Томислав Дончев: "Как да си изберем кмет – наръчник на потребителя"


Сподели:
30 Август 2019, Петък
Видовете темперамент невинаги се срещат в чист вид, така е и с кандидатите. Възможни са всевъзможни комбинации

– Как си, кмете?

– Кметът винаги е добре!

Първият наръчник за избор на кмет, който може да откриете тук: http://www.tomislavdonchev.info/bg/?p=868 беше публикуван преди четири години и пожъна успех сред всички пасивни жертви на местните избори. Само не знам дали e влязъл в ролята на „кметоводител“ и дали е помогнал някому да се ориентира в гъстия планктон от стонове и копнежи преди изборите.

Въпреки че местната власт е един от непреходните устои на държавността в страната, а текстът е все така актуален, световната, европейската, националната и локалната динамика на политическите процеси и обществени страсти предполагат актуализация и допълнения. Редно е не само да проследим основните категории градоначалници, както сторихме в предишния текст, но и да вторачим сетива в прото- фазата, където се зараждат всички тези вълнуващи проявления, а именно, да обърнем внимание на кмета в генезис т.е. на кандидат- кметовете.

Този път задачата ни е много по-дълбока и сложна. Докато типовете кметове са ограничени от норми, институционални лимити и обществено- политически реалности, то видовете кандидат-кметове са подвластни много повече на персонални копнежи, стари нерешени сметки, а често и на меланхолични реминисценции или на шеметен полет отвъд гравитацията на разума.

Според разпоредбите на изборния кодекс, един мирен гражданин се превръща в кандидат-кмет след регистрация в съответната Общинска избирателна комисия. Но преди да се стигне до този вълнуващ миг, обичайно протичат редица събития.

Да кажем, че започваме с търсене на кандидат- кметове, което неизбежно отключва у някои идеята за самопредлагане. Понякога има нужда от увещаване (обикновено не продължава дълго), за да стигнем до финалната фаза- обещаване. Това, както виждате, е сложен процес на гонене и съешаване между партии и коалиции, от една страна, и политически изкушени граждани, от друга. Сложна и драматична работа. Пред обратите и похватите, характерни за този процес, бледнеят и най-дълбоките любовни драми, срещани при мъжко- женските отношения. Колебанията, изкушенията „искат ме от две страни”, „никой не ме иска”, „нямаме подходящ човек”, „отиде при друг”, са само част от повърхностните аналогии.

Теоретично всяка партия иска да има кмет и мнозина граждани биха станали кметове, но на практика, както обикновено, не се получава така лесно.

Процесът е наситен с драматични обрати и напрежения - неравноправни отношения (когато партията или кандидатът счита себе си за несравнимо по- ценен от другия), изневери (дори разводи, когато действащ кмет смени партията). Напреженията кой на кого ще стане кандидат- кмет, могат да се сравняват по патос и емоционален резонанс с любовните драми на звездите в светските издания.

Но и това не е началото на процеса. Началото е, когато в нечия душа, понякога и разум, се появи въпросът „А защо не аз?”. Това много често не е рутинен житейски избор. Много от българите на са мобилни, въпреки че мнозина от тях работят и живеят зад граница. Светът при тях е разделен на „големия свят” и „моя свят”. Големият свят е чужд и далечен, докато моят свят е общността, в която не само живея, но и търся своето място. Често победата и постиженията в „моя свят” са всичко.

И така, ето неизчерпателната, условна категоризация на видовете кандидати. Уточняваме, че както видовете темперамент невинаги се срещат в чист вид, така е и с кандидатите. Възможни са всевъзможни комбинации.

Професионалист

Това е най-скучният, от литературна гледна точка, кандидат. Опитен, вероятно действащ кмет, описан в детайли в първата част на текста.

Предимства – знае какво прави, знае кое може и кое не може. Рядко говори глупости, освен ако това не се е превърнало в консенсусна рутина между него и гражданите. Светът на мечтите му може и да е по- тесен, но широката му социална окръжност включва министри, евродепутати, национални медии, дори и някой гост държавен глава.

Недостатъци – често има закърняла фантазия, а както знаем, откривател е този, който не знае, че нещо не може да стане.

Носи на здравия си гръб (символно, плещите може и да се крехки) всички успехи и постижения. В същото време е перманентно виновен за всичко, за всеки квартал, улица, дупка или плочка.

Като цяло устойчив, доминантен вид. Почти винаги усмихнат и любезен, мил и грижовен. Строг, но справедлив J

Като опитен военачалник охранява крепостта си от вероломни нашественици. Готов да преговоря, увещава и да води война с всички, с които се наложи.

Рецидивист

Бил е кмет. Отдавна. След края на мандата, животът му се свежда до осмисляне и реминисценция на славните години, когато е движил общинските дела. Има визитка с герб на града и длъжност кмет (в скоби са уточнени годините- напр. 1999- 2003). Явява се системно на избори, въпреки че кръгът от подкрепящите го, отдавна е по- тесен от семейния.

Вечна тема са онези 4 години, какво е станало, защо е така е станало, а не инак. Живеещ в плътната орбита на собствените спомени, неразбран от останалите и неразбиращ останалите. Миналото е героизирано, пълно с големи битки и славни победи, явно и с тежки предателства. Очевидно е, че всичко, което се случва сега, е започнало тогава.

Има имунитет срещу репликата „Ти съсипа, ограби и т.н.”, защото далеч по- тежка обида е да не знаеш кой е.

Млад претендент

Не е задължително да е млад, достатъчно е да е нов. Това са трогателните фигури, които за първи път излизат на тепиха. Предизборните времена на анализ, планове и очаквания са съпътствани от драматична трансформация в самата кампания. Налага се да говориш пред хора, да даваш интервюта, което може и да е травмиращо, ако не си го правил преди. Затова младият претендент често има или смутен вид, или се опитва да излъчва престорена решителност. Носи предимството да не е отговорен за нищо случило и неслучило се и понеже невинаги знае кое може, и кое не, има склонност да обещава с лекота.

Младите претенденти биват сериозни или маргинални. Сериозните могат да се превърнат в професионалисти (виж- по- горе), а маргиналните претенденти могат да се превърнат в сериозни. Любопитен феномен е ситуацията, когато някой се кандидатира за сериозна политическа позиция, а няма способността да направи примитивен политически анализ за безнадеждността на собствената си кандидатура. Младите претенденти безспорно обогатяват политическата фауна, не само променяйки релефа, но и вкарвайки нови идеи. В най- лошия случай, активното участие в избори повишава политическата култура на гражданите. От личностна гледна точка, участието в избори е много добра възможност да научиш неща за себе си, за които не си и подозирал.

Facebook гуру

Всичко, което се случва, е в сини рамки. Светът е фрагментиран до снимки, кратък текст и къси клипчета. Нивата на серотонин и обществена гравитация се определят от броя на харесванията и споделяниета на всяка on- line мъдрост.

Нов вид. Първообраз на хората, които лека полека скъсват тягостните връзки с физическия свят и изцяло заживяват в мрежата. Но избори в мрежата не се организират (изключваме по- ранните версии на Foursquare, където човек можеше да стане кмет на някоя локация), затова след инфлуенсърския триумф във виртуалния свят, някой събират оф лайн смелост и се хвърлят в изборните битки.

Това понякога е тежък конфликт, защото както е известно, мрежите отдавна не отразяват реалния свят, а само представата ни за този, който бихме искали да имаме.

Ако сте достатъчно чаровен в мрежите, ако сте упорит и сладкословен, ще намерите поддръжници за всичко. Стига да възродите някой копнеж, страх или стара травма. Създайте например фейсбук група „За спасяване на пернишката ликорна“. Там, с убедителни текстове и размазани снимки, развивайте версията, че из пернишките села скита красив бял еднорог. И ако сте упорит, скоро ще имате последователи, коментатори, дори романтични граждани ще започнат също да публикуват снимки на еднорози. За критичен посетител, отвъд „балона“, това може да са си сърни или кози, но за всички членове на групата ще са си еднорози. Да, точно така, еднорогът не е един. Той вече си има и малки.

Същото е и с политическите еднорози.

Агитацията тече от години. Добрите новини не се толерират. Ако нещо е сторено, то е излишно, глупаво, скъпо, ако нещо е построено, то е некачествено, парите са откраднати и т.н. Всички поддръжници задължително трябва да коментират емоционално: „изрУди“, „пУмияри“ и „престанете да крадети“, естествено се прокрадва и лайтмотивът „съсипаха я тази държава“, известен още като „SASIPAHA IA TAIA DАRZAVA“.

Дупка в асфалта, счупена плочка, пълен контейнер с боклук брандират безмилостно човеконенавистното управление. Бурните емоции се хранят и от действия, които много трудно могат да бъдат причинени от която и да е институция. Позитивна развръзка е невъзможна. Например:

1. Направете нещо, комарите изядоха хората покрай Дунав

2. Ще пръскат срещу комарите!!??? А кой ще понесе отговорност за другите избити насекоми!!???

3. Кои насекоми?????

4. Ми кои…

5. Пчелите!

6. Има обявен график на пръсканията и пчелите на бива да се пускат на паша.

7. А какво ще правят пчелите в кошерите при тази жега!!???

Facebook гуруто, ловко поддържа стихиите от катастрофични настроения и си е истински водач на on- line съпротивата. Може да има травматични акцентуации върху някоя тема (публични финанси, ценообразуване, енергетика, екология- сфери, в които може да обясниш каквото искаш, на когото искаш), може и да няма. Толерират се въпроси с завишена честота на обществени вибрации- преходът от бордюр, корупция, птичи грип, коза, прасе до външна политика, или обратното, е съвсем естествен.

При толкова енергия е логично такава сила да се опита да напусне мрежата за малко и да посети Общинската избирателна комисия.

Проблемът тук е, че връзките между мрежите и външния свят са неясни и невинаги мрежовите емоции се превръщат в политическа подкрепа. Поне засега.

А да. И понеже общността от поддръжници също е виртуална, на дигиталния си предизборен плакат може да си сложиш една яко фотошопната снимка.

Вълшебник/Фея

На такива кандидати, едно време им викаха популисти, но образът има и нови метаморфози. Популистът обещава неща, които са невъзможни или имат неблагоприятен ефект, но пък звучат много хубаво. Някои популисти са убедени в това, което говорят, някои хладнокръвно лъжат. Някои са опитни политически партизани, някои са млади претенденти.

И ако флиртът с общественото мнение е широко използвана политическа технология, то целенасоченото заблуждаване на хората с добре звучащи тези си е токсин на демокрацията.

Вълшебникът или феята (зависи не само от пола), използват целия инструментариум на популистите, но към него добавят едно особено внушение за чудодейност. Те се появяват навсякъде, където има напрежение, възможност, стон или въздишка. В състояние са да се заемат с всяка кауза, тема и искане, стига да са попаднали в обектива на камерите.

И точно както квантовият обект може да е и вълна и частица, в зависимост от това, как го наблюдаваме, така и вълшебникът може да се ангажира с взаимоизключващи се каузи. Например да настоява за намаляване на данъците и в същото време за драстично увеличаване на разходите.

Феята ги може всички тези неща, но тя може и още. Да положи длан върху отрудената ти ръка и да ти даде сила и енергия, да те гушне и разсее горести и нерадости, дори да те превърне в нещо друго само чрез докосване с химикалката. Ако не от Пепеляшка в принцеса, то поне в герой от предаване по телевизията.

С мантията на вълшебник/фея се намятат опитни политически играчи. Поведението им след тяхното избиране може да остане магично и чудодейно, но може и да влезе в позната роля на професионалиста.

Следва продължение…

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи, България

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код