Politico: "Защо Европа не може да спре да се смее на Борис Джонсън"


Сподели:
24 Юли 2019, Сряда
Европейските лидери не само не се доверяват на новия премиер, а мнозина дори го презират

Изборът му за премиер ще улесни лидерите на ЕС да се придържат към оръжията си, като не приемат да се откажат от условията на сделката, която са договорили с Тереза Мей

Американците изглеждат несигурни в позициите си за новия британски премиер, но европейците нямат никакви илюзии по отношение на това кой наистина е Борис Джонсън. Това пише изданието Politico в статия под заглавие „Защо Европа не може да спре да се смее на Борис Джонсън“, цитирана.

От другата страна на континента реакцията на неговото издигане до най-висшия политически пост във Великобритания бе белязана по-скоро от хумор, отколкото от загриженост за това до какво наистина може да доведе управлението на Джонсън. От Брюксел до Берлин обаче изглежда, че всеки изглежда има личен списък с „най-доброто от Борис".

Навремето той бе уволнен от вестник „Таймс“ за измисляне на цитат за предполагаемия любовник на Едуард II. А какво да кажем за твърденията му пред „Телеграф“, че Италия се опитва да убеди ЕС да преразгледа правилата си за презервативите, за да гарантира по-малки пенсии? Помните ли онзи видеоклип с Джонсън, в който той се хвърли напред към бившия германски футболист Маурицио Гаудино по време на благотворителен мач?

Дори в политическия пейзаж, привикнал с фигури като Силвио Берлускони и Виктор Орбан, възмутителният стил на Джонсън го карат да изпъква с негова собствена запазена марка. Но както самият той показа по време на кампанията си, за да стане министър-председател, Джонсън е повече от щастлив да бъде възприеман като клоун.

Най-голямото му предизвикателство в отношенията с ЕС през следващите седмици и месеци ще бъде да докаже, че има нещо повече в репертоара си. След като в продължение на десетилетия се гради като политическа личност, основаваща се на карикатурата на европейците, Джонсън скоро може да разбере, че целите на неговата комедия няма да бъдат възприемани като нещо различно от шега.

След години на смях, европейците просто не са в състояние да приемат Джонсън сериозно. На този етап е трудно да си представим какво би могло да промени мнението им.

Европейците може да се наслаждават на забавната страна на Доналд Тръмп, но те също уважават (и се страхуват) от силата на неговия пост. Независимо дали им харесва или не, повечето са наясно, че Тръмп има значително влияние върху Европа, както по отношение на икономиката, така и по отношение на сигурността.
Но никой не се страхува от Джонсън.

Въпреки че Великобритания остава ключов стратегически играч в Европа, зависимостта от двете страни на Ламанша се разрушава. Например, след завземането от страна на Иран на петролен танкер, плаващ под британски флаг миналата седмица, Великобритания отговори с призив към европейските военноморски сили за защита на морските маршрути в Ормузкия пролив.

Що се отнася до икономиката, Великобритания е много по-зависима от ЕС, отколкото обратното. Ето защо отговорът на Европа на заплахата от Джонсън, че Великобритания ще напусне ЕС без сделка, не трогва мнозина на Стария континент.

Изборът на Джонсън за премиер ще улесни лидерите на ЕС да се придържат към оръжията си, като не приемат да се откажат от условията на сделката, която са договорили с Тереза Мей, неговия предшественик. Каквито и да са недостатъците й като премиер, Мей, за разлика от Джонсън, се радва на репутация сред европейските лидери като честен посредник.

Опасността от недостига на доверие към Джонсън е, че тя може да подтикне лидерите на ЕС да подценят готовността му да отблъсне Великобритания от скалите на Брекзит. Като се има предвид водещата роля, която Джонсън има в кампанията за излизането на страната от Общността, европейските лидери не само не се доверяват на новия премиер, а мнозина дори го презират.

Някои прогнозират, че Джонсън ще трябва да се справи с историческите предизвикателства, пред които е изправена Великобритания, както неговия идол, Уинстън Чърчил. Подобно на Джонсън, Чърчил също се сблъсква с дълбок скептицизъм, когато става премиер и е възприеман като слабо оръдие, дори безразсъдно.
И все пак изглежда, че приликите свършват тук.

Дори политическите врагове на Чърчил не се съмняват в убеждението му в собствените му идеали. В случая на Джонсън не може да се каже подобно нещо.

Дори ако комедийният талант на Джонсън да му е спечелил значително внимание, европейските лидери са решени да са тези, които ще се смеят последни.

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи, Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код