Проф. Александър Маринов: Материалните последици на лошото управление вече убиват


Сподели:
29 Юли 2019, Понеделник
"Последиците от африканската чума са ужасяващи. По същество става дума за ликвидиране, почти пълно ликвидиране на производството на свинско месо в България", казва политологът

Проф. Александър Маринов в интервю на Радио „Фокус“ „Това е България“

Водещ: ВМРО и НФСБ изключиха „Атака“ от „Обединените патриоти“, чака се дали „Волен Сидеров може да се отметне от ГЕРБ, дори и от 44-тия парламент. ГЕРБ се борят срещу всички течове и пробойни в партията и в държавата. ДПС пасува. „Демократична България“ протестира, а БСП отива на Бузлуджа с платформа „Единни за България“. След НАПЛийкс, отхвърлени президентски вета, разпад на малката коалиция, изтребителска сага и африканска чума, каква още може да ни сполети? Очаква ли ни горещ политически август? Следва анализът на политолога професор Александър Маринов. Проф. Маринов, можете ли да хванете края на всичко, което ни се случва? Сякаш събитията през последната седмица особено станаха интензивни?

Александър Маринов: Аз ще започна с това, което вие посочихте на последно място в изброяването, защото наистина става дума за катастрофа, която сега все още не се разбира като мащаби и управляващите се стремят всячески да потулят или по-точно да омаловажат ставащото, говоря за чумата по свинете. Не става дума само за това, че няма правдоподобно обяснение, как заразата е проникнала в промишлените свинекомплекси, които са идеално защитени до най-висока степен на биозащита. Последиците са ужасяващи. По същество става дума за ликвидиране, почти пълно ликвидиране на производството на свинско месо в България. И респективно за компенсиране на потребностите с внос. Неофициално се разпространяват вече от среди, които би трябвало да са компетентни, мнения, че става дума за насочена диверсия.

Водещ: Откъде е тази диверсия, след като 21 огнища в 6 области са пламнали?

Александър Маринов: Да, някои от тях са доста далеч от Дунава, доста далеч от тази оградка, която беше построена. Сега вече се коментират някакви такива смешни версии за диви прасета, които едва ли не преплуват Дунава, едва ли не водолази-прасета. Но аз подчертавам още веднъж: да кажем появата на такава зараза в малки частни полулегални стопанства може да бъде някак си обяснена. Но отново задавам въпроса, той е и реторичен: как заразата е влязла, в петък вече има и информация, в трети голям свинекомплекс. Как се е случило това? Държавата не дава обяснение. Държавата дори не дава обяснение за начина, по който смята да се реши проблемът. Уверява ни, че няма никакъв проблем със загробването, тоест със закопаването в земята. Чухме и други версии и то на хора, които са доста солидни авторитети в тази област. Всичко това е следствие на безотговорна партизанщина, слаба политика, лошо управление на държавата. Какво още може да се случи? Оставете настрана скандалите, това, което ни дразни, което ни възмущава и ни отвращава, което е свързано с поведението на партиите, политиците и за съжаление на институциите. Говорим за тези материални последици на лошото управление, които убиват, те вече убиват буквално. Може да навържем още много други неща. И забележете, че във всеки от тези случаи: и НАП, и изтребителите, и така нататък – всичко това се неглижира, изкарва се, че е някакво заяждане, че е нещо неадекватно и така нататък. Знаете случая с изтребителите. Имаме скандален пример, как малка група от хора, преследвайки свои лични интереси, са готови и са на крачка от това да сключат договор, който е неизгоден за страната. Само че те не го сключват и плащат със свои пари, ние го плащаме. Но те искат да се представят добре, те искат да се харесат някъде. С чужда пита правят помен. И на всичкото отгоре казват, че експертите казали, че това е най-добрата сделка, което е чиста стопроцентова лъжа. Вие всеки път ме питате – колко може да продължи.

Водещ: Това е логичният въпрос, професор Маринов.

Александър Маринов: Колко по-горещо може да стане? Добре, ще ви отговоря така със съответния пример от физиката. Като стане горещо, водата започва да ври и след това се изпарява. Ако оставим забравен съд на печката, водата се е изпарила, съдът се нажежава и обикновено става пожар. Въпросът е, че винаги има крайна точка. Аз много пъти го повтарям това нещо и все ме питат наши, ваши слушатели да кажа: докога. Не знам докога, но вече водата ври и почти е изкипяла и съдът започва да се нажежава. Кога точно ще дойде фаталният момент, не знам, но след тази история с чумата по свинете и след историята с НАП, и там се подценяват последиците, не въпросът е само в това. Разбира се, е страшно, дали някой няма да използва данните да ви открадне апартамента или да вземе от ваше име заем или да направи някаква друга измама. А дали няма да се появят фалшиви лични карти? Дали с тези лични карти и документи няма да се разхождат хора из Европа и света и да вършат разни лоши неща? Много е трудно да кажем, какво още може да се случи. Всичко може да се случи. Вие дадохте примери за разправии, скандали, взаимни обвинения в самото сърце, в ядрото на властта, които са непонятни. Как си представяте вие в една нормална държава един от партньорите в коалицията да обяви, че другите са измамници и мошеници? Или – нека да оставим само управляващите и да вземем БСП: председателят на БСП обвинява лидера на голяма местна организация, че е водил мъртви души в списъците на организацията. Това не е някакво партийно дисциплинарно нарушение, това е престъпление. Престъпление. Това е съставяне на фалшив документ с невярно съдържание. И за всички тези неща се говори с лекота: „Е, какво толкова?“. Наистина на другия ден се случва нещо друго, което избива предишното, точно като тези неща, с които се играе кърлинг.

Водещ: Споменахте диверсия. Диверсия – откъде? Диверсия – срещу какво? Диверсия – с каква цел?

Александър Маринов: Най-безобидната цел, в кавички разбира се, но да кажем най-безобидната цел – това е икономическа конкуренция. Ако и без това смачканото българско животновъдство с ефективно производство на месни продукти бъде смачкано или бъде принудено да ползва месо от внос, ясно е, че някои ще спечелят, други ще загубят, а цялата нация ще загуби, защото ще се купува по-скъпо месо и по-скъпи продукти. Това е ясно.

Водещ: Откъде идва тази диверсия, кой я прави?

Александър Маринов: Аз ако знаех, сега щях да стоя на друго място, а не на удобния стол, на който си почивам. Естествено, това е ролята на държавата. Да изясни, след като се появява зараза в такива затворени и защитени комплекси, как тя е отишла там. И това не е работа на БАБХ, това не е тяхна работа. Би трябвало да има специализирани органи: ДАНС, БОП – те сега се занимават с други неща. Та, ето, питате ме. Ето ви един възможен мотив. Аз не знам, разбира се. Чух неофициално, разбира се, неофициално ми го каза човек с много богат опит в службите. Той каза: „Разговарям с мои бивши колеги и те казват, че единственото правдоподобно обяснение е диверсия“. Само че никой не споменава това. Може би и не трябва да се споменава, но трябва да се разследва. Това трябва да се разследва.

Водещ: Тогава означава, че собствениците на големите свинекомплекси са съучастници?


Александър Маринов: Или жертви.

Водещ: Как ще влезе тази диверсия вътре? Някой трябва да я вкара.

Александър Маринов: Някой и то не е непременно нужно да е със съгласието на собственика. Защо собственикът ще си унищожи производството? Почти съм сигурен, че тези комплекси имат големи кредити, кой работи със собствени средства? Какво ще правят сега те? Те са ликвидирани. С какво ще си плащат кредитите? Може би имат застраховки да кажем, но като бизнес са ликвидирани. Едва ли някой ще си унищожи собствения бизнес. По-скоро някой нещо е внесъл там. Пак казвам, опитвам се да разсъждавам хипотетично. А може да има и по-лоши варианти на диверсия. Проблемът е, че не може да се обясни, ако в малките лични стопанства може да се намери някакво обяснение с диво животно или фураж, тук всичко е защитено. Фуражът се проверява поне до наличното ниво на контрол, което те имат. Ако фуражът е бил заразен със специален вирус, тогава може би не може да се установи. Между другото от любопитство прегледах историята. Подобни диверсии с африканска чума е имало през последните няколко десетилетия няколко с много тежки последици. Разбира се, те са били извършени от специални служби на едни държави срещу други държави.

Водещ: Надявам се специализираните органи да разследват вече тази линия, а ако не, поне да слушат Радио „Фокус“ и вашия анализ, защото им подсказваме идеи.

Александър Маринов: Не. Просто задаваме въпроси. Въпроси, които освен нас, би трябвало и други преди нас да са си задали, а не да ни обясняват, че това нещо сигурно е паднало от Луната.

Водещ: Вече и наивните не вярват на такова обяснение. Хубаво е управляващите да сменят тази си стилистика, но това е въпрос на тяхна гледна точка. Какво ще стане обаче с голямата коалиция при положение, че настъпи окончателен разпад на малката? Той за момента е половинчат, но може да се превърне във всеки следващ в окончателен. И тогава може би ще има някакво нововъведение в политологията – правителството управлява с преференциални споразумения?

Александър Маринов: Вижте, това, което се случи в последните дни, беше официален смъртен акт на Обединените патриоти, нещата вървяха в тая посока и бяха ясни още преди месеци. Проблемът е друг. Проблемът е, че в неписаните политически правила, в някои страни има и специални закони, според които наличието на управляваща коалиция, официална, легитимна управляваща коалиция е задължително. Забележете, не просто някакви си 125-128 или 130 блуждаещи гласа. Или 95 гласа от голямата управляваща партия, другите един Господ знае откъде идват. По този начин вие сте напълно наясно, че ако не се случат други събития, парламентът спокойно ще си изкара мандата. Това е българската политическа практика, в това число и недостатък на Българската конституция. Ако в парламента има 121 души, които искат да си изкарат 4-годишния мандат, без да се съобразяват с никакви политически и морални критерии, те ще го направят. Само ако някой ги подпъне отвън или други обстоятелства се случат, тогава може да падне парламентът. И вече никой не си играе с такива глезотии, с извинение, с кавички казвам, да има някаква яснота, политическа последователност…

Водещ: И политическа програма?

Александър Маринов: Разбира се. Каква програма? Правителството прескочи втората си година, никой не споменава за отчет, не казва какво е свършил, какво не е свършил. Въобще пълно игнориране на елементарните изисквания на демократичната уредба и демократичния начин на правена на политика и на управление на обществото. Къде може това да се случи в една наистина демократична държава? И аз наистина смятам, че България не отговаря на Маастрихтските критерии, политическите критерии за членство в ЕС.

Водещ: Не отговаря?

Александър Маринов: Така мисля, така мисля. Формално отговаря, но не от гледна точка на това, което реално се случва в парламента, това е най-важната институция на представителната демокрация. И оттук нататък в правителството и прочее, това е.

Водещ: Проф. Маринов, кой от всичките възможни проблеми и скандали може да се превърне във фиаско за управлението?

Александър Маринов: Това е труден въпрос, защото не можем да боравим с обективни критерии. Обективните критерии биха отразявали степента на негативни последици за обществото. Управляващите обаче не се интересуват от обществото. Предполагам, че това, което би могло да обърне каруцата, е нещо, което тях ще ги притесни, уплаши или стресне.

Водещ: Е, какво ще ги стресне?

Александър Маринов: Нямам представа, какво би могло да бъде. През последните 7-8 години знаете нито едно правителство, всъщност ако трябва да сме точни, от 2009 г. досега нито едно правителство не е изкарало пълния си мандат. Все нещо ги е стряскало. И аз не си спомням в нито един от тези случаи поводът да е бил наистина голям проблем обществен. Подчертавам, обществен проблем. Не беше причината да кажем фалитът на КТБ или други такива събития с тежки последици за обществото. Някакви на пръв поглед нищо и никакви конфликти или възприятия за конфликти и така. Сега не знаем, какво ще ги стресне, нямам представа. Освен това има и нещо друго. Има някои неща, които трябва да се случат. И заради които управляващите на всяка цена държат да са на власт. Едното е сделката със самолетите, другото е изборът на главен прокурор.

Водещ: Става ли все по-вероятно спечелилият избора да бъда зам.-главният прокурор Иван Гешев?

Александър Маринов: Друг кандидат аз не виждам и не очаквам до понеделник да се появи. Единственият, който може да издигне друг кандидат, каза, че няма да издига. Остава чисто хипотетична хипотеза самият Гешев да се откаже. Но не виждам защо. Така че в случая нещата изглеждат предрешени, от гледна точка включително и на законовите процедури. Дори да допуснем, че има, можем да допуснем, ако възникне някакво голямо обществено недоволство, протести и т.н. Въпреки че сега не забелязвам такава ситуация. Или ако единственият засега кандидат направи някакъв много голям гаф. Само при това.

Водещ: Публичните му изяви малък гаф ли са на г-н Гешев?

Александър Маринов: Някои от публичните му изказвания са много притеснителни. За един зам.-главен прокурор и бъдещ главен прокурор той има доста политизирани изказвания, доста политически насочени изказвания. Някои от тях вече са опровергани, бламирани. Вземете даже само този факт, атаката срещу НАП. Беше разпространена версията, че това е тероризъм плюс политически мотивирано действие, за да се разклати управлението, да се събори правителството. Чета в петък изявленията на собственика на тази фирма, който казва, че е сред учредителите на ГЕРБ, че е близък с ГЕРБ, че има приятели във висшите нива на ГЕРБ. Значи защо са необходими тези и какви бяха тези внушения, че извънпарламентарната опозиция едва ли не била превратаджия? Аз не смятам, че един магистрат, още повече кандидат за бъдещ главен прокурор трябва да си позволява такива свободни политически нюанси в изказванията си.

Водещ: Мен най ме притесни от един юрист да чуя, че разделението на властите не е необходимо.

Александър Маринов: Е, сега това са някакви нюанси. Той след това поясни, че става дума, че разделението не е абсолютно и тука съм съгласен. Както има разделение, така трябва да има координиране, взаимодействие, сдържане взаимно и т.н. Само че в случая с българската прокуратура или по-точно българския главен прокурор, няма кой да го сдържа. Както е конструиран механизмът, а той е неправилно конструиран, сбъркан е механизмът.

Водещ: Той няма и какво да координира с другите власти главният прокурор, ако прочетем законите внимателно.

Александър Маринов: Така че има от какво да се притесняваме. Но вижте, този стил на изказване на единствения кандидат за главен прокурор той не е нещо ново. Той отдавна е така. И обществото трябва да преценява, и тези, които имат отношение към процедурата най-малкото да му обърнат внимание. Всеки може да сбърка нещо, всеки може да покаже емоционално състояние или от голямо пристрастие към работата си да сбърка. Обаче това не бива да се допуска. Защото представете си утре, ако той, както най-вероятно ще стане главен прокурор, той прави такива изказвания? Ами последиците са много сериозни.

Водещ: Дали няма да се повтори казусът с Никола Филчев? С предишния главен прокурор?

Александър Маринов: Не знам, не знам, надявам се да не се повтори. Въпреки че ще ви напомня едно интересно обстоятелство. Никола Филчев, преди да бъде избран за главен прокурор и в самото начало, след като беше избран, беше изключително лоялен към този, който го посочи. След това настъпи много рязка промяна. Така че казвам го не за друго, а защото тези, които предполагам си правят сметката да си назначат подобен главен прокурор и той да ги слуша, могат да се окажат неприятно изненадани.

Водещ: Проф. Маринов, след понеделник, когато ще стане ясна ситуацията с избора на главния прокурор, вече за изтребителите е определено ясно, че сделката ще се осъществи, какво би могло да бъде малкото камъче, което ще обърне колата на управляващите, ако има изобщо такова? И ще има ли такова и да го чакаме ли през август?

Александър Маринов: Има процеси, които текат, които са много сериозни. Вече говорихме и за пробива в базите данни на държавата, и за чумата по свинете. Не знаем, какъв ще бъде публичният отзвук. Вярно, ние знаем много добре, че лятото е такъв период, че не предполага много големи протести или поне рядко се е случвало. Може да възникне нещо друго, ние не знаем. Но това състояние на държавата, при това пълно безхаберие, нехайство на управлението няма гаранция, че няма да възникне някое камъче, което може да се окаже немалко камъче. А иначе нещо, което да ни позволи да прогнозираме: ето това ще стане след 15 или 30 дни – в момента няма такова. Защото, пак казвам, властта се крепи противно на всякакви правила и принципи на демократичното управление. Просто запънала се е като рак на бързей и казва на обществото: „Е, па няма да си ходя, ама сменете ме, като искате, ама не можете“. И всички средства са впрегнати за това. И медии, и, за съжаление, социолози в кавички, и други експерти с още по-дебели кавички. И така. И това се лее от екраните и така нататък. Народът псува, обаче това за момента не променя нещата. А след това ще навлезем в предизборната кампания. Там вероятно едва ли ще има голямо сътресение, защото така или иначе местните избори трябва да се проведат и всички много сериозно са ориентирани към тях. А самата подготовка за местните избори може да има много силен дестабилизиращ ефект. Във всички партии, абсолютно.

Цоня Събчева


В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код