Ще ни броят през 2021 г. Може ли преброяването да подобри изборите ни


Сподели:
21 Август 2019, Сряда

Весело и вълшебно лято имаме тази година, уважаеми читатели. Толкова много ни се събра, че сякаш драмите с машинното гласуване бяха в края на миналия век. То не бяха свински трупове в телевизора, чумави туристи през границата, замразяване на свинското във фризери, невинни свинари по министерства и агенции. Драма голяма. Сега пък две каки се правят на Хамлет – да се кандидатирам ли за кмет или да не се кандидатирам, туй е въпросът. Друг един Хамлет обеща да прави партия и само Светият синод и мюфтийството не се изказаха по темата. Ама има още време... А професори и телевизионни интелектуалци вече го анатемосаха с думи тежки.


Единствено "здравите сили" на местната популация, яките батки, плющят карти на плажа, пийват мастичка с червени дини и мажат гърба на някоя вещица със силиконови джуки. Аз даже познавам една батка на "Градина", ама той е от добрите. На другия край на Родината, вдън гори тилелейски, на брега на вълшебния "Голям Беглик" моите приятели Сашо и Елена от Пазарджик пекат мръвки на 100-годишен сач. Да, това са здравите сили на местното население, уважаеми читатели.


И в средата на това вълшебно лято аз съм решил да ви занимавам със скучната материя преброяване на населението, избори, избирателни списъци, изборна география и др. Така че хич няма да ви се сърдя, ако спрете да четете още сега и си метнете таблета или на каквото там четете в морето. Сашо и да иска, не може да чете, щото смартфонът му стана храна рибите в язовира.




Така. С шегите и закачките дотук. По-долу ще се опитам да провокирам разговор по някои проблеми на изборния процес, които биха могли да бъдат решени по-добре. И процедурата по преброяването може да бъде използване за това. Надявам се определен кръг изборни експерти, социолози, специалисти административно делене, политици и изобщо, който не го мързи, да вземе отношение и да се използва преброяването на населението по най-добрия начин.


Започваме със самото преброяване


На 08. 03. 2019 г. в Държавен вестник, брой 20, е публикуван закон за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2021 г. Според неговата глава I, чл. 2. (1) целта на преброяването е да се съберат изчерпателни, надеждни, детайлни и сравними данни за населението и жилищния фонд на територията на Република България. Преброяването започва в 00:00 часа на 22 януари 2021 г. и приключва в 20,00 часа на 15 февруари 2021 г. 00:00 часа на 22 януари, 2021 г. се нарича "критичният момент". Според чл. 11. обект на преброяването са населението, което обичайно пребивава на територията на Република България, и временно присъстващото население, както и жилищният фонд.


Когато говорим за преброяване и избори, жилищният фонд не ни е баш приоритет. Затова ще се вглеждаме в населението. В чл. 12, алинеи от (01) до (05) са изброени т. нар. единици на наблюдение. Иначе казано, лица като мен и вас и като ония, дето играят сега карти на плажа, секат гората на Странджа или дезинфектират колите против чумата. Накратко, това са българските граждани, които живеят обичайно в Република България, независимо от това дали към критичния момент на преброяването се намират на територията на населеното място, в което живеят обичайно, или на територията на друго населено място в Република България или извън нея. Тука влизат българските граждани, които са пратени на работа в чужбина от държавата. Според мен, влизат и сезонните работници, които работят в чужбина. Тези обаче, които обичайно живеят в чужбина, но към критичния момент са си в България, са наречени временно присъстващи лица. Има и други категории (чужденци с разрешение за пребиваване, граждани на ЕС и др.), но който иска повече, да чете закона.


За съжаление аз не разбирам докрай какво значи "обичайно пребивава", "живеят обичайно" и др. подобни. В допълните разпоредби (16) има дефиниция: "Обичайно местопребиваване" е мястото, където едно лице обикновено прекарва дневния период на почивка независимо от временно отсъствие поради ваканция, посещения при приятели и роднини, почивка, работа, медицинско лечение или религиозно поклонение. От него май излиза, че сезонните работници не живеят обичайно в България, а студентите направо ги отписваме, независимо че след година-две могат да си дойдат. Какви са лицата, които прекарват нощния период при чужд(а) съпруг (а) не се казва.


Уважаеми статистици, смятам, че тази материя има нужда от обяснения на обикновен език за така по-прости хора като мен.


И да не забравя – преброяването, уважаеми читатели, е задължително! Глобата е 160 лева, ако откажете да дадете исканите данни. Не е като при изборите – хем са задължителни, хем няма наказание.


Какво отношение има преброяването към изборите


Голямо отношение има. В Изборния кодекс чл. 247 (1) ясно е казано, че ЦИК определя броя на мандатите в многомандатните изборни райони въз основа на единна норма на представителство за цялата страна в зависимост от броя на населението по данни, предоставени от Националния статистически институт на база резултатите от последното преброяване на населението. Значи, като се изброим през 2021 г., може да се окаже, че поради вътрешна и външна миграция и преселване в по-добрия свят депутатите от малките МИР (многомандатен избирателен район) представляват много малък брой хора за разлика от тези в големите МИР. Това е заради абсурдното изискване в кодекса минималният брой мандати да е 4, независимо от единната норма на представителство. Значи депутат от Видин, да речем, представлява не само населението на МИР-а, а Белоградчишките скали, пещерата Магурата, Бабини Видини кули и Телеграф капия. Такива малки МИР в България са 9. И тук възниква първата тема за дискусия в експертната общност и сред политиците.


Следва ли и в бъдеще да се запази минималният праг от 4 мандата на МИР?
Възможно ли е да се промени изборната география чрез окрупняване на сегашните МИР-ове, за да се приложи напълно принципът на пропорционалното представителство?
Според мен това не само е възможно, но и наложително. Особено ако се запази сегашната пропорционална избирателна система или, дай Боже, се премине към смесена система, независимо дали ще е механично смесена или от типа на немската избирателна система. Една такава промяна ще постави кандидатите в равни условия по отношение на предизборните кампании и техните гласове в парламента ще имат равна тежест. Някои уважавани експерти отиват по-далеч, обсъждайки идеята да се намалят МИР на 7 или 9 в границите на някогашното областно деление на страната. Ако се премине към такова окрупняване изборите наистина ще бъдат пълноценно състезание на дълги партийни листи и преференцията ще изпълнява по-добре ролята си на вътрешнопартиен инструмент за издигане на качествени хора.


Особено чувствителен за партиите е въпросът за избора на кметове в малките населени места. Искането на някои партии за сваляне на прага от 350 регистрирани по постоянен адрес е политически мотивирано. По селата е събран носталгичен вот и избраните кметове после могат да натискат избирателите да гласуват за когото трябва на парламентарните и президентските избори. От друга страна, раздутият брой на населението е мотивация за различни субсидии, европрограми (стадиони за баби) и др. Само че това ли е истината за населението. Някой знае ли зад колко от тези постоянни адреси на хартия има живи хора в населеното място? Или просто така се осигуряват една-две заплати за местните партийни активисти.
Възможно ли е изборът на кмет на населено място да се основава на данните от преброяването, а не на постоянните адреси?
Възможно ли е да се формират едномандатни избирателни райони от няколко съседни села, които да избират кмет на базата на действителния брой на населението?


Втората тема, която от години трови доверието в изборния процес,
е т. нар. Избирателен списък


Казвам т. нар., щото това не е точно избирателен списък, а списък на прижателите на български документи за самоличност, които са евентуално живи по всички земни кълбета. Тук няма да навлизам в детайли. Те са дискутирани с години и този списък е един от източниците на недоверие в изборния процес. Сред експертите отдавна се дискутират други възможности за изготвяне на избирателния списък.


Едното предложение е това да бъде изборен регистър, в който избирателят фигурира със своя "изборен адрес" и може сам да управлява (да променя) този изборен адрес. Тоест избирателният списък пак да има близо 7 млн. имена, но вместо постоянен адрес да има изборен адрес. Той може да е като постоянния или настоящия адрес. И за много хора това ще е така. Но за целите на изборите той ще е изборен адрес.


Има и предложения да се направи веднъж активна регистрация на избирателите и тя да се осъвременява периодично или преди всеки избор. При това положение може избирателният списък да съдържа имената само на тези, които са заявили, че ще гласуват и са посочили свой изборен адрес. Разбира се, трябва да има процедура за влизане в изборния регистър и за излизане от него. Има и предложения самата ЦИК да създаде свой капацитет за поддържане и актуализация на изборен регистър.


Смятам, че именно сега е времето да се направи дискусия в експертната общност и партиите по избирателния списък и да се използва преброяването на населението за създаване на изборен регистър, основан на реалното/обичайното местопребиваване на избирателите и да се въведе понятието "изборен адрес", което да стане основата на изборен регистър. Той от своя страна да стане база за организиране на изборния процес, логистиката и т. н. Тези български граждани, които обичайно живеят в чужбина и които не са обект на преброяването, могат да бъдат регистрирани като избиратели с изборен адрес по допълнителна процедура. Смятам, че няма да се затрудни много работата на преброителите, ако към комплекта анкетни карти се добави само една страничка, с която избирателят да декларира участието си в изборите (при активна регистрация) и изборния си адрес или само изборния си адрес. А защо не и данни за контакт с изборната администрация?


По този въпрос има и по-екстравагантни мнения. Някои технологични мечтатели искат изборният адрес да е техният IP адрес и да си гласуват от телефона или таблета. Вчера един такъв мечтател ме агитираше в тролея за подобен избирателен списък. Засега обаче се очертава, че избирателните списъци и хартиените бюлетини ще ни съпътстват още дълго време. Това ми дава основание да смятам, че трябва да използваме преброяването в максимална степен, за да решим поне част от проблемите на изборния процес.


Знам, уважаеми читатели, че само най-издръжливите от вас стигнаха до края на това скучно четиво. Само че идва есен, дините на плажа ще свършат... мастиката ще се стопли, вещиците със силикона ще се пренесат в светските предавания да ръсят ценни мисли. Сашо ще слезе от "Беглика" в скучния си Пазарджик.


А ние пак ще си говорим за изборен туризъм, купуване на гласове, гласуване от името на друг, неграмотни СИК, неотчетени гласове и преференции, протоколи на СИК, писани сякаш с клинопис на шумерски език, в които 2 и 2 може да е я 3, я 5 според зависи какво ми е казала партията.
Хайде сега си починете, че стана време за плаж. А довечера помислете за преброяването и за изборите.

Автор: Стоил Стоилов
Източник: dnevnik.bg

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код