10 септември в историята


Сподели:
10 Септември 2019, Вторник

1588 г. – В Англия се завръща третата морска експедиция обиколила света, начело с Томас Кавендиш.

1611 г. – Въстание в Яна.

1627 г. – Започва обсадата на Ла Рошел от войските на крал Луи XIII

1846 г. – В САЩ е патентована шевната машина.

1858 г. – Открит е астероида 55 Пандора.

1872 г. – Васил Левски създава първия революционен окръг в България с център село Голям извор.

1898 г. – В Женева италианският анархист Луиджи Лукени убива императрица Елизабет Баварска – съпругата на австро-унгарския император Франц Йозеф I.

1919 г. – Във френския град Сен Жермен ан Ле е подписан Сен-Жерменския мирен договор.

1919 г. – В България е основан Спартак Плевен под името Скобелев.

1921 г. – В Берлин е открит участък от първата в света автомагистрала.

1939 г. – Втората световна война: Канада обявява война на Нацистка Германия, като се присъединява към Обединените нации.

1939 г. – Втората световна война: Хитлеристката армия извършва масови улични екзекуции в град Бидгошч (Полша), разстреляни са над 1000 мирни граждани.

1943 г.- Втора световна война:Окупиран е Рим от германски войски.Италианските войски се изтеглят от централна в южна Италия заедно с крал Виктор Емануил III, правителството на маршал Пиетро Бадолио и Върховното италианско командване които се установяват в град Бриндизи.

1944 г. – С Постановление на Министерския съвет в България е създадена Народна милиция.

1945 г. – Бившият премиер на Норвегия Видкун Кислинг е осъден на смърт за сътрудничество с Хитлеристка Германия.

1960 г. – На Летни олимпийски игри 1960 в Рим Абебе Бикила става първият състезател от Субсахарска Африка, който спечелва златен медал, като пробягва маратона с боси крака.

1961 г. – По време на състезание от Голямата награда на Италия катастрофа причинява смъртта на германския пилот от Формула 1 Волфганг фон Трипс и на 13 зрители от публиката, които са ударени от неговото Ферари.

1964 г. – Влиза в сила Конвенцията за териториалното море и крайбрежната зона.

1967 г. – Жителите на Гибралтар гласуват в референдум за запазване на зависимостта от Великобритания, вместо за присъединяване към Испания.

1974 г. – Португалия дава независимост на колонията си Гвинея-Бисау.

1976 г. – При катастрофа между самолети на британски и словенските авиолинии край Загреб загиват 176 души.

1977 г. – В затвора на Марсилия е извършена последната във Франция екзекуция с гилотина.

1990 г. – Папа Йоан Павел II освещава най-голямата църква в света – Базиликата на Божията майка на мира в Ямусукро (Кот д'Ивоар).

2002 г. – Швейцария става член на ООН.

2008 г. – В Женева (Швейцария) е пуснат в действие Големият адронен ускорител, който е смятан за най-големият научен експеримент в историята на човечеството.

Родени на 10 септември

1487 г. – Юлий III, римски папа († 1555 г.)

1638 г. – Мария-Тереза, кралица на Франция († 1683 г.)

1659 г. – Хенри Пърсел, английски композитор († 1695 г.)

1775 г. – Джон Кид, английски химик и професор († 1851 г.)

1788 г. – Вилхелмина от Баден, Велика херцогиня на Хесен († 1836 г.)

1835 г. – Тодор Икономов, български политик († 1892 г.)

1839 г. – Чарлс Пърс, американски философ († 1914 г.)

1858 г. – Иван Цончев, български военен и революционер († 1910 г.)

1865 г. – Иван Попов, български актьор († 1966 г.)

1872 г. – Владимир Арсениев, руски изследовател на Далечния изток († 1930 г.)

1878 г. – Иван Романов, български духовник († 1953 г.)

1890 г. – Франц Верфел, австрийски писател († 1945 г.)

1892 г. – Артър Холи Комптън, американски физик, Нобелов лауреат през 1927 г. († 1962 г.)

1901 г. – Страшимир Джамджиев, български преводач († 1987 г.)

1912 г. – Херлуф Бидструп, датски карикатурист († 1988 г.)

1914 г. – Робърт Уайз, американски филмов режисьор († 2005 г.)

1915 г. – Хасе Екман, шведски актьор и режисьор († 2004 г.)

1927 г. – Георги Алексиев, български писател († 2011 г.)

1928 г. – Николас Леос, парагвайски футболен функционер

1928 г. – Петко Великов, държавен ръководител, инженер

1931 г. – Изабел Колгейт, английска писателка

1932 г. – Феликс Малум Нгакуту, президент на Чад († 2009 г.)

1933 г. – Карл Лагерфелд, немски моден дизайнер († 2019 г.)

1934 г. – Васил Казанджиев, български композитор, диригент и общественик

1936 г. – Димитър Ларгов, български футболист

1937 г. – Джаред Даймънд, американски биолог

1937 г. – Йован Павловски, писател от Република Македония

1942 г. – Георги Харалампиев, български футболист

1943 г. – Йорданка Христова, българска певица

1945 г. – Ханс Кодрич, футболен треньор

1945 г. – Хосе Фелисиано, американски китарист и вокалист

1948 г. – Георги Пирински, български политик

1949 г. – Виктор Пасков, писател, музикант, сценарист († 2009 г.)

1950 г. – Джо Пери, американски музикант, китарист на Aerosmith

1960 г. – Колин Фърт, британски актьор

1965 г. – Андрей Баташов, български актьор († 2010 г.)

1966 г. – Стоян Янкулов, български музикант

1968 г. – Андреас Херцог, австрийски футболист

1968 г. – Биг Деди Кейн, американски рап изпълнител

1968 г. – Гай Ричи, британски сценарист, режисьор и филмов продуцент

1974 г. – Мирко Филипович, хърватски кикбоксьор

1976 г. – Густаво Куертен, бразилски тенисист

1976 г. – Мурад Хидиуед, марокански футболист

1977 г. – Виктор Гончаренко, беларуски футболист и треньор

1977 г. – Неждет Шабан, български политик

1985 г. – Лоран Косиелни, френски футболист


В категории: Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код