Мирян Костадинов:" Имаме нужда от цели, за да водим щастлив живот"


Сподели:
16 Юли 2019, Вторник
Това интервю е специално за тези, които знаят, че трябва да се борят. За тези, които искат да се борят, но не знаят как.

За тези, които си позволяват да мечтаят, и за тези, които са смели, защото не се отказват дори когато мечтите изглеждат далечни. Този непринуден и честен разказ оставя следа в мирогледа, ако си свободен да прочетеш, ако си отворен да разбереш. Това интервю не е за всеки и ако искаш да даде лесната формула – няма да я откриеш, но ще видиш трудния път. Около него мирише на сладост. И не заради славата, успеха му или заради лекотата в общуването. Около това момче витае мирис на талант, упорство и непоколебимост.

Мирян Костадинов – MIRY.

Поводът за нашата среща е 6-ата поредна авторска песен на Мирян Костадинов (вокал), Пит Борисов (сол китара), Свилен Ивов (бас китара), Антъни Трандев (барабани).

Песента е най-позитивното парче в репертоара на групата, издадено досега.

Разкажи ни малко повече за това, последно парче.
В бъдеще ще имаме повече такива песни. Излизаме от едно тягостно минало, в което по-голямата част са по-агресивни песни или насочени към нещо негативно, което съм виждал в ежедневието ни, винаги пречупено през позитивната призма, но всички парчета са имали леко мрачна тематика и звучене. Докато сега застъпваме по-лекото рокендрол звучене. Kinda love you е с блус рок ритъм, към който в момента се преориентираме. Искахме да създадем клип, който да пресъздаде една не чак толкова романтична среща между не чак толкова добри герои. Целта на песента е да даде смелост на хората да действат в романтичните отношения.

Разкажи ни нещо за себе си, което не знаем.

Може би нещо, което хората не знаят, е, че аз съм всъщност художник по специалност. Това е първата жилка талант, която излезе от мен, първият порив да правя изкуство. Реално това ми беше страстта в живота, докато не открих музиката по някакъв начин и не осъзнах, че всъщност и през музиката мога да се изразявам, да слагам послания и да ги предавам към една по-голяма публика.

Как се започна с музиката?

Един мой приятел намери китара и ми каза: искаш ли и ти да намериш някоя от вашите (вкъщи имахме 3, добавя Мирян), да я вземеш и да ходим да правим музика? Започнахме да правим аматьорски записи на компютъра, с най-ужасните компютърни микрофони, записвахме някакви много лоши записи, но пък ни беше забавно и просто искахме да правим музика. След което пускахме тези записи на наши приятели. Имаше някакво вълнение в тази работа и оттам се стартира. Впоследствие свирих на улицата, за да придобия увереност, докато вече не се плаша от музикалните изяви, даже напротив, мечтаем за все по-големи сцени и по-голяма публика.

Кога се усещаш най-силен и добър в това, което правиш? Когато пишеш текста, композираш музиката или излезеш на сцената?

Може би целият процес и най-вече когато изляза на сцената. Винаги се старая да съм фокусиран на 100%. Когато се появя пред публика и пея авторските си парчета, започвам да си представям времето, в което съм писал текста, мелодията, самите чувства, които съм изпитал тогава.

Чувстваш ли се късметлия?

Да. Защото имам възможността да се концентрирам върху музиката и така най-активните ми години да прекарам в посока преследване на мечтите по някакъв начин.

Защо избра България за старт на музикалната си кариера?

По стечение на обстоятелствата. Идеята беше друга, но покрай любовна драма исках да се разделя с всичко, което ми напомня за човека, и в този случай беше цяла Англия (смее се).

Дай съвет на всички, които се занимават с изкуство. Как да не се отказват?

Ако вярват в нещото, което правят, да не се отказват. Истината се крепи на това, че ако един човек иска да направи нещо, ще направи всичко възможно и ще намери начините, ако не иска, ще намери извинението или причината да се откаже. В историята има много примери на хора, постигали своите мечти в късен етап, след много години. Винаги са трогателни тези случаи.

Смятам, че най-важното е да знаеш за какво искаш да се бориш. Ето, аз съм избрал това, в което имам най-голям потенциал, и блъскам ежедневно в тази посока, докато не успея. В крайна сметка упорството е най-важно, за да си постигнеш мечтите и да имаш правилната мечта, която отговаря на твоите желания. Нуждата да имаме цели е крайно важна, за да имаме щастлив живот. Дори и да срещаш трудности, да знаеш за какво се бориш и да знаеш каква ти е целта.

Кои са моментите, в които предаваш сам себе си?

Трудно ми е да правя нещо, в което не си влагам сърцето, и ми отнема повече време. Но гледам да не се фокусирам върху това, когато трябва да се прави някоя задача, просто я правя.

По какво се различавате от другите групи?

В детайлите, в начина, по който работим. В дисциплината. Например: никой от групата не употребява алкохол по време на участия.

Оправдават ли ти се очакванията към днешния ден?

Ами аз винаги искам още. Никога не ми е достатъчно. Не съм си поставил таван на мечтите, не съм си казал: „ако стигна дотам, ще бъда доволен“, искам абсолютно всичко, което мога да постигна, и ще се боря до последно. Постоянно се случват неща, които ни карат да вярваме, че надграждаме, канят ни на все повече и по-големи фестивали, клубовете ни правят по-добри условия.

От къде черпиш вдъхновение?

Черпя вдъхновение най-вече от взаимоотношенията между хората. Като наблюдавам как хората си комуникират и взаимодействат помежду си. Навън, в градския транспорт, по улиците, в парковете. Човешката емоция, гледайки навътре в себе си също намирам доста вдъхновение за парчетата. Иначе намирам вдъхновение, когато съм в природата. Мечтая някой ден да живея в гората, но до тогава малко работа ще трябва да свършим (усмихва се широко).

Смяташ ли се за успешен?

Да. Много малко несгоди съм имал в професионален план. Каквото съм си поставял в работен план, съм го постигал. Трудно е да кажеш как точно се измерва успех, различните хора имат различни виждания за „успех“. За мен е да имаме голяма публика, която да слуша и следва нашето творчество и другото е да имам спокойствието и възможността да правя нещата по мой начин.

Ако успехът се измерва в щастие, групата със сигурност сме успешни.

Какво искаш от живота?

Свобода и щастие. Най-вече свободата да творя, да продължавам да се занимавам с изкуство, защото не мисля да се ограничавам и ако се получат нещата с музиката, бих се радвал да се занимавам и с други неща – с изящно изкуство, актьорско майсторство, фотография. Просто трябва да се получи нещо, за да имам спокойствието да го правя.

Какво е най-важното за един творец?

Да бъде разбран, може би. Да намери разбиране и да намери утеха, да бъде чут по някакъв начин или просто да има възможността да изкаже това, което иска.

Какво послание искаш да оставиш след себе си?

Че хората трябва да са по-добри, че трябва да се уважават повече, да се обичат повече. Насочено е към хората, защото те са музата за моите парчета. Винаги е уникално да видя, че хората са мили и си помагат. Много бих се радвал чрез музиката ни да можем да създадем аудитория и да съберем на едно място хора, които да бъдат интелигентни, добри, разбрани и креативни. Искам да живея в свят, заобиколен от такива хора. Голям чар има в това да чувстваш, че можеш да споделиш, че има братство и разбиране между хората.

Мечтата ти?

Мечтата ми е нашата музика да има обединяващ ефект за голяма група хора, да подсигуряваме среда, в която готини хора да се запознават, да се влюбват, да стават приятели.

Източник: uspelite.bg

В категории: Интервюта, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код