С шествие, венци и концерти във Варна ще се отбележи Съединението


Сподели:
06 Септември 2019, Петък
134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия ще честват днес и варненци

Официалната част от честванията започва с възпоменание в 9.30 ч. пред паметната плоча на княз Александър Батенберг на пл. Независимост.

В 9.50 ч. започва шествието от паметната плоча по бул. "Мария Луиза" до Паметника на загиналите в Сръбско-българската война.

В 10.00 ч. пред паметника ще бъде произнесена заупокойна молитва в памет на загиналите и с военен ритуал ще бъдат поднесени венци и цветя в жест на признателност.

В 14 ч. започва културната част от честването - до 18 часа на Сцена "Раковина" ще се състои 13-ти Областен фестивал за обработен и автентичен фолклор "Песни на брега" с организатор Читалище "Македония - 2005", на който участват любителски състави и изпълнители от общините на Варненска област.

В 19:30 ч. на сцената на Летния театър отново безплатно за варненци и гости на града Ансамбъл "Пирин" ще изнесе празничен концерт с автентичен български фолклор.

На днешния 6-ти септември се навършват 134 години от Съединението на Княжество България с Източна Румелия.

След Берлинския конгрес от 1878 г. България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи.

Така през 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. За да се координира работата с месното население, се учредяват и комитетите "Съединение".

През февруари 1885 г. начело на БТРЦК застава Захари Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Батенберг. Ролята на българския княз в този момент е решаваща, защото ако той, в качеството си на лоялен васал на Османската империя, откаже да признае акта на Съединението въпреки силната народна воля, начинанието губи смисъл и било обречено на неуспех.

Според някои от българските историци, пред българския княз не е имало дилема, тъй като той чисто политически не е могъл да откаже да признае Съединението, защото това автоматично означавало да бъде свален от престола. Но независимо какви са били историческите условия и неговите лични подбуди, мъжеството му да подкрепи присъединяването на Източна Румелия е важна гаранция за успеха на делото.

На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики (Продан Тишков) и майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия - Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство начело с д-р Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.

Два дни по-късно Батенберг с нарочен манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България д-р Странски.

След продължителна дипломатическа борба на Цариградската посланическа конференция (1885-1886) Съединението получава признание с подписването през 1886 г. на Българо-турска спогодба.

Денят е обявен за официален празник на страната с решение на Народното събрание от 18 февруари 1998 г.

Източник: moreto.net

В категории: Новините, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код