БНБ обяви кои са най-скъпо платените родни чиновници, шефът на БНР с по-висока заплата от премиера


Сподели:
24 Септември 2019, Вторник

Управителят на БНБ е най-високо платеният държавен служител. От 1 януари 2019 г. той взема 16 849 лв. месечно. На второ място в своеобразната класация на заплатите е председателят на КФН с 13 146 лева



В България има над 150 човека на държавна работа, които вземат повече от Борисов, а част от тях и от президента Радев

БНБ обяви кои са най-скъпо платените родни чиновници, шефът на БНР с по-висока заплата от премиера

Управителят на БНБ е най-високо платеният държавен служител. От 1 януари 2019 г. той взема 16 849 лв. месечно. На второ място в своеобразната класация на заплатите е председателят на КФН с 13 146 лева


БНБ засега води по размер на заплатата, която получават висши ръководители на държавна служба. От 1 януари 2019 г. управителят на БНБ взема 16 849 лв. месечно, при положение че през последните 3 г. се е разписвал срещу 15 368 лв. Това сочат данните на Българската народна банка.


В Закона за БНБ пише, че заплатите се определят в зависимост от средните възнаграждения на ръководителите на банките.


Заплатите на ръководния персонал в БНБ от началото на 2019 г. са 5244 лв. - това са шефовете на дирекции, които са 30 на брой.


В България има над 150 човека на държавна работа, които вземат повече от премиера, а част от тях и от президента, който е най-добре платеният държавник. Сред тях наскоро се нареди и генералният директор на БНР Светослав Костов със заплата за август от 8209 лв. Месец по-рано, когато зае поста, е бил малко по-скромен – получил е 7800 лв.


Според закона за радиото и телевизията заплатите на членовете на управителните съвети на БНР и БНТ са три четвърти от заплатите на членовете на СЕМ, т.е. 2817 лв. Генералните директори на двете държавни медии са приравнени към председател на постоянна комисия в парламента или председател на парламентарна група. Или в момента шефовете на БНТ и БНР получават по 5070 лв. месечно. Към тази сума се добавя и класът за прослужено време, който е минимум 0,6% за всяка година трудов стаж.


В държавната администрация е в парламента и 1%, а в съдебната система - 2%. За научна степен между 10 и 15 на сто. А за шефа на БНР Светослав Костов има и 40% надбавка, която е записана в договора му за управление на радиото. Та, като към 5070 лв. се сложи въпросната добавка и трудовият стаж заплата му надхвърля 8000 лв.


В редица регулаторни органи и държавни ведомства законът е позволил да получават заплати в зависимост от секторите, които те контролират. Например в СЕМ, която е регулаторът на електронните медии, вземат заплати, равни на депутатските. В момента основното възнаграждение на членовете на СЕМ е 3756 лв. месечно. Към тази сума трябва да се добави и прослуженото време, а какви са бонусите, само в СЕМ знаят. Защото регулаторът не се финансира пряко от бюджета, а от фонд “Радио и телевизия” в който се събират приходи от месечни такси за приемане на радио и тв програми и различни лицензи и разрешителни.


На второ място в своеобразната класация на заплатите са членовете на Комисията за финансов надзор (КФН). Председателят на регулатора получава основно месечно възнаграждение в размер на 13 146 лева, а заместниците му - 12 003 лева. За директорите на дирекции сумата е 5133 лева. Актюерите получават средно по 4500 лева. Това са основните заплати без начислените класове и други надбавки. С промените в закона възнагражденията в КФН също като в СЕМ бяха обвързани с приходите от събираните такси и не зависят пряко от бюджета.

В другите регулаторни органи принципите за определяне на заплатите са смесени. В някои от тях те зависят от средното заплащане в сектора, който надзирават, в други – от общото заплащане в страната. В Комисията за енергийно и водно регулиране например председателят взема 93% от три средни месечни заплати в енергийния сектор, а членовете - по 85%. За второто тримесечие на 2019 г. средната заплата в енергетиката е била 2048 лв. Така председателят на КЕВР се е подписвал за поне 5713 лв., а членовете на комисията – срещу 5222 лв. Това са заплатите без класовете за прослужено време.

В съдебната система заплатите също не са малки, като рекордът принадлежи на Конституционния съд. Председателят му получава заплата, средноаритметична на основните заплати на президента и парламентарния председател. В момента това е 6521 лв. В съдебната система обаче класовете за прослужено време са 2% за всяка година трудов стаж и при примерно 20 години работа председателят би трябвало да се разписва срещу около 9300 лв. месечно. Членовете на този съд вземат 90% от основната заплата на председателя и към получената сума се начисляват класовете. В добавка, когато им изтече 9-годишният мандат, тези съдии имат право да се пенсионират, независимо дали са навършили пенсионна възраст и дали ще работят след това нещо друго, или не. При това те получават накуп 20 заплати.

На този фон заплатите на тези, които управляват държавата, бледнеят. Поне основните, защото например депутатите, които получават по 3756 лв., имат в добавка класове, допълнение към заплатата за участие в комисии и пари за сътрудници. Председателят на парламента получава с 55% отгоре над депутатската заплата, т.е. основното му възнаграждение е 5821 лв. Без класовете. Премиерът получава с 5% по-малко от парламентарния шеф, т.е. основната му заплата в момента е 5530 лв. Бойко Борисов обаче има към 30 години трудов стаж и с класовете заплатата му е към 7189 лв. Президентът получава две депутатски заплати, т.е. основната му е 7512 лв. При него като на военен обаче класовете му носят още 60% към заплатата и тя става 12 019 лв. месечно.


В миналия парламент депутатите Мартин Димитров и Петър Славов вкараха промени в редица закони, които слагаха тавани на възнагражденията на много регулаторни органи. Това стана през ноември 2015 г., като тогава и двамата говореха, че за СЕМ, БНТ и БНР трябва да се запише, че крайното месечно възнаграждение не трябва да надхвърля 90% от заплатата на председателя на Народното събрание.

Мотивът им тогава беше, че се носели слухове за огромни заплати на шефовете на БНР и БНТ, които надвишават тези на президента и премиера. Проектът стигна до гласуване на първо четене в пленарната зала, но до второ - не.

Източник: epicenter.bg

В категории: Бизнесът, Анализи

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код