Ален дьо Беноа: "Новият Оруелов лозунг е “Мъжът е жена”


Сподели:
20 Септември 2019, Петък
Обявена е война на Y хромозома. Трябва да се направи всичко, за да се откажат мъжете от мъжествеността си, която вече се нарича “токсична мъжественост”.

Довчера жените искаха да бъдат “хора като другите”, днес мъжете трябва да се научат да станат “жени като другите”. Мъжествеността се превръща в патологично състояние. Новият Оруелов лозунг е: мъжът е жена (Бог също, освен това несъмнено е лесбийка). Така че мъжете трябва да се феминизират, да престанат “да се държат като мъже”, както някога им препоръчваха да проявяват емоциите си (със сълзи и безкрайно оплакване), да заглушат вкуса си към риска и приключението, да се насочат към продуктите за красота и особено - и най-вече - никога да не разглеждат жените като обект на желание. Нова версия на войната на половете, в която врагът е призован към изкупление чрез разрушаване на своята идентичност, разсъждава известният френски философ и писател Ален дьо Беноа.

- Някога феминизъм се бореше за правата на жените. Днешният неофеминизъм отрича самите понятия “мъжественост” и “женственост”. Как си обяснявате тази промяна?

- Това се случи на два етапа. В началото феминистките с универсалистки уклон (онези, които възприемат равенството като синоним на еднаквост) искаха да покажат, че жените са “хора като другите”.  Трябваше се докаже, например, че няма професия, запазена заради естеството си за единия пол, че може да има жени войници, жени пилоти на самолети и т.н. Защо не? Но очевидно дори и да няма “мъжки професии”, няма и унисекс професии.


Наред с това, те искаха паритет във всички области, предполагайки, че двата пола не само, че имат едни и същи възможности, но и еднакви влечения и стремежи. Това изискване постепенно стана широко разпространено, стигайки до абсурд, дори и все още да няма много мъже-акушерки! Разбира се, липсата на паритет се представя за шокираща само там, където е в полза на мъжете: това че съдебната система е феминизирана на 66 процента (над 86 процента при 30-34-годишните), образователната сфера на 68 процента (82 процента в основното образование) не поражда никакъв протест. Когато днес гледаме полицейски филм, дори ни е трудно да си представим, че в националната полиция има и мъже!

Нещата се влошиха с теорията за джендъра, която отрича, че биологичният пол е определящ елемент в сексуалния живот, превръща го в “социална конструкция” и му противопоставя многообразие от “джендъри”. Общата идея е, че още от раждането всички са повече или по-малко транссексуални. Въпреки че истинските транссескуални са незначително малцинство, “куиър” визията за света  твърди, че във всеки има всичко и обратното. Така на деца на четири или пет години се казва, че могат да изберат своя “джендър”, както желаят.


Отричат се понятията “мъжественост” и “женственост”, но същевременно, под влиянието на политическата коректност, не спират да възкресяват мъжкия пол, за да го обвиняват. От една страна се твърди, че биологичното не определя абсолютно нищо, а от друга страна, че мъжът по природа е потенциален насилник и патриархатът (“културата на изнасилването”) е заложен в гените му. Оспорват идеята за “вечната женственост”, но есенциализират мъжкаря с мотива, че той винаги е бил агресивен и “доминиращ”.

- Към общо обезценяване на мъжествеността ли вървим?

- Да, дори може да се каже, че е обявена война на Y хромозома. Не само, че сексизмът трябва да се преследва дори и в най-безобидните му проявления, тъй като има непрекъсната връзка от “тормоза” до “женоубийството”, но трябва да се направи всичко, за да се откажат мъжете от мъжествеността си, която вече се нарича “токсична мъжественост”. Довчера жените искаха да бъдат “хора като другите”, днес мъжете трябва да се научат да станат “жени като другите”. Мъжествеността се превръща в патологично състояние.

Новият Оруелов лозунг е: мъжът е жена (Бог също, освен това несъмнено е лесбийка). Така че мъжете трябва да се феминизират, да престанат “да се държат като мъже”, както някога им препоръчваха да проявяват емоциите си (със сълзи и безкрайно оплакване), да заглушат вкуса си към риска и приключението, да се насочат към продуктите за красота и особено - и най-вече - никога да не разглеждат жените като обект на желание. Нова версия на войната на половете, в която врагът е призован към изкупление чрез разрушаване на своята идентичност.

Скъпоценните абсурди на приобщаващото писане и girl power (женската сила) вече изискват от мъжете да се присъединят към “интерсекционността”* на “деколониалните” борби, да се приобщят към добродетелното благоговение пред победителките в женския футбол, да се борят за “разширяване на видимостта на сексуалните алтернативи” и да се мобилизират срещу “менструалната несигурност”, очаквайки несъмнено да се претопят в повсеместната андрогинност на един свят, превърнат в гинекей**, управляван от Big Mother, терапевтичната държава, която предписва поведение. Стига с тези “цисджендъри”***, направете място за “не-бинарните”, за “джендър флуидните”, които са успели да се измъкнат от стереотипите за “хетероцентричната” вселена!


Това е причината, поради която нашата епоха не обича героите и предпочита жертвите. Вижте как по време на церемониите за стогодишната от края на Първата световна война се опитаха да “демилитаризират” събитието, чествайки “връщането към мира”, за да не кажат “победата”. Сякаш войниците само са искали боевете да спрат, без да ги е грижа кой ще спечели войната! Разбира се, народните класи се възхищават спонтанно на героизма на полковник Белтрам или на двамата командоси, убити в Мали, Седрик дьо Пиерпон и Ален Бертончело. Духът на времето призовава по-скоро да се разпознаем в травестита Билал Хасани, “представител на Франция” на Евровизия и носител на “наградата ЛГБТИ” за годината. Това не е съвсем същото човечество.

- Говорите за обезценяване на героизма. Тогава как си обяснявате модата на киното на “супергероите”? Форма на компенсация?

- Без съмнение, но не това е важното. Всъщност трябва да проумеем, че супергероят не е точно герой, а дори обратното на герой. Героят е трагична фигура. Това е човек, който е избрал да има кратък, но славен живот, вместо удобен, но посредствен живот. Героят е човек, който знае, че рано или късно ще трябва да отдаде живота си. Нищо такова няма при Айрънмен, Супермен, Спайдърмен и други тъжни продукции на “Дисни” или “Марвел”. Те не са герои, защото са непобедими и не изпитват никакъв страх, в тях няма нищо трагично. Те са свръхчовеци само от гледна точка на тестостерона. В пряк смисъл, те са “уголемени хора”, каквито си ги представят поддръжниците на “свръххуманизма”. Те са много далеч от Ахил или Зигфрид.


* Интерсекционността е понятие за пресичането на различни дискриминации, според което различните форми на неравенство или потисничество не съществуват отделно една от друга, а взаимно се допълват и конструират. (източник: http://a-z-gender.net).

** Гинекей - Помещение за жени при гърците и римляните (бел. ред.).

*** Понятието цисджендър обозначава хората, чието чувство за собствения им пол съответства на биологичния им пол, определен при раждането (бел. ред.)



Превод от френски: Галя Дачкова

Източник: glasove.com

В категории: Интервюта,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код