Дончев: "Пробивът в НАП е много тежък киберинцидент, но не е най-тежкият. Виновните ще бъдат наказани"


Сподели:
26 Юли 2019, Петък
Най-тежкият възможен инцидент е някой да влезе вътре и да променя данните. Това би било катастрофа!

Пари ще има, най-същественият въпрос е как да бъдат инвестирани по такъв начин, че от тях да има максимален ефект, подчерта той заместник министър-председателят.

Пробивът, който е станал в системата на НАП е много тежък киберинцидент, защото информацията е станала публична, но не е най-тежкият.

Това заяви вицепремиерът Томислав Дончев в Смолян.

Най-тежкият възможен инцидент е някой да влезе вътре и да променя данните. Това означава наистина катастрофа.

Вторият по тежест инцидент е някой да унищожи данните и да ги няма. Ние трябва да защитим тези регистри. България дава много малко за киберсигурност – разходите на година са около 5 млн. лв., което е нищо, поясни вицепремиерът.

Той допълни, че Комисията за защита на личните данни има право да глобява всякакви публични и частни субекти. Случаят с НАП е особен, защото е публична институции, но глобата ще се плаща от данъци. Само че това не е единственото наказание.

За целия теч на данни ще се установи кой е виновен – между всички служители от най-ниското до най-високото ниво, и ще бъдат предвидени наказания, само че в момента приоритет е овладяването на ситуацията.

Естествено е, че ще се разбере кой е виновен, ще се определи точно вината и на виновните лица, които са допуснали професионална небрежност, ще им се наложат наказания. В момента най-важно е да се минимизират рисковете с изтеклите данни да се извършат злоупотреби. Работата започна, идентифициран е обемът лица - малко над 180, които имат изтекло критично количество данни. НАП се е свързала с тях, дават се съвети, предлага се помощ, посочи Дончев.

Той припомни, че ЕГН-тата са защитена информация от две години. Предстои пълен анализ на информацията, какво има в нея и какъв е потенциалът за злоупотреба. Най-важно е какви допълнителни мерки трябва да се вземат, за да не се случва пак подобен пробив. Имахме няколко срещи по темата. Трябва да наемаме по-висококачествени специалисти на по-високи заплати и трябва внедряване на най-модерни софтуерни решения за защита на критичните системи.

Основните ни регистри са около 65, но от тях най-важните са 10 - 15 и там трябват екстрени мерки. Най-трудното е електронните ни системи да са публични и в същото време да са защитени. Най-защитени са системите, които не са свързани с интернет като на МВР например, каза още Томислав Дончев.

По другата инфарктна тема - чумата по свинете, Томислав Дончев заяви, че ситуацията е много тежка. Огнищата са вече 22.

За нещастие много подходящ сезон за разпространение на заразата. Вземат се, бих казал, радикални мерки. Но един от проблемите, който имаме е, че сред обществеността, даже бих казал и сред управата в засегнатите райони, нямаме пълно съдействие. Има опити и за извеждане, и за транспортиране на животни, което означава разпространение на заразата.

Затова не само МВР, мобилизирали сме сили на Българската армия и колкото е необходимо ще бъдат мобилизирани допълнително, за да се осигурят карантинните мероприятия, заяви вицепремиерът и добави, че трябва да бъдат взети всички мерки да се ограничи разпространението на заразата.


Дончев коментира и темата за инвестициите в страната.
Трябва да бъде променен моделът, по който се случват проектите и инвестициите. Това, че са се похарчили законосъобразно едни средства, все още не означава нищо, същественият въпрос е каква е ползата от тях.
Вицепремиерът посочи, че през следващия програмен период са предвидени значително повече средства за страната ни, като обем финансовата рамка е около 26-27 милиарда лева.
Пари ще има, най-същественият въпрос е как да бъдат инвестирани по такъв начин, че от тях да има максимален ефект, подчерта той заместник министър-председателят.

Томислав Дончев и заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството Деница Николова участваха в заседание на Регионалния съвет за развитие на Южен централен район, на който се обсъди подходът за регионалната политика след 2020 г.

Основният въпрос е как да адресираме нуждите и възможностите, свързани с демографията, с необходимостта от по-агресивно стръмно икономическо развитие. Това само с инвестиции в улици, кръстовища, градинки няма да стане, необходим е нов тип инвестиции, допълни вицепремиерът.

По думите му през следващия програмен период е нужно да се смени гамата на инвестициите, както в традиционна бизнес инфраструктура, така и в изграждането на иновационна инфраструктура.


Друго предизвикателство според Дончев е "да променим мащабите на мислене", да се намерят решения и възможности да се правят проекти на надобщинско ниво.

Имаме няколко сфери, където нивото ни на мислене, планиране и осъществяване на такива проекти трябва да бъде надобщинско, регионално, посочи Томислав Дончев. Той смята, че трябва да се осигури достатъчен дял бюджети от всяка програма за такива проекти на надобщинско ниво.

Относно необходимостта от промяна на модела, по който се случват проектите и инвестициите, вицепремиерът препоръчва обществената дискусия да се направи преди нещо да се построи. Трябват ни мерки преди нещо да се случи, преди фазата на проектиране, дори инвестиционният процес да става по-бавен, но в режим на по- добра обществена информираност и подкрепа, допълни Томислав Дончев.

Източник: epicenter.bg

В категории: България

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код