Бизнесът е недоволен от негативните новини в българските медии


Сподели:
19 Септември 2019, Четвъртък
„За да успеем в България" ще работи за повече добри новини за българската икономика

Инициативата е провокирана от отказа от страна на електронните медии да споменават фирмени и продуктови наименования с информационна, а не с рекламна цел

- 63% от българите биха искали да научават повече за успешни български предприятия и български предприемачи.

- 59% изразяват неодобрение, че в медиите не се споменават имената на успешните компании, а само 18% са на обратното мнение.

- 74% са на мнение, че негативните новини преобладават в българските медии.

Това показва проучване на общественото мнение, проведено от Агенция „Тренд“ по поръчка на Германо-българската търговско индустриална камара (ГБТИК) и група партньорски бизнес организации, участващи в съвместна инициатива под наслов „За да успеем в България“. Инициативата и резултатите от проучването бяха представени на пресконференция днес (19 септември 2019 г.) от Лидия Шулева – председател на Специализираната комисия по икономическо развитие към ГБТИК и основен координатор на инициативата, и Димитър Ганев – съосновател на Агенция „Тренд“, съобщават от пресцентъра на Българската стопанска камара.

Инициативата „За да успеем в България“ е провокирана от отказа от страна на електронните медии да споменават фирмени и продуктови наименования с информационна, а не с рекламна цел, с което лишават аудиторията от пълноценна информация и ограничават възможностите за развитие на корпоративната социална отговорност. В резултат на това, до българските граждани (най-вече до младите хора) не достига необходимата информация за съществуващите възможности за пълноценна и качествена трудова реализация в български компании, предлагащи отлични условия за труд и кариерно израстване. Според Лидия Шулева, „липсата на информация в електронните медии за успешни български предприятия и за условията на работа в тях е една от причините много млади хора да смятат, че в България няма добри условия за професионална реализация“.

Основен инициатор на „За да успеем в България“ е ГБТИК, но за кратко време към инициативата бяха привлечени и други бизнес организации, сред които Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), Българската стопанска камара (БСК), Адвантидж Австрия, Българо-румънската търговско-промишлена палата (БРТПП) както и Българската търговско-промишлена палата (БТПП), Конфиндустрия България, Френско-българската търговска и индустриална камара (ФБТИК) и Шведско-българската търговска камара (SweCham).

Организаторите стартираха кампанията с възлагането на социологическо проучване за нагласите на българското общество към процесите в икономиката и стопанските субекти, както и към начина на медийното им отразяване. Предстои в средата на месец ноември да се проведе кръгла маса, на която да бъдат поканени всички заинтересовани страни за открита дискусия по проблема. На следващ етап ще се пристъпи към подготовка на предложения за нормативни промени, които да осигурят възможността за обективно представяне на икономическите достижения на българските предприятия, а аудиторията да бъде пълноценно информирана по възможно най-обективния начин.

Проучването на „Тренд“ е представително, проведено е през м. юли 2019 г. и се базира на отговорите на 1010 пълнолетни български граждани, интервюирани „лице в лице“. Ето какво още показват данните:

- Близо една трета (31%) от пълнолетните български граждани са на мнение, че българската икономика се развива в правилна посока, докато почти половината (49%) са на обратното мнение. Най-позитивни изглеждат най-младите (18-29 г.), докато тези над 70 години са най-песимистични за развитието на икономиката в България.

- 63% от българите биха искали да научават повече за успешни български предприятия и български предприемачи. 17% са на обратното мнение. Младите в по-голям дял искат да научават повече за български предприемачи и успешни български предприятия за разлика от по-възрастните. Хората с по-висока образователна степен биха искали да научават повече за сметка на тези с основно и по-ниско образование.

- 59% от всички запитани изразяват неодобрение, че в медиите не се споменават имената на успешните компании, а само 18% са на обратното мнение.

- Близо 40% от българите са на мнение, че в България може да се прави успешен бизнес, докато 34% са на обратното мнение. Тук отново се отчитат разлики по отношение на възрастовите категории – младите са по-оптимистично настроение и в по-големи дялове са на мнение, че може да се развива успешен бизнес в България. По-възрастните са на противоположното мнение. Живеещите в столицата и в областните градове в по-големи дялове смятат, че може да се прави успешен бизнес.

- Малко над една трета смятат, че има добри възможности за реализация в производствени предприятия в България. 42% са на обратното мнение. Единствено при хората с висше образование делът на посочващите, че има, е по-висок от тези на обратното мнение. При най-младите двете опции са в практически паритет като стойности.

- В най-голяма степен повишаването на заплатите се свързва с успешно икономическо развитие на България (48%). 39% свързват успешното икономическо развитие с откриването на нови работни места. 33% са на мнение, че трябва да се изграждат нови предприятия. Малко под две трети са на мнение, че е необходимо привличане на чужди инвестиции, а 19% - модерна индустрия. 12% от българите смятат, че за успешно икономическо развитие е необходимо изграждане на съвременна инфраструктура.

- Малко над половината от българите са на мнение, че българският износ като продукция е качествен, докато едва 12% са на обратното мнение. 36% не знаят или не могат да преценят. Тук трябва да се отчита и определена доза патриотично чувство по отношение на родното производство.

- Малко над половината (53%) не познават български фирмени или продуктови наименования, които са успешни на световния пазар. Едва една пета пък декларират, че познават.

- 19% от всички интервюирани са чули за откриване на нова производствена мощност в България преди няколко години, а само 2% в рамките на месеца, в който се проведе проучването.

- Близо три четвърти (74%) са на мнение, че негативните новини са тези, които преобладават в българските медии, докато само 11% посочват, че позитивните новини преобладават.

„Ключовата ни цел е да обърнем тренда и добрите новини да станат преобладаващи, за да се провокират по-позитивни нагласи у българите. Не може още от сутринта негативните новини да ни заливат и хората да отиват силно демотивирани и обезверени на работа. Това не помага на никого, нито на отделния човек да иска да бъде по-успешен, нито на страната ни като цяло. За съжаление, успешната икономика в България е анонимна и е в информационно затъмнение“, сподели Лидия Шулева.

Според председателя на БСК Радосвет Радев, не медиите са 100% виновни и вероятно има и известна доза автоцензура.

„Ние не говорим за скритата позиционна реклама на предприятията. Искаме ясно да се споменават тези организации, когато са направили нещо позитивно за обществото. Големите компании имат собствени регламенти и програми за корпоративна социална отговорност. Често те спасяват цели болници или човешки животи, или пък инвестират в опазването на околната среда. Представете си, те абсолютно садистично са наказани от регламентите в България. Предприемачите, освен всичко друго, са част от обществото и то им е точно толкова скъпо, колкото и всичко останало. Затова, заедно с другите бизнес организации, ще поискаме нормативна промяна, защото текстът е двусмислен и тази двусмисленост позволява на надзорните органи и медиите да го интерпретират според интелигентността на работещите в тях. Преди шест години имаше едно Указание на СЕМ, което дава някакво разграничение на „реклама“ и „информация“, но оттогава съставът на СЕМ се е сменил шест или седем пъти. Въпросът трябва да бъде уреден с нормативен текст, а не с указание на един регулаторен орган“, каза Радосвет Радев.

„Целта на инициатива е заедно да намерим решение на проблема с липсата на позитивна информация за успехите на бизнеса в България и да покажем реалната картина на българското общество. Защото българската икономика се развива, а индустрията ни се развива изпреварващо. Това показват и данните на Световната банка и на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, към която сме се запътили. Според данните им откакто сме в ЕС имаме над 1/3 ръст на БВП по съпоставими цени на глава от населението. А за този период средната работна заплата по номинал у нас е нарастнала 3 пъти. Износът ни също бележи ръст, като водещи сектори са тези с висока добавена стойност като машиностроенето и електротехниката. Това очевидно масово не се знае от българите“, заяви Васил Велев, председател на УС на АИКБ.

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи, Бизнесът

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код