна, забележете, е, че ние трябва да свикваме с многообразието. Както се видя, ние, българите, може да сме най-бедни, но имаме достойнство, отказахме да свикваме с многообразието, не приехме т.нар. Пакт на ООН за миграция, според който трябваше тя да ни осъществи благоденствието, миграцията да е източник на нашето благоденствие до 2030-та; и българският Конституционен съд кастрира Истанбулската конвенция и то завинаги. Той – Тимерманс тогава мачкаше БСП, опитваше се да оказва натиск, това го знам достоверно, върху българското правителство, но в крайна сметка ние постъпихме с достойнство. И сега се чудя на акъла на Туск… Всъщност знаете ли, не се чудя. Туск си търси работа. Той няма да си намери работа в Полша, защото знаете, че Право и справедливост – партията на господин Качински, спечели сега и евровота, има абсолютно мнозинство в парламента на Полша, тя го ненавижда и не подкрепя на сегашния му пост. И той си търси работа. Ако се върнем назад във времето, Барозу – този симпатяга, социалдемократ португалски, пък в ЕНП – карашъкът е пълен, той отиде в една американска банка. Сега Туск си търси работа и стана изразител на сговора между четири, забележете, християно-ислямски страни. Франция, Германия, Холандия и Испания се опитаха да наложат този човек.

Тези четири страни – госпожа Меркел призна, че вече ислямът е част от Германия; вие знаете, че черни жилетки ревяха на летището, само преди 20 дни на международното летище в Париж, и викаха, че Франция не е на французите; знаете, че в Холандия вече има регистрирана ислямска партия; и стигаме до Испания, където Педро хубавецът е новото лице на европейските социалисти, но за претенциозните слушатели на радио „Фокус“ ще кажа, че господин Санчес още не е станал премиер, тъй като победи с много малко, той нито е Орбан, нито е Качински, и би с толкова малко, че не може да направи сам правителство, опитва се да направи с наречените от него популисти, но те не стигат, дори ще търси и някои сепаратисти. Тези четири страни игнорираха вота на европейските избиратели. Вотът на европейските избиратели е, че ЕНП е първа политическа сила. Като не става Вебер, а той не става, ще се намери някой друг.

Другият лагер е на християнските страни – страните, които искат да са етнически хомогенни, това са вишеградците, силно подкрепени в случая от Италия. Както знаете, американският президент Тръмп на посещението си във Варшава каза: „Вие сте новият мотор в стара Европа“. Евала им правя, шапка им свалям на вишеградците, че на практика наложиха вето на Тимерманс, и според мен, подкрепени от Салвини, той няма да може да стане председател на Европейската комисия. Това е голям успех за Европа, защото стават ясни две неща.

Едното е, че няма да бъде председател на Европейската комисия човек, който се срамува да каже думата „християнство“ и ни учи да свикваме с многообразието, което значи с гей браковете, джендър идеологиите и с това да няма Дядо Коледа, да има Дядо Мраз, да няма коледни празници, а зимни. И второ, за пръв път стана ясно, че Франция и Германия няма да могат да командват Европа. Снощи това, което се е случило, е много интересно. Доналд Туск изпаднал в колапс и го е било страх да подложи на гласуване собственото си предложение. А бе, Туск, предложи го да се гласува. Нали имаш предложение, предложи го. Било го е страх, защото нямат мнозинство. Разчитат във вторник до 11 часа да могат да разколебаят, защото има още страни, като Хърватска, които подкрепят вишеградците и Италия, да ги разколебаят, да им предлагат нещо, кой знае какво ще бъде. Но аз мисля, че той ще бъде блокиран, няма да стане. А, ако стане, това ще бъде началото на края на Европейския съюз, тъй като ще бъдем изправени пред много тежки неразрешими конфликти на Европейската комисия с вишеградците и с Италия, бих казал дори с Естония.

Това е страната, която трета в Европа, след Орбан 2012-та, след това Качински, сега и Естония изкара от парламента си европейското знаме. Не защото тези страни са по-малко европейски, но те искат да подчертаят, че парламентът е суверенът за тези страни, както пише чл. 4 от Лисабонския договор – всяка страна може да се позове на своята конституционна идентичност. Ще видим какво ще стане в Австрия септември. Аз мисля, че Курц отново ще бъде изправен пред ситуация да прави с Партията на свободата коалиция, там има нов лидер – Норберт Хофер, който се яви кандидат за президент, спечели 49,9.

Мисля, че скандалът с лидера на партията Щрахе се оказа по-добър за ЕНП и по-лош за Курц, който загуби министър-председателското място. Тоест не съм сигурен, че във вторник ще има решение на въпроса. В неделя вечерта имаше вечеря, аз гледах кадри по телевизията, на Макрон с вишеградците и на тази вечеря само плеснаха една снимка обща – нещо, което за пръв път се случи. Знаете непоносимостта на Макрон към вишеградците. Той се опитваше да направи движение, наречено реформаторско, прогресисти го наричаше той, и буквално каза: „Аз искам да бия Качински, Орбан и Салвини“. Трябва да ви кажа, че Макрон беше бит от Льо Пен. А въпросните господа – Орбан с 52,3%, най-добрият министър-председател в Европа, най-силният, след него Качински с над 40% и след това Салвини, който почти двойно бие вторите след него – италианските социалисти.

Водещ: Защо Вишеградската четворка успя да се превърне във фактор в Европейския съюз?

Георги Марков: Този въпрос е много уместен. Много резонен е, защото сме на 30-та година от демокрацията и няма как да не върнем лентата назад. Ако я върнем, ще видим, че тези страни – Чехословакия тогава, Полша и Унгария, се бореха за своята свобода. 1956 година е годината, в която за пръв път след Втората световна война, за пръв и последен път, някой се би, има куража да се бие със съветски танкове. 3000 съветски танкове срещу тях се би унгарският народ, всенародно въстание. Ако се върнем 1968 година, аз тъкмо тогава отивах в казармата, чехите излязоха на улицата срещу съветските танкове, Ян Палах се запали, а Валенса създаде 10-милионна „Солидарност“. И много интересно, че 1991 година президентът Валенса на Полша, на Чехословакия е Хавел и унгарският премиер Йожеф Антал, покойният, идват тук във Вишеград и правят тази Вишеградска тройка, станала с разпадането на Чехословакия на четворка, на това място, където техните крале през 1330 и не знам коя година се събират да правят общ път на търговията. Тоест това са държави, които са християнски, които през вековете са били заедно. Страни, с население, което е имало характер да се бори с комунизма, и което е много важно – никога не са забравили, за разлика от тази другата група, за която говорим, че са християнски. Вижте колко интересно – във Вишеградската четворка словашкият премиер е социалист та дрънка, Петер Пелегрини; Бабиш – премиерът на Чехия, е либерал-милионер; докато Качински е в Консервативната партия, Орбан – християндемократ. Това не им пречи да си сътрудничат и да са заедно по тези изключително важни въпроси – християнство, традиционен брак, национален суверенитет, национална идентичност. Те са иначе много различни. Например Словакия е с еврото, другите три държави не щат да чуят. Словакия пък не признава Косово, другите три го признават.

Полша пък не ще да чуе за сближаване с Русия, другите три търгуват. Но по тези фундаментални въпроси са заедно. И понеже ме попитахте за вишеградците, Сорос, чийто кандидат всъщност сега е Тимерманс, се опитва да разбие Вишеградската четворка по много типичен за него начин – опитва се да направи майдан в Чехословакия. Намери млади интернетаджии и кръстиха майдана „На момента“. Същата партия Сорос създаде срещу Орбан сега на тези евроизбори. В Унгария беше закрита либералната партия и беше създадена една „На момента“ – млади либералчета с много пари, основно в посланията им е джендър идеологията и национализацията на частни жилища, в които нямало хора. Опитът за преврат срещу Бабиш беше много смешен, защото той стана само 10 дни след като Бабиш спечели евроизборите, тоест получи вот на доверие в собствената си страна. Вишеградците са фактор и ще продължат да бъдат фактор, защото са централноевропейци, защото са 65 милиона и никога и с нищо не са били по-малко европейски от западноевропейските – Будапеща, Краков и Прага по нищо не отстъпват на която и да било в момента западна столица. И ето нещо, с което много печелят, това е, че са много сигурни страни. Тук мигранти не стрелят по трамваите, не гърмят в метрото, не премазват на коледни базари, не трепат с ножове, както в Кемниц, Фрайбург, Кандел и в другите градове на Германия.

Водещ: Кой в крайна сметка ще оглави Европейската комисия?

Георги Марков: Аз мисля, че със снощното хапване на Макрон с вишеградците прозират някакви вишеградски намеци, че те биха подкрепили човек, който уважава първо европейските правителства, второ, не се срамува да каже думата „християнство“, и трето е от ЕНП, от партията, която бие на вота. И все си мисля, че това може да е френски политик, може би Мишел Барние, защото той е от партията „Републиканци“ на президента Саркози и ще отговаря на условията шефът на Европейската комисия да е от ЕНП. И мисля, че може да се стигне до такъв компромис, защото той ако бъде предложен, аз не виждам вишеградците да са против, мисля, че и италианците ще се съгласят. И мисля, че това е някакъв вариант. Това, разбира се, са мои предположения, които в контекста на това, което се говори в унгарските медии. Намирате ме в момента в Будапеща и това мога да кажа.

Водещ: Много се спекулира около името на Кристалина Георгиева. Дори в българските медии името й се спряга като евентуален наследник на Туск. Вие, следейки унгарския и европейския печат, виждате ли такива шансове?

Георги Марков: Аз чух за това нещо от приятели, които ми звъняха на обед, дали такова нещо съм чул в Унгария. Тук отразиха това, което и в България. „Ройтерс“ ги съобщава тези работи. Както знаете, „Ройтерс“ си е студио на Сорос, той си хвърля такива бомби. Аз много се смях на тези „Ройтерс“, те са големи шегаджии. Те по време на евроизборите не казаха нито един предварителен резултат, например, че Фарадж размаза лейбъристите и консерваторите взети заедно, че Льо Пен бие и то бие новата надежда, либерална, наречена Макрон и т.н. Но веднага казаха, че партията на Тимерманс е спечелила в Холандия. И сега, да са наясно слушателите на радио „Фокус“, да, тя печели, но от 29 мандата, партията на Тимерманс взима 5 в Холандия. Там е силно фрагментиран вотът, тоест той има по-малко дори от Борисов. Аз лично считам, че това с Кристалина Георгиева е шега. Госпожа Георгиева за мен няма тези качества – да води Европейския съюз в такъв тежък момент. Тя никога не е била в политиката. Ако е била толкова на странате на демокрацията, щях да я познавам. 1990-1991 година, когато ние бяхме по митингите, правехме гладни стачки, не си спомням такава слава да е имала Георгиева. Но не изключвам да влезе в оборот по две причини. Първо, че се търси много удобен човек, а тя ще бъде послушна. И второ, се счита, че трябва да има на един от високите постове жена. Но, че тя няма да бъде на Европейската комисия, това е сигурно.

Водещ: Господин Марков, защо в такива големи европейски спорове България не заема по-категорична позиция?

Георги Марков: Аз не мога да кажа каква позиция трябва да заема България, защото не знам, какво е говорил там господин Борисов. Доколкото разбрах, той е взел някакво компромисно решение. Това е негово право. Той е избран за министър-председател, той осъществява и вътрешната, и външна политика по конституция. И в крайна сметка той е представител на ЕНП, един от малкото премиери на ЕНП. За съжаление, в момента ЕНП е толкова оглозгано от към премиери, че чак е срамно. Един хърватин Пленкович, който управлява в Хърватия в коалиция, една Меркел, която е в най-ниската си точка, откакто е в политиката, и тя управлява в коалиция, Борисов управлява в коалиция. И сега мисля, че един латвиец от прибалтийските страни. Аз не мисля, че България трябва да прави компромис с избирането на Тимерманс, защото компромис с бъдещето на Европа не може да се прави. А бъдещето на Европа и на този ЕС е заложено на карта, ако този бъде избран, след това, че Италия и четири страни, представете си, 120-милионно население не го иска. И ако този човек е нормален политик, с чест, той би се оттеглил, щом една, две, три, четири, пет, и хърватите са били срещу него, и прибалтийска страна, сам не се дръпне и да слезе от каруцата, да не пречи.

Второ, за България според мен е въпрос на чест да не подкрепя холандец за председател на Европейската комисия. Мисля, че тази страна се гаври с България. Първо ни налага вето за Шенген, дори по въздуха. Второ, позволи си един министър да искуни тук и да ни държи тон, и да ни учи на демокрация, след като собствената му страна не може да осигури най-важното – живота и здравето на гражданите си. В България не стрелят по трамваите през деня, не убиват, както в град Утрехт. И този престъпник, ислямист, там беше пуснат две седмици преди това от затвора, а досието му е колкото от радио „Фокус“ до „Александър Невски“. Значи, въпрос на чест за България е да отхвърли Тимерманс. Независимо, че той не е от партията на Рюте, той е приятел с него, Рюте участва в тази комбинация да го издига. И въобще мисля, че думата „холандец“ е готина за футбол и т.н., но за политиката България трябва просто да каже, че не желае холандец да председателства Европейската комисия. Защото, ако Тимерманс беше толкова много за България и толкова много българофил, какъвто не е, разбира се, досега да беше хиляда пъти отскочил до Хага или там до където ще да е, и да е говорил с Рюте и т.н. Те се подиграват с нас и е въпрос на чест да не изберем холандец. Съжалявам, може да не се харесват думите ми на господин Борисов, но аз съм от гражданската квота, имам си собствено мнение и е много късно да се променям, след като 30 години съм в политиката. В крайна сметка станах конституционен съдия с един единствен мотив на президента Желев, че си имам самостоятелно мислене и си го отстоявам.

Водещ: Защо ние не можем да бъдем като вишеградците?

Георги Марков: Ние никога няма да можем да бъдем като вишеградците по понятни причини. Аз съм живял при комунизма, роден съм 1950 година, не съм видял някой в България юни, юли или август, ако щете, 1989 година, както Орбан. Сега гледайте, 16 юни точно беше, 30 години от тази пламенна реч – с брадичка, слабо момченце, как призова за свободни избори юни 1989 година да каже – „Съветските танкове да напуснат страната“, и да се обяви за избори, и да направи партия. Искаше се голям кураж. Тези страни са изключително свободолюбиви, изключително християнски, изключително с манталитет да отстояват националната си идентичност. В България е традиция от много десетилетия да сме поначало по-раболепни и не може да искаме да бъдем като Чехия, Полша, Словакия и Унгария. Няма как. Никога не сме били. Извинявайте, но Будапеща има 1897 година метро, поляците имат папа, и сега не искам да ги сравнявам тези неща, те са несравними. Ние сме си балканска страна и такава винаги ще си бъдем. То се вижда, като се връщаш с кола или автобус, минеш ли Суботица и вече наближиш Белград, се вижда, че влизаш на Балканите. Започват неизмазаните къщи, пранетата по дворовете, гумите по пътя, бездомните кучета и котки, мухите, комарите и мръсните тоалетни. Това е на Балканите навсякъде, където отидеш, с много малки изключения. Това е въпрос на манталитет. Ние сме си на Балканите. Борисов поне води една политика да може с всички да е добре. Един път го бяха питали – а бе ти с кой си, господин Борисов, с Меркел или Орбан? Той казва: с двамата. Той води гъвкава политика. Очевидно България в момента не може да води друга, нито пък той има мнозинство парламентарно, та да води друга.

Водещ: Много е любопитно, господин Марков, че тези спорове и невъзможността да се излъчат водачи на европейските институции, показват и нещо друго – че не се говори за политики. В момента се спори за лидери, лансират се имена всякакви, но не се говори за политики.

Георги Марков: То не е случайно, защото, ако вие сте обърнала внимание, целият дебат, който беше между Тимерманс и Вебер, той беше брюкселско говорене, в което нямаше нищо запомнящо се – т.нар. нищоговорене.

Водещ: То и нашите кандидати за евродепутати говореха така, де. Нека да не се лъжем.

Георги Марков: Ние сме все пак малка страна, докато тези големи политически семейства, които за пръв път нямат мнозинство в Европарламента – ПЕС и ЕНП, трябваше да направят един критичен анализ, какво се случи тези пет години. Защо Англия напусна, защо Швейцария си оттегли молбата, защо този гаф стана с мигрантите, кой е виновен? Защото не аз, френският президент казва, че в Европа е натрупан огромен гняв. Е, кой е виновен за този гняв? Как ще се премахне този гняв? Защо има миграция, защо загинаха хиляди хора, кой ще плати сметката? Защо нито един европейски чиновник, от типа на Туск, от типа на Юнкер, на Таяни, преди това на Шулц, на Тимерманс, защо не отидоха на нито едно погребение на убито християнско малолетно дете от тези престъпници, които прекосиха незаконно границите на десетки държави и бяха поканени? Тоест абсолютно не са им уврели главите за това, че европейските граждани повече не щат да търпят това.

Вие ще кажете – да, ама гласуваха по-активно, да, ама Зелените… Да, гласуваха по-активно, защото опасността от навлизане на радикални десници доведе до по-голям вот на мигрантите. Значи, вотът наляво отиде в много отношения и активността се качи в Западна Европа от това, че мигрантите се плашат да дойдат хора като Салвини, като Льо Пен и т.н. Когато 2015-та тръгнаха един милион, Орбан какво каза? „Ей ги – един милион нов електорат на европейската левица“. Никога тези мигранти, които останаха по Западна Европа, няма да пуснат бюлетина за Качински, Орбан, Салвини или Льо Пен, те ще гласуват за такива като Тимерманс, които им дават възможност да се налагат, да ни карат да не празнуваме Коледа, за да не ги дразни и да редят, че Франция не е на французите. Аз това не мога да го повярвам, но го видях по телевизията. Има отказ от разговор за политика, но той ще се наложи да се проведе сега, след като се видя, че не са така прости нещата. Това е първата крачка към дискусията „Накъде отива Европа“. Явно е, че Европейски съединени щати не може да има и трябва да се тръгне към промени в Лисабонския договор. Ако щете, да се направят два мини съюза в съюза. Единият християнско-ислямски, да си толерират исляма, да си носят последиците от атентатите. И другият лагер, който се очертава на вишеградци, прибалтийци и италианци – християнство, традиционен брак, национална идентичност и национално самоуважение.

Източник: epicenter.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код