Дарина Такова: "Никога повече няма да кандидатствам и претендирам за нищо в България"


Сподели:
26 Август 2019, Понеделник
"Разговаряхме с директорката Добрева. Тя ми изпрати конспект с условията. Попитах я многократно кой ще ме изпитва, не стана ясно."



Подготвих документите, за което платих около 80лв(още ме е яд) и съвсем мирно и тихо отидох да ги подам. Видях подробностите за изпита, бях готова на всички стъпки, които включват писане на тема по конспект от рода- къде са преходите на видовете гласове, какво е стакато, маркато и легато, първа среща с ученика, опора, дихание и стойка...Затварят те в стая за шест часа и пишеш анонимно, ако мистериозната комисия те одобри, минаваш нататък. Следва показен урок с ученик и събеседване с комисията. Бях готова за всичко това. Видях тогава за пеенето, истински концерт от арии и художествени песни. Попитах дали аз трябва да пея, бе ми обяснено, че категорично да. Аз казах, че си тръгвам. Секретарката изпадна в истерия, че вече е завела документите и какво да правела сега, о ужас! Директорката я успокои, че има начин да се анулира завеждането, и така приключи нашата среща. Разбира се, че гневът ме обхвана, разбира се, че не е краят на света за мен. Можех да замълча, но за мен мълчанието е знак на съгласие и съпричастност. Написах текста в личния си профил без да очаквам това, което последва, истинска революция, планетата се разтресе.

Приятели - доброжелатели, всички вие, които написахте прекрасни и дълбоко подкрепящи слова за мен в тези дни на грандиозен скандал около моята кандидатура в СМУ "Любомир Пипков", благодаря ви от сърце и душа!



Не съм очаквала скандала, нито съм го търсила. Никой освен дъщеря ми не знаеше за това кандидатстване. Не е имало споделяне, демонстрации и заявяване на намерение. Беше мое малко и скромно решение да разширя работата си със съвсем начинаещи певци, почти деца, това което правя от четири-пет години.

Отказвах на любимата Милка Митева, историческият брилянтен директор на училището, която от ден първи на моето завръщане в България не спираше да ме кани, но аз упорито отказвах, струваше ми се, че малките нямат физическа, ментална и емоционална зрялост, за да учат оперно пеене. Исках да преподавам на ниво консерватория, специализанти, майсторски класове, да консултирам млади колеги. Това, което правя от 12 години.


Преди 4 години започнах да експериментирам с малките и резултатите бяха чудесни. Те са мека и податлива материя, не са травмирани от лутане по педагози и десетки различни мнения.


Видях обявата за конкурс, говорих с Милка, която ме посъветва да се чуя с директора Добрева. Разговаряхме, тя ми изпрати конспект с условията. Попитах я многократно кой ще ме изпитва, не стана ясно. Подготвих документите, за което платих около 80лв(още ме е яд) и съвсем мирно и тихо отидох да ги подам.



Видях подробностите за изпита, бях готова на всички стъпки, които включват писане на тема по конспект от рода- къде са преходите на видовете гласове, какво е стакато, маркато и легато, първа среща с ученика, опора дихание и стойка...Затварят те в стая за шест часа и пишеш анонимно, ако мистериозната комисия те одобри, минаваш нататък. Следва показен урок с ученик и събеседване с комисията. Бях готова за всичко това.

Разбира се, че гневът ме обхвана, разбира се, че не е краят на света за мен. Можех да замълча, но за мен мълчанието е знак на съгласие и съпричастност. Написах текста в личния си профил без да очаквам това, което последва, истинска революция, планетата се разтресе.

Прочетох за себе си отвратителни неща, че съм ужасна певица и учител, че съм пръдла и откачалка, до това, че трябва да дам път на младите, което показва пълно невежество по отношение на материята. Учител по оперно пеене е чест и отговорност, която може да поеме само професионалист с опит и богата история зад гърба си.



Потресена съм от вербалната агресия на хора, на които езикът им пуска отрова за фина материя, която е на светлинни години от компетентността им.



Видях тогава за пеенето, истински концерт от арии и художествени песни. Попитах дали аз трябва да пея, бе ми обяснено, че категорично да. Аз казах, че си тръгвам. Секретарката изпадна в истерия, че вече е завела документите и какво да правела сега, о ужас! Директорката я успокои, че има начин да се анулира завеждането, и така приключи нашата среща.

Изведнъж българинът стана свиреп защитник на закона и експерт по оперно пеене. Българинът, който не си дупчи билет в транспорта, не спазва законите за движение по пътищата, не си плаща данъците, хвърля боклука си където му падне, заравя фасовете си в пясъка на плажа, изведнъж побесня, че световно признат оперен артист трябва да пее пред комисия за семпло място в средно училище, където е решил, че може би ще бъде полезен.

Най- много ми хареса коментарът, който сравни ситуацията с това, все едно да накараш Стефка Костадинова да скочи отново 209 см, за да я вземат за учител по физическо в квартално училище...


Това е.


Уморена и омерзена съм от телефони и причакващи ме камери пред хотела в Правец, където детето ми изнесе блестящ рецитал. Вместо да се отдадем на енергията на изкуството, трябваше да преживеем този фарс на абсурда.


Заявявам, че за мен казусът е приключен.


Не съм жертва, имиджът ми не е нарушен. Не съм жертва, никога не съм се чувствала като такава, дори в най-сложните моменти от живота ми. Нямам лично отношение към Столина Добрева. Министърът на културата ми позвъни лично, за да се извини за случая от свое име и от името на министерството, което означава, че осъзнава импотентността на закона.


Дано го промени.


Все още разсъждавам, защо тази малка моя история предизвика грандиозен скандал в държавата. Помислете и вие. Аз бях дотук.


Обещала съм на себе си и на детето си, че никога повече няма да кандидатствам и претендирам за нищо в България.


Бъдете здрави.

Източник: svobodnaevropa.bg

В категории: Анализи, Новините, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код