Светът не е готов за пандемии, за 36 часа могат да загинат 80 милиона души


Сподели:
19 Септември 2019, Четвъртък
Експертите предупреждават, че човечеството "в голяма степен е неподготвен" за бъдещи пандемии. Директният риск се съпътства от условията за нарастващ конфликт, слаби държави и нарастваща миграция, климатична криза, урбанизация и липса на санитарни услуги, обяснява глобалният съвет за наблюдение, цитиран от "Гардиън".

Звучи като невероятна измислица: пандемия с вирусен грип от неизвестен източник, се разпространява по целия свят за 36 часа, убивайки до 80 милиона души, разпалвайки паника, дестабилизирайки националната сигурност и унищожавайки част от световната икономика.

Но група изявени международни експерти отправят остро предупреждение: подобен сценарий е напълно правдоподобен и усилията на правителствата да се подготвят за него са отчайващо недостатъчни.

Първият годишен доклад на Глобалния съвет за мониторинг на подготвеността, независима група от 15 експерти, свикани от Световната банка и СЗО след първата криза с ебола, описва заплахата от разпространение на пандемия по света, потенциално убиваща десетки милиони хора, като "напълно реална".

Има "все по-сериозни рискове" от епидемии, но светът остава неподготвен, се казва в доклада. Болестите, причиняващи епидемия като Ебола, грип и Sars (тежък остър респираторен синдром), са все по-трудни за овладяване в условията на нарастващ конфликт, слаби държави и нарастваща миграция. Климатичната криза, урбанизацията и липсата на адекватна канализация и вода са основата за бързо разпространяващи се, катастрофални огнища.

"Прекалено дълго отношението на световните лидери към извънредните ситуации в областта на здравето се характеризират с цикъл на паника и пренебрежение", коментира д-р Гро Харлем Брюндланд, бивш премиер на Норвегия и съпредседател на борда заедно с директора на Световната здравна организация д-р Тедрос Аданом Гебрейшуш и Елхадж Ас Си, генерален секретар на Международната федерация на дружествата на Червения кръст и Червения полумесец.

"Крайно време е за спешни и постоянни действия. Това трябва да включва увеличено финансиране на общностно, национално и международно равнище, за да се предотврати разпространението на огнища. Нужно е и лидерите да предприемат проактивни стъпки за укрепване на механизмите за координация на готовността между правителствата и обществото за бързо реагиране при извънредни ситуации".

Докладът признава, че правителствата и международните институции са предприели стъпки за повишаване на готовността за огнища през петте години след кризата с ебола в западна Африка, но заключава, че настоящата готовност е отчайващо недостатъчна.

Нарастващата липса на обществено доверие в институциите в някои страни, засилена от дезинформация, затруднява контрола на заболяванията, се казва в проучването.

Авторите на доклада съпоставят настоящото избухване на ебола в Демократична република Конго, където липсата на доверие между общностите и властите е подкопала усилията за реагиране, с Уганда, където органите на общественото здравеопазване и служителите на общността имат план за готовност при преминаването му през граница. Случаите в Уганда бързо се изолират и откриват, намалявайки по-нататъшните инфекции.

"Доверието между общностите и институциите, които ги обслужват, е в основата на спешната реакция, но е почти невъзможно да се изгради доверие в средата на криза", обяснява Ас Си.

"Ангажираността и доверието на общността трябва да се печелят. Лидерите и органите за обществено здраве трябва да работят като партньори с общностите, за да изградят това доверие. Не можем просто така да излезем, след като се стигне до здравна криза. Трябва да сме там преди, по време и след това."

Епидемиите могат да възникнат по естествен път, но съществува и риск от случайно или умишлено причиняване от злонамерени лица, което може да усложни ефективния отговор.

"Ебола, холера, морбили - най-тежките огнища на заболяване обикновено се появяват в местата с най-слабите здравни системи", коментира Тедрос. "Като лидери на нации, общности и международни агенции, ние трябва да поемем отговорност за готовността за спешни ситуации и да вземем предвид уроците от тези огнища. Трябва да "оправим покрива, преди да завали дъждът."

Докладът все пак отбеляза известен напредък. Към юли 2019 г. 59 държави са разработили национален план за действие за здравна сигурност. Но нито един не се финансира изцяло.

Докладът очертава седем стъпки, за да се гарантира, че здравната система в света е по-добре подготвена за следващата спешна ситуация в областта на здравеопазването, като призовава държавните ръководители да увеличат финансирането, а международните организации да изграждат готовност в механизмите за финансиране.

"Бедността и нестабилността изострят огнищата на инфекциозни заболявания и спомагат за създаването на условия за развитие на пандемиите", обяснява Аксел ван Троценбург, и.д. изпълнителен директор на Световната банка. "Инвестицията в по-силни институции и здравни системи ще насърчава устойчивостта, икономическата стабилност и глобалната здравна сигурност."

Източник: news.bg

В категории: Новините, Здраве,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код