Завой в "обществото, на което му омръзна" - връща ли се Румъния в правия път


Сподели:
31 Юли 2019, Сряда

Всеки ден, когато камбаната на църквата в румънския град Сибиу забие по обед, хората застават мълчаливо за 15 минути на една изпълнена с дървета улица. В продължение на повече от 500 дни в сняг, дъжд и жега група жители протестират по необичайния начин в центъра на града. Винаги по едно и също време и винаги на същото място – пред централата на управляващата в Румъния Социалдемократическа партия, замесена в корупционни скандали и обвинявана от Брюксел за нарушаване на демократичните ценности, пише "Гардиън".


Посланието е ясно, казва Чиприан Чокан, 30-годишен предприемач и лидер на неправителствена организация: "Знаем какво правите и следим всяко ваше действие, тук сме, за да защитим върховенството на закона". Чокан е един от основателите на движението "Наблюдаваме ви от Сибиу". То започва да съществува на 11 декември 2017 г., когато правителството прави опит за реформа на съдебната система, засилваща, според критици, държавния контрол върху съдиите и уважаваната Национална дирекция за борба с корупцията (DNA). Откакто социалдемократите дойдоха на власт, Румъния преживя най-големите си протести от падането на комунизма. И докато големите демонстрации идват и отминават, мълчаливият флашмоб в Сибиу никога не спира.


И все пак - задава ли се промяна?

Нов имидж

За по-малко от 48 часа през май управляващата партия в Румъния получи тройна доза реалност – понесе поражение на изборите за Европейски парламент, на референдум румънците се противопоставиха на опитите й да прокара спорни правосъдни реформи, а лидерът й и най-силен човек в държавата, Ливиу Драгня, бе вкаран в затвора за три и половина години за злоупотреба със служебно положение.


След вота през май премиерът и вече нов лидер на социалдемократите Виорика Дънчила побърза да направи рязък завой като обеща да изостави спорните съдебни предложения. "Разбрахме посланието от 26 май", каза Дънчила. Тя често бе обвинявана, че е била назначена просто, за да служи като пълномощник за Драгня, който заради предишна присъда за изборни измами не можеше да стане премиер.


Дънчила започна кампанията за подобрение на имиджа и за да възстанови доверието на ЕС в правителството й. Още на 4 юни тя се срещна с председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер и със зам.-председателя, отговарящ за върховенството на закона, Франс Тимерманс – и двамата остри критици на доскорошните опити на управляващите да подчинят румънската съдебна система на политически контрол. Дънчила увери лидерите на ЕС, че ще отклони всякакви бъдещи опити за промяна в законите за правосъдието и ще измести фокуса на правителството си към развитие, здравеопазване и образователни въпроси. Верните на предишния лидер хора бяха отстранени, а смятаната някога за марионетка на Драгня бързо започна опити да възстанови отношенията с президента Клаус Йоханис, подкрепян от опозиционната Национална либерална партия.

Политическият анализатор Раду Магдин обаче коментира, цитиран от Balkaninsight, че връщането на доверието в чуждестранните партньори и запълването на влстовия вакуум, останал след Драгня, няма да е лесна задача. "Драгня имаше способността да ръководи Социалдемократическата партия лесно, с комбинация от сила, финанси и индивидуалност. Сега много предишни врагове се опитват да възстановят местата си по високите етажи на партията", смята той, като подчертава, че предстоящият период ще бъде тест за Дънчила да убеди Брюксел в промяната на подхода. "Социалдемократите трябва да комуникират открито и искрено и да се въздържат от нови стъпки в правосъдната сфера", допълва той.


За да изглежда по-надеждно в очите на Брюксел, премиерът отстрани всички поддръжници на Драгня по върховете на партията и привлече нови лица в екипа си. В знак, че ще има по-комуникативен подход към румънските граждани, Дънчила създаде нова "Фейсбук" страница. Тя закри предишната си веднага, след като стана премиер през февруари 2018 г.


И все пак дори и сред хората, приветствали присъдата на Драгня, има много, които са предпазливи към заключението, че войната срещу корупцията в Румъния е спечелена, отбелязва Андрю Макдауъл, кореспондент за Централна и Източна Европа на сайта Worldpoliticsreview. Предизвикващият разногласия дебат за Националната дирекция за борба с корупцията (DNA) и разделението между различните институции все още са налице.


Тройният удар - какво стана

Драгня бе осъден от апелативен съд, след като обжалва първоначалната си присъда за корупция миналата година. Той влезе в затвора заради използване на правителствената си позиция и влияние, за да осигури "фалшиви работни места" по думите на прокурорите в държавна агенция за двама служители на Социалдемократическата партия, които са продължили да работят за партията. Имаше и предишна присъда за изборни измами, която му попречи да стане премиер, въпреки че като лидер на управляващата партия, той бе де факто премиер от 2016 г.


"Обвинението и присъдата на Драгня доказват, че съдебната система работи и че няма никакви пречки, идващи от политически актьори или от други правителствени органи", коментира Михай Ръзван Унгуряну, премиер през 2012 г. и външен министър между 2004 и 2007 г. По думите му "нямаше почти никаква изненада за обикновените хора".


В деня преди присъдата на Драгня, социалдемократите понесоха значителен удар на изборите за Европейски парламент, на които получиха едва 23% от гласовете (в сравнение с 45% на общите избори в страната през 2016 г.). На референдум, свикан същия ден и подкрепен от Йоханис, 85% от избирателите подкрепиха блокирането на най-спорните правителствени реформи, макар че вотът бе символичен и бойкотиран от правителствени поддръжници.

Драгня бе под натиск у дома и в чужбина, тъй като воденото от партията му правителство опита да прокара редица спорни правни промени, които щяха да декриминализират много престъпления, свързани с корупция. След като отстраниха ръководителя на DNA Лаура Кодруца Кьовеши, социалдемократите и парламентарните им съюзници опитаха да засилят политическия контрол върху съдилищата. Някои от тези реформи изглеждаха насочени към намаляване на съдебната заплаха за Драгня. Действията на управляващите доведоха до сблъсък с ЕС и до замразяване на отношенията на социалдемократите с Партията на европейските социалисти.


"Присъдата на Драгня показва, че съдебната система работи въпреки опасенията, че ще бъде възпрепятствана", коментира политическият анализатор Раду Магдин. "Най-силният играч на политическата система вече не е там. По-голямата част от Румъния изпитва облекчение, че той си отиде", допълва той.


Социалдемократите и техният лидер дълго време твърдяха, че водят битка с тайна "дълбока държава", включваща опозиционни политици, пристрастни държавни служители и служители на разузнаването, решени да подкопаят демократично избраното правителство.


И все пак Алина Мунджиу-Пипиди, преподавател по изследвания на демокрацията в Училището за управление "Херти" в Берлин и някога активист срещу корупцията в Румъния, смята, че присъдата на Драгня е поразително тежка предвид детайлите на извършените от него престъпления. "Той получи три и половина години затвор за нещо, което в други страни от ЕС би завършило с административна санкция. Антикорупцията бе политически използвана."


Предпазливост

През следващата година и половина в Румъния ще има още три вота – за парламент, президент и местни съвети. "Социалдемократите се опитват да покажат едно ново лице", коментира Магдин. "Промяна със сигурност ще има, но масово връщане на доверието е невъзможно да се случи толкова бързо. Въпросът за правосъдието мобилизира хората да гласуват против социалдемократите. Няма да е печелившо, ако те се върнат към същата стара игра".


Румънската война срещу корупцията не е завършена мисия. Институциите остават уязвими на политически натиск, администрацията и държавните служители все още са силно политизирани и често некомпетентни. Голям брой политици и държавни служители са с обвинения за корупция, и сред управляващите, и сред опозицията, която, предупреждава Мунджиу-Пипиди, също призова за "лустрация" на Конституционния съд и прие решения против DNA.


"Арестът на Драгня в комбинация с възхода на антиправителствените гласове на изборите за Европейски парламент и правосъдния референдум, за момент ще спрат всякакви значителни опити за спорни реформи в съдебната система", смята Вероника Ангел, научен сътрудник в университета "Джон Хопкинс", изучаваща Централна и Източна Европа. "Въпреки това би било грешно да е фокусираме прекалено върху силата и ролята на един човек в ограничаването на независимостта на съдебната система", допълва тя.


Подобно е мнението и на други анализатори. Пред "Евронюз" политологът от Университета в Клуж Джордже Жиглау казва, че "Драгня е просто симптом на една корумпирана система на засилващи се политически елити, които са дълбоко вкоренени в Соицалдемократическата, както и в други партии. Това трябва да е основната тревога на тези, които искат да променят политиката към по-добро, а не отстраняването на X или Y".


Лаура Стефан, антикорупционен експерт и бивш директор в румънското министерство на правосъдието, също коментира: "Години наред допускахме грешката да мислим, че един човек е абсолютното зло и че ако се махне, всичко ще бъде перфектно". Според нея все пак има основание за оптимизъм: "Те (социалдемократите) се опитваха (да отслабят антикорупционните закони), но се провалиха и това е повод за надежда, защото показва, че системата за взаимен контрол между властите работи в румънската демокрация".


Корупцията убива

Пред "Дневник" Мариус Стан, научен директор на центъра "Хана Аренд" в Букурещкия университет, коментира, че би било достатъчно да се разгледа внимателно историята на социалдемократите, за да се разбере, че арестът и намаляващото влияние на Ливиу Драгня променя много малко по отношение на липсата на ангажимент на управляващите към върховенството на закона.


Той припомня, че през изминалите няколко дена страната попадна в нова криза заради твърде бавната реакция на румънската полиция в случай с отвличане и последвало убийство на тийнейджърка. Това по думите на Стан предизвика социален отговор, подобен на този около пожара в нощен клуб през октомври 2015 г. (тогава загинаха десетки хора, а масови протести доведоха до оставката на премиера социалдемократ Виктор Понта) и напомни на хората, че всепроникващата корупция и некомптетентност по високите етажи и в няколко политически контролирани институции водят до смърт, страх и безнадеждност.

След убийството вътрешният министър подаде оставка, а премиерът Виорика Дънчила намекна, че може да обмисли референдум за затягане на санкциите в случаи на престъпления, изнасилвания и педофилия. Въпреки това, посочва Стан, тя не призна, че именно правосъдните реформи, които нейната партия направи, са отговорни за многобройните случаи на изнасилвания и убийства. Той припомня закон от 2017 г., позволил на над 14 500 затворници да се облагодетелстват от ранно освобождаване.


По повод предстоящите избори Стан отбелязва, че социалдемократите разчитат предимно на селските и по-бедните региони на страната, където обикновените хора все още зависят от благоволението на местните власти за почти всичко. Там се случва дребната корупция. Привържениците им обаче намаляха в голяма степен заради трудовата миграция (основно), застаряващото население и други социално-икономически явления.


"Масовата корупция през последните години оформи идеята основно сред градското население, че корупцията убива. Тя предизвика чувствителен отговор от едно дълго време потискано общество. Хората започнаха да разбират ролята на ценностите в политическия живот и там, където медиите не успяха да запълнят празнината между държавата и гражданите й, се появи друго – социален активизъм. Обичам да го наричам "обществото, на което му омръзна". Има отчаяна нужда от структурна промяна в Румъния и социалдемократите са призраците, от които всички бягат. Техният имидж и репутация бяха толкова опетнени от "годините на слава" на Драгня, че на никои от предстоящите избори не може да се очаква голямо увеличение в подкрепата за тях", коментира Стан. Той цитира скорошно проучване, според което Виорика Дънчила, която се очаква да се кандидатира за държавен глава, е трета по одобрение за предстоящите президентски избори.


Според Стан е от ключово значение да се позволи на румънците от диаспората да гласуват. Той отбелязва, че социалдемократите са опитали и дори са успели да попречат на хиляди румънци да гласуват на предишни избори (никога не свършващите унизителни опашки от хора пред румънски посолства в чужбина). Според него прогресивните сили по всяка вероятност ще настояват за скорошни промени в Изборния кодекс.


Той очаква Дънчила да усети фундаменталните промени в обществото и или от страх, или от политически интерес да бъде по-малко безразсъдна от Драгня.

Изместване на фокуса

Пред "Дневник" Магдин коментира, че въпросът дали ще има някаква промяна в позициите на правителството след ареста на Драгня, зависи от това как социалдемократите разбират в средносрочен план гласуването на румънците на правосъдния референдум. Двата въпроса бяха "Трябва ли да има забрана за амнистия и помилване за престъпления, свързани с корупция?", на който над 80% от румънците отговориха "Да", и "Трябва ли на правителството да се забрани да приема извънредни постановления, свързани с престъпления, наказания и съдебна организация и съгласни ли сте с разширяване на правото за оспорване на постановления пряко пред Конституционния съд?". На този въпрос над 81% отговориха с "Да", припомня Магдин, като подчертава, че това е ясен сигнал от обществото, че свързаните с правосъдието въпроси са се превърнали в "червена линия".


Според него обаче дебатите около съдебната система бавно, но сигурно стават тема номер две в обществения дневен ред, изместени от икономиката, устойчивостта на бюджета, дали мнозинството има достатъчно пари, за да плати за обещанията си.


Той е на мнение, че отношенията с Брюксел всъщност не са повредени и завършилото с успех румънско председателство на Съвета на ЕС може да е полезна отправна точка за диалог с европейските партньори. Изтъква, че Румъния и Малта са единствените две страни, които не са изпратили антиевропейски настроени евродепутати. Според него Румъния има проблем с имиджа – изглеждайки постоянно една хаотична в политическо отношение страна, е възможно тя да се представя по-зле, отколкото реално е способна, в Брюксел.


Обратно в Сибиу, 37-годишната Диана Манта, опитва да идва всеки ден на протеста. Обедната ми почивка е тук", казва тя. "Правя го, защото съм против корупцията, против политиците, които в момента ръководят Румъния и защото виждам, че корупцията засяга живота ни. Нямаме болници заради корупцията, нямаме прилични училища за нашите деца, нямаме пътища". Тя освен това се безпокои, че корупцията пречи на Румъния да използва възможно най-добре еврофондовете.


А 13-годишната Паула, дошла в междучасието заедно с баща си, казва: "Не искаме да живеем в страна, в която корумпирани хора ни ръководят и превръщат страната ни в хаос".

Автор: Гергана Станчева
Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи, Новините, Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код