Д-р Ангел Кунчев: "В началото на есента зачестяват случаите на хепатит А"


Сподели:
03 Септември 2019, Вторник

Д-р Ангел Кунчев е роден е на 19 октомври 1959 г. През 1985 г. завършва Медицинския институт в Пловдив. От 2008 г. оглавява “Надзор на заразните болести” към МЗ


Докато има екстремно високи температури, рискът от ентеровируси ще е налице. Септември също започва с високи температури и все още има случаи почти ежедневно. Типично за началото на есенния сезон е постепенното зачестяване на хепатит А. С връщането на учениците в класните стаи се създават условия за това. На по-късен етап, с понижаване на температурите, ще започнат и първите случаи на респираторни заболявания.". Това заяви главният държавен здравен инспектор д-р Ангел Кунчев.

- Д-р Кунчев, какви изводи си правите в края на сезона - имаше ли бум на вируси и кое беше по-специфичното?

- Може да се каже, че беше летен сезон, отговарящ на очакванията, с малки изключения. Имаше ги типичните ентеровируси, но за щастие, без много висока заболяемост и смъртни случаи, както се е случвало предишни години. В края на пролетта пък имаше заболявания, предавани от кърлежи и комари -като марсилска треска, лаймска болест. Тази година обаче случаите започнаха по-късно, тъй като пролетта беше хладна - с по-ниски температури и доста дъждове. След това рязкото затопляне доведе до увеличаване на броя на заразените. Колкото до изключенията това лято, бих казал, че сред тях бяха появата на някои редки заболявания - например донякъде на западнонилски енцефалит, който се пренася от комари. Макар случаите да не са много, у нас вирусът също циркулира. Ако се търси активност, вероятно ще се установят и други случаи. Уплахата от листериоза, която се разрасна доста в Испания, е с оглед на конкретно производство на един производител на месни продукти. Така че кой знае какъв риск за нашата страна няма. По същия начин обвиненията от страна на английската преса, че в конкретен хотел в Слънчев бряг има случаи на заразяване с легионерска болест, засега не се оправдават. Поне по изнесените данни.

- Рядко заболяване ли е легионерската болест за нашата страна?

- Сравнително рядко е. Годишно у нас има по-малко от 15 случая. В страни като Испания и Италия са по 1500-2000, а за цяла Европа са около 11 000 годишно. Ще се изразя по следния начин - при хора с добра кондиция, дори и да са налице легионелозите, при тях няма да възникне заболяване. То е характерно за по-възрастни хора, с увреждане в имунната система, хронични заболявания.

- Казвате, че у нас няма опасност от заразяване заради Испания, но все пак немалко българи живеят и работят там. Няма ли някакъв риск?

- Българите в Испания са по-малко от половин процент от населението. Разбира се, ако някой е консумирал конкретен продукт, има риск, но засега нямаме данни. Знаете, че 150 са засегнатите в Испания, а няколко бременни жени загубиха плода си. Това е характерно за листериозата. Но и тя е по-характерна за бременни жени и хора с основно заболяване, което потиска имунната система. Но като цяло зависи от количеството на консумираните причинители.

- Можем ли обаче да говорим за завръщането на по-редки заболявания или заболявания от миналото?

- По-скоро не. Ако изключим морбили, което е световен процес през последните три години, завръщането е налице. Тук обаче има конкретен факт поради пропуск в имунизационното покритие. И това е повече от ясно. За съжаление ние също не избегнахме тази съдба, въпреки че нямаме такива размери като в Румъния и Гърция. За момента имаме 1155 случая, но значително намалява заболеваемостта. В най-активния период - през април, бяхме достигнали пика от 82 случая седмично. Сега имаме само три. Тепърва ще видим дали този спад ще продължи, след като започне учебната година. Взеха се много мерки, няколко пъти преглеждахме списъците на общопрактикуващите лекари, правихме имунизации на пропуснатите места, ще има извънредни приемни в рисковите области. Особено в районите, в които вирусът циркулира по-активно - в Пазарджик, Монтана, Перник, Бургас, Сливен.
- Можем ли да кажем, че мобилните екипи все пак постигнаха резултат?

- Да, от една страна дейността на мобилните екипи, от друга - помощта на местните власти, медиаторите в ромските махали, активността на общопрактикуващите лекари да намерят неимунизираните дадоха резултат.

- Тук не мога да не попитам за подготвяните промени в имунизационния календар. Какво влияние ще окажат, какво ги наложи? И има ли опасност от завръщането на някои заболявания, все пак?

- Категорично не, в противен случай ние не бихме предложили такава промяна.

- А що се отнася до туберкулозата и премахването на реимунизацията?

- Ще дам един факт - няма друга страна, която да прави толкова реимунизации. Също така няма международен център, който да няма пределно ясни указания, че при туберкулозите не са особено ефективни и че не следва да се прилагат. Ние правихме 5, след това ги намалихме на четири, сега ще останат три, но много внимателно видяхме какво се случи през последните години. Заболеваемостта при туберкулозата спадна наполовина, второ - акцентът не е точно в тези възрасти. Миналата година в групата от 0-18 години имаме 80 случая на туберкулоза. В същото време искаме да им се прави на всички манту, да им се отчита. Никой не отменя това, ако има дори най-малки съмнения от общопрактикуващия лекар. Веднага може да се направи допълнителна имунизация на БЦЖ или да се изследва за туберкулоза.

- Ще има ли ваксина срещу варицела, излезе информация, че е в ход процедура по регистрация, така ли е?
- Така е, слава богу една от фирмите след дълги разговори направи тази стъпка. Очаквам, че до края на месеца ще имаме необходимите документи и да се види, че тази ваксина има регистрация и у нас. Така хората от големите градове няма да пътуват до Австрия и Гърция, за да си я купят, защото е масова практика. Ние можем да направим програмата и сега, но истината е, че нито една фирма няма готовност да ни достави необходимото количество. Така че, ако направим програмата през 2020 година, то от януари 2021 година да има възможност за безплатна имунизация на тези, които желаят.

- Има ли интерес, казвате, че в големите градове масово се ходи до други страни?

- Определено има. Всеки има своите разбирания, но все пак при 25 000 случая годишно заболяването си е проблем. Слава богу не всички са тежки, малък е броят на починалите, но го има заболяването. Обикновено българите, които имат контакти в чужбина и знаят, че ваксината е включена в имунизационните календари в други страни, предпочитат да я направят.

- Какви са наблюденията ви - отминава ли модата на антиваксиналните движения, поучихме ли се от случаите с морбили?

- Няма отминаване. Наблюдавам какво се случва не само у нас, но и в чужбина. Трудно е да се каже, по-скоро има едно затишие и отрезвяване на масата, когато видиш какво става, когато детето ти не е имунизирано споровете отпадат. Но според мен това няма да е за дълго, склонни сме да забравяме бързо лошите неща. Така или иначе имаше затишие, дано е за дълго. Много е скъп един такъв урок. Не е въпросът да разболеем 2000 деца и да загубим няколко, за да разберем, че трябва да ги имунизираме.

- Трябва ли да има по-високи санкции за лекари, които издават фиктивни бележки?

- Те не са ниски. По-скоро в засегнатите райони - София и София-област, контролът беше доста строг и има едно отрезвяване сред тях, защото броят на санкционираните надминава 120.

- Лятото е към края си, за какви вируси да внимаваме с настъпването на есента?

- Имайте предвид, че докато има екстремно високи температури, рискът от ентеровируси ще е налице. Септември също започва с високи температури и все още има случаи почти ежедневно. Типично за началото на есенния сезон е постепенното зачестяване на хепатит А. С връщането на учениците в класните стаи се създават условия за това. На по-късен етап, с понижаване на температурите, ще започнат и първите случаи на респираторни заболявания.




Източник: monitor.bg

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код