Вината да си обикновен българин


Сподели:
20 Септември 2019, Петък
Джок Полфрийман беше пуснат на свобода. Българският студент Андрей Монов си остава все така мъртъв.

Джок Полфрийман направи НПО в затвора и се бореше за по-добри условия в тях. Андрей Монов си е все така два метра под земята.

Джок Полфрийман заяви, че иска да се бори за реформа на съдебната система. Андрей Монов вече няма за какво да се бори и ще го помнят само тези, които го познаваха.

Джок Полфрийман ще бъде герой за едни самозабравили се индивиди. Вече е, всъщност – дитирамбите им са оглушителни.

На цялата сган от арогантни парвенюта и борци за „справедливост“.

Би било много хубаво и внимателно да се погледне на коя партия и коалиция беше кандидат адвокатът на Джок Полфрийман.

Би било хубаво да се погледне дали единият от съдниците по делото не повтаря дословно тезите на същите кръгове като него. Включително и в безпределната си наглост – в същият ден, когато пусна убиец на български студент предсрочно. Символ на борбата за съдебна реформа.

Би било хубаво да се погледне дали другите съдии по това дело не им е практика да намаляват наказания. На убийци пренасящи трупове на петгодишни деца в куфари.

Би било хубаво дали друг съдник по това дело не е давал обширни интервюта още преди седем години за Българския Хелзинкски комитет. Да същият този Български Хелзинкски комитет, който беше най-яростният защитник на Джок Полфрийман и без малко да го обяви за „Човек на годината“.

Би било хубаво, но няма да се случи. Защото едните са обикновени сектанти – точно като онези с петолъчките:

Води ме, Партийо, води ме,
под свойте бойки знамена!

Другите? Другите не биха се набъркали в този скандал, защото нямат никаква полза.

Независимо от съшитите с бели конци версии на защитниците, Андрей Монов имаше една единствена вина. Беше се родил обикновен българин в България.

И нямаше международни НПО-та, които да го защитят.

Не се бореше за съдебна реформа.

Не беше чужденец, циганин или хомосексуалист.

Но и едните и другите винаги трябва да помнят, че когато правосъдието не раздава справедливост, гражданите раздават възмездие – сами.

Автор: Николай Облаков
Източник: conservative.bg

В категории: Анализи,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код