Карина Ангелиева: "Бизнесът трябва да задава учебните програми на студените"


Сподели:
02 Септември 2019, Понеделник
Съвместната работа между преподавателите подтиква децата да развиват своите умени, казва в интервю  зам.министърът на образованиетo

- Г-жо Ангелиева, след две седмици България е домакин на престижния конкурс за млади учени European union contest for young scientists, финансиран от Европейската комисия. Какво означава това за страната ни?

- Голям брой държави се конкурират да бъдат домакини на това събитие, тъй като то носи видимост и реклама на страната. Нашето желание беше то да се проведе по време на Европредседателството ни, но, както знаете, сроковете се изместиха заради Брекзит. Всъщност сега като период е още по-добре, защото натрупахме много опит по време на нашето председателство на Съвета на ЕС и благодарение на това убедихме Европейската комисия, че можем да се справим. С това домакинство на най-големия европейски конкурс за млади учени ще промотираме България и ще представим на нашите партньори, че страната ни може да бъде културен, туристически и образователен център. Идеята на форума е не само да стимулира учениците да се насочат към т.нар STEM направления, но и да представи на широката публика младите таланти, бъдещите изследователи и иноватори. Европейският конкурс се различава от олимпиадите, тъй като се прави на панаирен принцип и всеки може да се запознае с уменията, идеите, творчеството и креативността на младежите.

- Тоест той е отворен и за граждани, които искат да се запознаят отблизо с науката?

- Да, всеки може да разгледа проектите, да ги пипне, да поговори с младите учени. За нас е важно да покажем на българската публика, че това е една от възможностите да насърчим връзката между наука и общество. Това е втората цел – да покажем на обществото защо трябва да се инвестира в наука и в кариера и учене в природните науки. Идеята ни е също по този начин да запалим бизнеса, индустрията, училища да започнат да правят собствени панаири за наука, да насърчават екипността и проектното мислене. Има няколко подобни опита в България – форум на предприемаческите фирми на ученици или панаира за научни проекти на млади хора. Това обаче не е достатъчно и често много млади хора и бъдещи таланти в страната нямат платформа и възможност за изява. Връзката между младите хора, бизнеса и университетите, които би трябвало да я осъществяват, липсва или е много крехка все още. Третата задача на подобен тип събития е да свърже добрите практики, както между държавите в Европейския съюз, така и извън него по отношение на подобряването качеството на образованието и обучението в STEM. На форума ще присъстват ученици от 37 държави, зад които стоят екипи от ментори и учители, представляващи националните си образователни системи. Те ще могат да обменят идеи и добри практики и да се научат един от друг.


- По време на форума ще бъдат представени 100 научни проекта. В какви области са те?

- Проектите са във всички научни области. Има в сферата на биологията, енергийната ефективност, математиката, криптографията. Те трябва да отговарят на определени изследователски критерии. Един от тях е да покажат приложимостта на проектите, както и новост. Например, спомням си едно момче от Унгария, което беше разработило тонколони с изключително добър звук, и то от много евтин материал. Практично и иновативно. Освен че получи голямата награда за проекта си, фирмите проявиха интерес за патент. Славея от Севлиево преди години беше разработила идеен проект, с който глухите да слушат музика. За да го докаже използва балон, с който те могат да усещат трептенията и мелодията чрез допир. Това беше дълъг експеримент, подкрепен от нейните родители, учители и приятели. Тя беше разработила проекта със симфония на Моцарт и получи наградата на Европейския патентен офис за стаж.

В последно време нашите информатици са привлечени от медицина, където се развиват най-бързо новите технологии и работят по създаването на изкуствени ръце, по-добра обработка на рентгенови снимки, използване на големи данни. Съвместната работа между преподаватели от различни дисциплини неминуемо подтиква децата да развиват своите умения и таланти, както и, разбира се, подготовката на учителите да работят по проекти със своите ученици.

- Събитието ще се проведе в рамките на пет дни. Какво включва неговата програма?

- Програмата няма да включва само състезанието, на което ще бъдат проектите на учениците, но и лекции. За участниците и техните научни придружители сме подготвил различни културни събития, ще направим фолклорна вечер. На 16-и септември ще срещнем гостите с представители на Българската академия на науката и университетите, а вечерта ще организираме публичен научен дебат, който ще бъде излъчен онлайн и достъпен безплатно. В него ще се включат учениците в Европейския конкурс, а сред нашите гости сме избрали Питър Литърлут, който е водещ физик в Америка, проф. Кабаянски от Русия, който е един от най-добрите криптографи и информатици в света, Клеър Лий от ЦЕРН и Диана Мишкова от Центъра за прогресивни изследвания. Те няма да обсъждат с младежите специфични аспекти на науката, а ще говорят за бъдещето – как виждаме сигурността и мира след 10 години, как ще се справим с предизвикателствата на миграцията и киберсигурността, какво ни очаква след 50 години и къде е ролята на знанието и иновациите.

Отделно, закриването на самото състезание съвпада с отбелязването на 140 години София - столица на България. Големите награди ще бъдат връчени преди обяд в зала „България“ на НДК, а след това със Столичната община планираме 3D шоу пред Народния театър, което ще бъде отворено за всички граждани. На 16-и септември е и най-важното събитие - първият учебен ден, и затова смятаме, че домакинството на Европейския конкурс за млади учени е добър знак и символ за една успешна учебна година.

- Заявихте, че университетите трябва да осъществяват връзката между ученика и бизнеса. Ще бъде ли насочена в тази посока някоя от националните програми, които се подготвят?

- Всички програми, които правим, се реализират след диалог със заинтересуваните страни. Университетите трябва да бъдат проактивни и да изведат основните направления, в които да бъдат подкрепени. Една от програмите, в които трябва да инвестираме, ще бъде свързана и с бизнеса. Тя ще бъде насочена към интердисциплинарно обучение и по-голяма отвореност на учебните програмите към бизнеса. Той трябва да заяви какви са насоките за развитие в индустрията и да задава програмите, по които да се обучават студентите. Когато излезеш от университета, трябва да имаш знанията и уменията да се реализираш в бъдеща професия, а не да си прекарал последните четири години от живота си в университета, без да знаеш защо си бил там.

Качеството на програмите също трябва да се повиши. Това става чрез международни контакти на университетите, повече съвместни програми с чужди университети. От друга страна, с националната програма ще дадем възможност представителите на бизнеса да влизат в университета и да преподават, да бъдат ментори. Това се случва в някои университети, но не е стандарт. С новия програмен период искаме да направим стандарт връзката образование, университет и бизнес.

- Засегнахте връзката с чуждестранните университети, но нито едно българско висше училище не е включено в списъка на европейските университетски мрежи. Една подобна национална програма би ли променила тази статистика?

- Само една национална програма няма как да помогне на университетите ни да влязат в европейски университетски мрежи, ако те самите не направят необходимите реформи.

- Какво трябва да включват те?

Европейските университетски мрежи се формират на няколко принципа. Първият е на партньорството и затова нашите ректори на университетите трябва да се познават с партньорите си по света. В противен случай няма кой да ги покани. Затова и те трябва да назначат ръководители, които да се занимават с тази задача и да преценят къде е силата на университета, какво могат да предложат навън и да намерят своите партньори в същите сфери. Принципът на видимостта е много важен. Ние като лидери на държавата трябва да промотираме българския туризъм, храни, вино, но това трябва да се случва и с нашето обучение, университет, научните ни институти. Имаме звена в тях, които като качество и компетентност се равняват на университети и институти в Португалия, Полша и т.н., но са невидими за чуждестранните ни партньори.

- Миналия месец бе открит научноизследователския център “Share – Eric, който ще изследва социалните тенденции и предизвикателства и е част от Националната пътна карта за научна инфраструктура. Колко и какви центрове предстои да бъдат включени в нея до края на годината?

- В портала на наука започнахме да попълваме информацията за обектите от пътната карта, каква дейност се развива в тях. Преди дни приключи конкурсът за обновяването ѝ и получихме 22 нови заявки. Одобрените от тях ще бъдат обявени на 5-и декември по време на конференция, на която ще представим Националната пътна карта за научна инфраструктура. Научната инфраструктура е един от приоритетите в новия програмен период. По него ще продължим и с възстановяването на лабораторни комплекси към университетите, за да имат студентите достъп до тях и да имат подготвени кадри за справяне с големите обществени предизвикателства.

Визитка:

Притежава магистърски степени по европейска интеграция и съвременна история от СУ „Свети Климент Охридски“

Зам.-министър на образованието и науката от септември 2018 г. Съветник, отговарящ за европейските политики в областта на образованието и научните изследвания към Постоянното представителство на Република България в ЕС

Източник: monitor.bg

В категории: , Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код