Анализът на ИСА: "Случващото се в страната започва да губи автентичност "


Сподели:
03 Октомври 2019, Четвъртък
България драматично изостава от дневния ред на Запада

Политическият корпус на Борисов от гледна точка на съюзници, медии, партньори, хора, с които е работил през годините, се пропуква. Той загърби егото си и търси да запълни дефицита от съюзници.

Институтът за стратегии и анализи (ИСА) публикува политическия си анализ за събитията в България, в Европа и в света през месец септември 2019 година под заглавие:

БЪЛГАРИЯ ПРЕД РЕШАВАЩИ ИЗБОРИ ЗА МЕСТНА ВЛАСТ

- ТРУС В ОТНОШЕНИЯТА СЪС СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ
- ПРЕМИЕРЪТ – В МЕНГЕМЕ ОТ ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ИНТЕРЕСИ, ТЪРСИ СЪЮЗНИЦИ
- ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ – ДИНАМИЗИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА СЪС САЩ
- ОТСТРАНЕНИЯТ ОТ ГЕРБ ЦВЕТАНОВ СКОЧИ СРЕЩУ БОРИСОВ
- БСП С ОПИТИ ЗА ПРОБИВ НА РЕГИОНАЛНАТА КАРТА
- МАНДАТЪТ НА ТРЪМП ВЛЕЗЕ В НАЙ-СЕРИОЗНАТА СИ КРИЗА

Предлагаме ви резюме от

ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ

Моментната снимка на политическата ситуация в страната показва стабилност, осигурена от парламентарното представителство, силни подводни течения около властта и силно обществено недоволство. Наблюдава се ускоряване на динамиката при политическия инженеринг.
Публичната среда е рязко замърсена с компромати, шпионски афери, конфликти, които имат съществена проекция върху вътрешната политика.
Серията от скандали и местните избори се ускоряват взаимно.
Времето между миникризите се скъсява, което прави непредвидими последствията от тяхното натрупване.

Премиерът все по-трудно поддържа вътрешно-партийните, геополитическите и обществените баланси. В партията – между различните лобита, в обществото – между взаимно-изключващи се интереси и групи, чиято протестност се излива на улицата. А в международен план - между домогванията на големите сили, чиито сблъсък се ускорява на български терен. Премиерът гаси пожари по различни линии – американска, европейска, руска, вътрешно-партийна. Видимо е, че отвсякъде е притиснат.

Борисов прави неимоверни усилия, за да рестартира АЕЦ „Белене“ и да пусне тръбата на „Турски поток“. Прави опити за затваряне на фронтове, за постигане на консенсус с цел стабилизиране на собственото му политическо място. Това е основният момент около него.


От арестите на русофилите и скандала в БНР Борисов и ГЕРБ инкасират само загуби. Националното движение „Русофили“ има сътрудничество с управляващата партия и водещи лица от нея. Като краен резултат обаче негативната обществена реакция отива към партията, заради създаденото усещане, че скандалът е генериран с предизборни цели.
Политическият корпус на Борисов от гледна точка на съюзници, медии, партньори, хора, с които е работил през годините, се пропуква. Той загърби егото си и търси да запълни дефицита от съюзници.

Президентът Румен Радев търси баланси между геополитическия избор на България и националните интереси, които диктуват двустранни спогодби и търсене на чужди инвестиции. Същият подход е характерен и за премиера Борисов.
Със словото си през Народното събрание Радев очерта жалоните за новия политически сезон – поляризиране по осите: отчетност на правителството пред Народното събрание, контрол върху бюджета, конституционни промени, институционална отговорност, финансова децентрализация на местната власт.
Въпреки нестихващите атаки от страна на русофобското лоби в България, налице е динамизиране на отношенията на президентската институция със САЩ и диалог с американския президент.

Цветан Цветанов се окопити, излезе на терен с ново самочувствие и започна да отправя критики, да дава оценки и прогнози. За първи път бившият Втори притиска бившата си партия и започна да затяга геополитическата примка около премиера.

Отношенията между България и Северна Македония са в предкризисно състояние и навлизат в турбулентен период. България първо ратифицира двустранния договор, после прехвърли на историците уточненията на спорните моменти. Северна Македония получи зелена светлина за НАТО, но проблемите пред България остават - при това с обезсилен дипломатически инструментариум за решаването им.
Консултативната политическа среща при президента (30 септември), на която присъства и премиерът Борисов, даде знак, че България се е събудила и ще бъде по-активна в защита на позицията си. На практика обаче отговорността отново бе прехвърлена на съвместната комисия за изясняване на спорните исторически въпроси. България ще даде зелена светлина на Скопие за ЕС с надеждата, че ще може да реагира по-късно, ако антибългарската истерия в Македония не стихне. Това предвещава бъдещи колизии и нови кризисни ситауции в отношенията ни със западната ни съседка.

Като високо напрежение може да се дефинира ситуацията във и около съдебната система. Подобна ескалация (протести, контрапротести, декларации и контрадекларации) най-новата история на България не помни. Изборът на Гешев определи и предопределя политическата динамика в този и следващия месец. През този избор се сблъскват различните гледни точки и в уличните протести, и случващото се в БНР и по-важните политически действия, на които сме свидетели. Очакванията са да ескалира с наближаването на избора и да окаже влияние върху вота, основно в големите градове – София, Пловдив, Варна.

Преосмисляне на наказателната политика на държавата се нуждае от спокойствие, докато обществената среда през септември рязко се поляризира. Всички текущи конфликти в съдебната власт станаха публично достояние.

Капсул-детонатор се оказа решението на тричленен състав на Софийския апелативен съд за предсрочно условно освобождаване на австралиеца Джок Полфрийман. Решението бе произнесено във възможно най-неподходящия момент. Върху неговото тълкуване се отразиха всички предстоящи избори, конфликтът между прокурори и съдии, натрупаното обществено недоверие към системата и желанието за повече справедливост. Обществото е разко поляризирано - в такава среда разумните доводи трудно намират път.

Доверието към основните институции е в задълбочаваща се криза. България има спешна нужда от институционален ренесанс, засилване на автономията на институциите и връщане на политическото в управлението на страната. Случващото се в страната започва да губи автентичност.

Ускорява се усещането за ниското ниво на компетентност на държавните институции и избираеми органи, където се назначават или слагат верни на управляващите хора с недостатъчно опит, знания, авторитет. Това е генератор на кризите и проблемите, които се подреждат в устойчиви серии.

България драматично изостава от дневния ред на Запада. Екологията там е вече почти религия и приоритет в политиките. Тук централна тема стана изгарянето на боклук в български ТЕЦ-ове – територия, на която държавата се оказа почти безсилна на фона на гражданските протести.

Очерта се най-оспорваната предизборна кампания в съвременната история на България.
Битката за София ще има национално значение заради сблъсъка по оста промяна-статукво.
Мая Манолова се опитва да танцува между всички видове противоположности в политиката. Едновременно с това да стои близко и равноотдалечена от тях. Това е стратегията за печелене на вота в София, но тя е изключително рискова, защото може да не спечели десния вот, към който прави реверанси, а може и да загуби левия, от който се опитва да се разграничи.
Кампанията ѝ в този смисъл може да се определи като рискова, но шансовете ѝ не са никак малки с оглед на акумулирането на протестен вот в София. Особено по отношение на крайните квартали на столицата, където неща като провинциален произход не оказват влияние върху избирателите, нито пък координатата ляво-дясно, която се опитват да експлоатират тук.

Йорданка Фандъкова е изправена пред най-трудната си предизборна надпревара. Очакванията на социолозите за балотаж са индикация за остра конкуренция, умора в електората. Фандъкова залага на балансирана кампания, като защитава постигнатото през трите си мандата и едновременно предлага обновление, нови приоритети и лица. Столична община се мъчи да затвори максимален брой теми, но критичното ускорение е факт. Много е вероятно, дори да спечели изборите, Фандъкова да не разполага с досегашния комфорт в Столичния общински съвет. Победа на Йорданка Фандъкова ще даде нова легитимност на управлението на Борисов.

ГЕРБ остава водеща политическа сила в национален мащаб, но е налице разконцентриране между текущите миникризи и подготовката за местните избори. Партията е изправена пред най-драматичните избори в своята история. ГЕРБ трудно преодолява липсата на Цветанов на организационно ниво. В партията липсват елементите устойчивост и планиране, на много места избуяват конфликти, които ще рефлектират в резултата от вота.

Отстранените хора на Цветанов работят подмолно срещу ГЕРБ, като на места влизат в колизии с политическите опоненти на управяващите. ГЕРБ най-вероятно няма да повтори феноменалния се успех от предишните местни избори, но ще продължи да доминира регионалната власт.

БСП е амбицирана да удвои представителството си в местната власт. Кандидатите ѝ навсякъде показват недостатъците на досегашното управление, но агресивният тон е загърбен. Вътрешното разделение в БСП остава, макар в условията на кампания да е туширано.
Във Варна партията удари дъното, като местната структура издигна за кмет лидер на друга партия.

Изборите в София и в страната стават до голяма степен непредсказуеми и заради нови явления.

Драстичното намаляване на бюджетното финансиране на партиите смени терена на предизборната кампания. Голяма част от кандидатите използват най-активно социалните мрежи, откъдето въздействат на младите и активни избиратели.

Новият политически проект на Слави Трифонов се готви да стане факт на 5 октомври. Абсолютен прецедент е да се обявява такъв по време на кампания за избори, в които партията няма да участва.

Външната среда, в която се развива българската икономика, се влошава и това ще направи тенденцията на забавяне и в местни условия устойчива през следващите тримесечия.
Българската икономика е най-тясно обвързана по линия на търговията и инвестициите с германската икономика и неблагоприятните тенденции в Германия ще се отразят върху икономическия растеж в България.
Макрорамката се запазва благоприятна, но растежът се забавя, а инфлацията отбелязва трайна тенденция на нарастване.

Въпреки честите новини за нови преки чуждестранни инвестиции, данните за полугодието не потвърждават тенденция за връщане на инвестиционните потоци към България.
Преките чуждестранни инвестиции в страната (отчетени в съответствие с принципа на първоначалната посока на инвестицията) нарастват с 8 млн. евро за юли 2019 г., при увеличение със 114.9 млн. евро за юли 2018 г. За полугодието общият им обем е 532.7 млн. евро.
Полугодието затвърждава тенденцията на нарастване на българските инвестиции в чужбина – нетният поток на преките инвестиции в чужбина за януари – юли 2019 г. възлиза на 231 млн. евро (0.4% от БВП) при 130.6 млн. евро (0.2% от БВП) за януари – юли 2018 г.

Септември се оказа месец на „Големите надежди“ за стартирането на големи инвестиционни проекти в страната, но и „Възход и падение“ на някои от тях. Енергия за икономиката се очаква от енергетиката и нейните големи проекти. Предварителният преглед на заявилите желание да участват в изграждането на АЕЦ „Белене“ демонстрира неочакван инвеститорски интерес, но доколко той ще се трансформира в реални оферти при ограничителните условия, които правителството поставя, остава арена на политически, геополитически и секторни лобистки сблъсъци.

Горещите очаквания за инвестицията на „Фолксваген“ в България бяха вледенени, а решението инвестицията да се реализира в Турция заслужава сериозен анализ за условията и проблемите на българската инвестиционна среда. Опитите ни да се впишем в азиатското производство на електромобили изглеждат трудно осъществими като се вземе предвид европейската визия за сектора и строителството на мащабния завод за батерии за електромобили, който през септември стартира във Франция.

Слабата кредитна активност в корпоративния сектор продължава и през септември. Вътрешни и външни инвестиции, съпроводени и със слаба кредитна активност, ще оказват задържащ ефект върху икономическия растеж през следващите месеци. Докато кредитите за нефинансовите предприятия нарастват с 3.3% на годишна база, тези за домакинствата се увеличат с 8.7% годишно като най-бързо нарастват жилищните кредити с 12.4% , а потребителските с 11.2% годишно.

ПРОГНОЗИ:
 Влошаването на външната среда ще се отрази върху външната търговия и ще потисне и без това слабите вътрешни двигатели на икономическия растеж.
 Инфлацията ще расте, като принос в тази тенденция ще имат фундаментални фактори като повишаването на доходите, цените на суровия петрол, както и някои инцидентни фактори като например проблемът със свинското месо и други.

Очакваното присъединяване към Валутен механизъм II можеше да изпрати позитивни сигнали към пазарите в смрачаващата се икономическа среда, но то се отлага за неопределено време.
Комбинация на различни външни и вътрешни политически фактори могат допълнително да заплетат и без това сложния пъзел на икономическата динамика.



Анализът е изготвен от авторски колектив:

Таня Джоева - Институт за стратегии и анализи
Валерия Велева - Изпълнителен директор на Институт за стратегии и анализи

Проф.д-р Даниела Бобева (икономика)

Валентин Радомирски (дипломация и геополитическа динамика)

Международни наблюдатели:
Д-р Пламен Христов (Гърция, Кипър)

Д-р Антон Панчев (Гърция, Кипър)



Съдържание:
I. ОСНОВНИ ИЗВОДИ И ПРОГНОЗИ
II. ВЪТРЕШНО-ПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА И ОСНОВНИ ИНСТИТУЦИИ
ПРЕМИЕРЪТ – В МЕНГЕМЕ ОТ ВЪТРЕШНИ И ВЪНШНИ ИНТЕРЕСИ, ТЪРСИ СЪЮЗНИЦИ
ПРЕЗИДЕНТЪТ РАДЕВ – ДИНАМИЗИРАНЕ НА ОТНОШЕНИЯТА СЪС САЩ
ДЕКЛАРАЦИЯТА НА ВЪНШНО МИНИСТЕРСТВО, ВРЪЗКИТЕ С РУСИЯ И ЕНЕРГИЙНИТЕ ПРОЕКТИ
ОТНОШЕНИЯТА СЪС СЕВЕРНА МАКЕДОНИЯ СА ПРЕД КРИЗА
СЛУЧАЯТ „СИЛВИЯ ВЕЛИКОВА“ И МЕДИЙНАТА СРЕДА
ВИСОКО НАПРЕЖЕНИЕ ВЪВ И ОКОЛО СЪДЕБНАТА СИСТЕМА. СЛУЧАЯТ ДЖОК ПОЛФРИЙМАН
ПАРЛАМЕНТЪТ - НОВА СЕСИЯ СЪС СТАРИ ПРОБЛЕМИ

III. МЯСТОТО НА БЪЛГАРИЯ В АРХИТЕКТУРАТА НА ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ
ПРОЕКТЪТ ЗА КОМИСИЯТА „ФОН ДЕР ЛАЙЕН“ И БЪЛГАРСКИЯТ РЕСОР
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ЛАУРА КЬОВЕШИ

IV. МЕСТНИ ИЗБОРИ И ПАРТИЙНА ДИНАМИКА
БИТКАТА ФАНДЪКОВА-МАНОЛОВА
ГЕРБ СЕ ИЗПРАВИ ПРЕД ДРАМАТИЧНИ ИЗБОРИ
БСП С ОПИТИ ЗА ПРОБИВ В МЕСТНАТА ВЛАСТ
ДПС СЪС ЗАЯВКА ЗА РАЗШИРЕНО ПРИСЪСТВИЕ В РЕГИОНАЛНОТО УПРАВЛЕНИЕ
ПАТРИОТИТЕ – АНГЕЛ ДЖАМБАЗКИ МОБИЛИЗИРА НАЦИОНАЛИСТИЧЕСКИЯ КОРПУС
ДЕМОКРАТИЧНА БЪЛГАРИЯ И „СПАСИ СОФИЯ“ В НАДПРЕВАРА ЗА ДЕСНИЯ И МЛАДИЯ ВОТ

V. ИКОНОМИКА – ЗАБАВЯНЕ И ВЛОШАВАНЕ НА ПЕРСПЕКТИВАТА

VI. ГЕОПОЛИТИЧЕСКА ДИНАМИКА
МАНДАТЪТ НА ТРЪМП ВЛЕЗЕ В НАЙ-СЕРИОЗНАТА СИ КРИЗА
ОСТАВКАТА НА ДЖОН БОЛТЪН – ХИПОТЕЗИ И ПОСЛЕДСТВИЯ
ВЪЗДУШНИТЕ УДАРИ СРЕЩУ САУДИТСКА АРАБИЯ
СРЕЩАТА НА ВЪРХА НА ЛИДЕРИТЕ ОТ „АСТАНИНСКИЯ ПРОЦЕС“
ИЗБОРИТЕ В РУСИЯ

VII. РЕГИОНАЛНИ РАЗВИТИЯ
ГЪРЦИЯ – ДОВЕРИЕТО В ГРЪЦКАТА ИКОНОМИКА Е ВЪЗСТАНОВЕНО
КИПЪР – ФРАГМЕНТИРАНЕ НА ПРЕГОВОРИТЕ ПО КИПЪРСКИЯ ВЪПРОС
КОСОВО И АЛБАНИЯ В ОПИТИ ЗА КООРДИНАЦИЯ НА ВЪНШНИТЕ ПОЛИТИКИ

Източник: epicenter.bg

В категории: Анализи, Европа

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код