Кой е виновен за свинската касапница в България?


Сподели:
02 Август 2019, Петък
Принудителното заколение на домашната свиня разлюти българите до степен да я бранят с пушки. В Пазарджишка област заплашиха с гражданско неподчинение. А само след два месеца започва кампанията за местни избори.

В година на местни избори и свинската касапница стана политически въпрос. Заради африканската чума по свинете (АЧС), поразила и България, в 20-километровите райони около индустриалните свиневъдни ферми бе решено да се избият свинете от “задния” двор, защото заразата тръгна оттам. И ако българите търпеливо понасят несгодите на лошите пътища, лошото здравеопазване и местните феодали, принудителното заколение на домашната свиня ги разлюти до степен да я бранят с пушки.

Тридесет и един кметове от пазарджишки села, начело с кмета на община Пазарджик Тодор Попов, обявиха, че няма да изколят домашните прасета до днес, 2 август, когато изтича крайният срок. След преговори със земеделския министър Десислава Танева вчера срокът бе удължен до 11 август само за Пазарджишка област. Ако не унищожат животните си, ще стане принудително, със съдействието на екипи от МВР. В отговор местните заплашиха с гражданско неподчинение.

Срещу заповедта на Танева има подписка, а пред БНР кметът на Хаджиево Андон Андонов каза, че че ще има съпротива: “Приготвил съм пушките, взел съм ключа от камбанарията. Няма да пускам сирената, защото ще направя беля. Това е абсолютно сериозно”.

Прасето - традиция и прехрана

В България още се помнят акциите с избиването на овце и кози от миналото лято пак заради чума по животните и баба Тодорка Сакалиева, която изстрада загубата на стадото си пред камерите. В “свинската акция” обаче сблъсъците ще са по-яростни. А само след два месеца започва кампанията за местни избори.

В най-бедната държава в ЕС, гледането на прасе не е само традиция, а и прехрана за мнозина. Наредба 44 за ветеринарномедицинските изисквания към животновъдните обекти разрешава в стопанства “заден двор” да се отглеждат до пет прасета, но без свине-майки. Хората обикновено продават няколко, а едно си оставят за зимата. Проблемът е, че контрол върху тези животни на практика не съществува.

От началото на 2019 г. до края на май са регистрирани 40 317 прасета в стопанства “заден двор”. В действителност обаче животните са много повече. Десислава Танева призна наскоро, че Министерството на земеделието, горите и храните не е в състояние да извършва сериозни проверки на терен и такива ще се правят “въз основа на получени сигнали и на случаен принцип, заедно с експерти от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ)”.

Затова и насред лято в България се повишиха покупките на фризери. Поради факта, че африканската чума не е опасна за човека, десетки стопани в застрашените райони пренебрегнаха указанията на БАБХ месото да не се замразява, освен ако не е минало през топлинна обработка за минимум 30 минути при 70 градуса. А кметове не само в Пазарджишко си затварят очите и не съдействат - за да не сърдят избирателите. Вицепремиерът Томислав Дончев, който оглавява щаба за справяне със заразата, призна как хората крият прасета по домове и спални и дори ги пренасят в съседни села по горски пътеки нощем, за да ги опазят от заколение.

“Нека да я има тази традиция - на домашното прасе, ние казахме, няма проблем, направете списъци на тези животни в “заден двор”, за да се предприемат мерки за биосигурност. Знаете ли, че никой сега не дава проби за трихинелоза”, коментира пред Дойче веле Румен Караманов, собственик на един от големите свиневъдни комплекси в България.

На фона на народния гняв, африканска чума бе открита в пета свиневъдна ферма в България и ще бъдат унищожени нови 17 500 прасета, което ще прибави нови сто тона отпадъци към убитите над 100 000 за последните две седмици. България и отрасълът - общо 65 ферми с около 580 000 прасета, плащат цената за повече от година безхаберие на държавната и на местните власти, непредприели ефективни мерки за справяне с болест, за която няма ваксина и лечение, и смъртността е 100 процента.

Към момента, по данни на земеделския министър, огнищата на зараза са 57: 26 в лични стопанства, при домашни свине, 5 - в промишлени свинекомплекси, и още 26 - при отстреляни диви свине. А чумата успя да се прехвърли и в Южна България.

Държавата подцени опасността

Пред Дойче веле собственици на ферми определят сегашната ситуация като пик на болестта, тъй като в летния период заразата е по-лесно разпространима, включително чрез кърлежи, комари и т.н. Африканската чума по свинете (АЧС) върлува от 2000-а година в много европейски държави, в т.ч. Русия и Украйна, а към момента случаи на заболявания са докладвани в 10 държави от ЕС: Латвия, Литва, Словакия, България, Полша, Румъния (диви свине и индустриални ферми), Естония, Унгария, Белгия (само диви прасета) и Италия в района на Сардиния.

Наред с летния пик, остава заплахата за навлизане в България на болни животни от Румъния с нейните над 1000 огнища на болестта. Причините са две: оградата от бодлива тел, за която бяха похарчени 5 милиона лева на данъкоплатците, реално не спира животните, а повишеният наскоро от 50 на 150 лева бонус за отстрел е за служителите на горски стопанства и ядоса ловците. Докато властите издават предписания за 20-километрова зона за биосигурност около индустриалните ферми, където да се избият всички прасета в “заден двор”, от Румъния все така безпрепятствено влизат болни животни. Дунав не ги спира, а румънските туристи пренасят месо и месни продукти.

Румен Караманов нарече сегашните мерки на властите "адекватни". Пред Дойче веле той отбеляза, че отговорността е на всички власти, но тежестта пада върху областните управи и кметовете, които заедно със структурите на Българската агенция за безопасност на храните (БАБХ) трябва да проверят спазват ли се мерките за клане на прасетата от обекти “заден двор” и да преценят необходимо ли е обявяване на кризисна ситуация в районите им. Караманов посочи Добрич като добър пример за координирани усилия, но не скри, че разяснителните кампании, които е трябвало да водят кметовете за опасността от АЧС, са били подценени и въпреки разработените преди година планове много от мерките в тях не са били осъществени.

“Сега гасим пожар… Алармирахме БАБХ още преди година и половина, но не само агенцията е отговорна. Кметовете са длъжни да знаят колко животни се отглеждат в “заден двор” и да информират областните структури на БАБХ. Когато трябва да се вземат мерки, политиката няма място”, заяви Румен Караманов и припомни закон отпреди век, задължаващ местната власт да известява хората чрез глашатай и телеграф. По думите му, по онова време България се е справяла с всякакви зарази, а днес държавата изпада в ситуация хем да плаща, че някой не си е свършил работа, хем парите отиват да се “спонсорират” чужи икономики.

Колко ще струва и кой ще плати

Правителството отпусна 3,7 милиона лева за мерки за справяне с АЧС. От земеделското министерство вчера не успяха да отговорят на въпрос на Дойче веле какъв е приблизителният размер на щетите от върлуващата зараза към момента. Преди година, в мотивите към законопроект, разрешил груповия лов на диви свине от лятото, пишеше, че заплахата, която АЧС представлява за свиневъдния сектор, се измерва с преки и косвени загуби за около 500 милиона лева.

Обезщетения от държавата се полагат само за собствениците на животни, които са били евтаназирани. Еврокомисията ще рефинансира по-късно тези разходи - в размер от 50 до 100 процента. За България се очаква обезщетението да бъде 75 на сто, обеща министър Танева.

Но за да не сърди избирателите преди местните избори наесен, властта започна да обещава, че ще плати за всички избити домашни прасета, независимо дали са регистрирани - понеже собствениците им помагат на държавата.

Никой не се наема да прогнозира кога ще приключи битката с чумата, за да не се допуснат две катастрофи: екологична - заради проблеми с унищожението на животинските отпадъци, и икономическа - заради удара по отрасъл, който осигурява 20 000 работни места, няколкостотин милиона лева приходи и пазар за част от продукцията на българските зърнопроизводители. На въпрос на Дойче веле колко е платеното и преработено количество животински отпадък, за което са сключени договори, от БАБХ не дадоха отговор. Оттам съобщиха, че “при отговора на въпроса се засягат интереси на заинтересовани страни и с оглед на това, че са налице данни за търговска тайна при разкриването, на която могат да бъдат нанесени вреди на трети лица, в момента има висящо съдебно производство” и БАХБ ще се съобрази с влязлото в сила съдебно решение.

На среща с министри, ангажирани със справянето с АЧС, президентът Румен Радев постави проблема в политически контекст, изтъквайки, че тази криза е "само част от общата кризисна ситуация в страната, свързана и с пробива в НАП, засегнал 5 млн. български граждани, и с неизгодните в правно и финансово отношение договори за F-16, засягащи в перспектива всички българи, и с набиращите енергия протести за избор на нов главен прокурор, и, разбира се, с много други теми”.

Премиерът Бойко Борисов отказва да отговаря на журналистически въпроси за чумата и изглежда дистанциран от проблема. Животновъдите едва ли искат да се снимат с него - така както се тълпяха детските учителки миналия уикенд. А хората по селата едва ли ще благодарят на правителството за свинските погребения.

Автор: Емилия Милчева
Източник: dw.com

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код