Николай Радулов: "На запад полицията масово използва изкуствен интелект, при нас липсва естественият"


Сподели:
15 Октомври 2019, Вторник
Крайно време е сектор "Сигурност" да влезе в крак с времето, категоричен е той

У нас за анализатори се назначават хора, на които им остават 1-2 години до пенсия, а на Запад това е въпрос на програми, на изграждане на експерти още от ученическата скамейка, казва експертът по сигурност

Проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР, в интервю 

Водещ: Разкриваемостта на престъпленията остава под 50%, показва последният отчет на МВР за осемте месеца на годината. Какво означава този показател? Поканих проф. Николай Радулов, бивш секретар и заместник-министър на МВР. Добра разкриваемост на престъпленията ли отчитат от МВР, щом тя е под 50%?

Николай Радулов: Всъщност това, което отчитат, от гледна точка на реалната ситуация, на тях им изглежда добре. Защото статистически нещата уж вървят към 50-те процента, макар че далеч не ги достигат. 41,5% е доста отдалечено от 50%. Но да не забравяме, че тук става дума за разкриваемост спрямо регистрираните престъпления. Аз мисля, че латентната престъпност, която не се регистрира, е поне още толкова, което довежда тези 41% някъде около 20,5%. И това при положение, че регистрираната престъпност и латентната са равни, тоест 50% само от престъпленията не се регистрират. Но ние знаем от други статистики – от тези на прокуратурата и от тези на МВР, че около 98 000 престъпления не се регистрират въобще, защото се извършват от малолетни и непълнолетни. Но това са съществуващи престъпления, значи по тях не се работи. Вероятно още най-малко толкова престъпления не се регистрират, за да изглежда добре статистиката. И може би реалната разкриваемост е 12, 13 или 14%, което значи, че цялата организация е много шум за нищо.

Водещ: Проф. Радулов, все още остават като най-голяма дял от престъпленията кражбите, и числото е твърде високо – 86% от общия брой.

Николай Радулов: Преди известно време водихме спор с един човек, който беше съветник в МВР, съветник на госпожа Бъчварова. И той каза – ами да, едно време хората не са имали нищо, и затова не е имало много кражби, защото не е имало какво да се краде. А сега хората добруват, имат много собственост и затова се увеличават кражбите. Аз мисля, че това е доста цинично, пък и изглежда глупашко. Истината е, че разкриваемост има за тези престъпления, които са очевидни. Защо е това? Не защото служителите не умеят да разследват престъпления, не защото не го правят. Напротив, те го правят, и в тази обстановка, в която са поставени, даже често изглежда разкриването на някое престъпление като чудо. Истината е, че тези хора работят без обикновения инструментариум. Аз не говоря за високите технологии, които повсеместно в Европа и в Щатите се използват. Аз говоря за обикновени неща, като криминалистични експертизи. Говорим за един, и то многократно с вас сме разговаряли, за един почти фалирал Институт по криминалистика. Без криминалистика престъпления няма как да се разкриват. Как да разкрият кражби, като групата, която идва, не разполага с консумативи за взимане на отпечатъци, с прахове за поръсване на местата, където се предполага – такива елементарни неща. Отгоре на това, подготовката на експерт-криминалистите не е във висши учебни заведения, а е в една полицейска школа, която им прави краткосрочни курсове. При положение, че криминалистическата експертиза днес разполага с високотехнологични прибори и се изисква висше образование, образование на експерт-криминалисти, на химици, виждате, че тук става дума за сериозно изоставане в област, която се счита за стълб, върху който се крепи разкриваемостта на престъпленията. Без криминалистика няма как да се разкрият, без агентура няма как да се получи информация. Да се разчита само на специални разузнавателни средства, които, между нас казано, технологично вече не изглеждат много добре и това, което се вижда в залите и в съдилищата като резултат, т.е като веществено доказателство често се отхвърля от съда, защото не отговаря на процесуалния ред, по който би трябвало да се придобиват. Това значи, че служителите на МВР са също много потърпевши, както и гражданите, защото техният авторитет пада и те не могат да си вършат работата, въпреки че полагат нечовешки усилия за това. Така че бих казал, че опитите реалната обстановка да бъде замазана, размазана с обемна статистика не водят до нищо добро и крайно време е ръководството на МВР да се вземе в ръце, защото с тези светкавични и гигантски крачки напред, с тези по 15% годишно намаляване на престъпността особено от гледна точка на регистрираните престъпления, ще доведат в един момент до деклариране на нулева престъпност, а нас ще продължават да ни грабят, да ни обират и да убиват децата ни пред дискотеките.

Водещ: Проф. Радулов, прави впечатление от този отчет, че през първите шест месеца на годината ГДБОП е разбила 54 организирани престъпни групи. Обаче какво става след това? Осъдени ли са тези хора, влезли ли са в сила присъдите? Не става ясно. Защо?

Николай Радулов: Тази статистика е статистика, която говори, че толкова дела са предали в прокуратурата. Но много често в такива случи на съда му се налага да освобождава задържани, да прекратява дела, понеже доказателствата не отговарят на изискванията, които съдът има за доказателства и които НПК изявява като изисквания. Така че от гледна точка на оперативния състав делото е приключено. Той го е предал в прокуратурата, прокурорът си е отправил обвинение. Но ако направим сравнение с тези заловени 50 престъпни групи, от колко ли души те се състоят? От двама ли, от трима ли? Би трябвало да са поне от трима. Кои са тези 150 души, които са осъдени? Аз нещо не мога да се сетя. Може би техните имена са тайна. Но наистина е много важно, дали това са реални групи или са групи от майка, дядо и баба и бабата е ръководеща чисто матриархално, и се счита, че това е група цигани, които крадат нещо си и че това е организирана престъпна група – ако е така, много ми е жал. Ако става дума наистина за престъпни групи, то това влиза в противоречие с няколкократните заявки на сегашния министър и бивш главен секретар. Тогава ги правеше тези заявки, че няма организирана престъпност в България и има малко групички, които не са структуроопределящи за развитието на престъпността. И на мен много ми е интересно, тези 50 групи от кои са? От тези необразуващи структурата на престъпността ли или някакъв друг тип групи. Обикновено обаче от тези отчети не можем да разберем нещо особено. Те всъщност се пишат, за да не може да се разбере, какво се случва и да се отчита, че много работа се върши. Реално, ако имаме достъп до делата, които са водили, ние наистина ще видим, че служителите са работили много. Лошото е, когато се работи обаче на празен ход. Много работа се върши, събират се доказателства, оказват се негодни, обектите не са тези, които би трябвало да се наблюдават. И в крайна сметка имаме хора, които не са арестувани, имаме хора, които не са осъдени, имаме престъпници с присъди, които са на свобода; имаме избягали престъпници. Имаме ненаблюдавани излезли от затвора криминални престъпници, които отново вършат престъпления групово или поотделно.

Водещ: Защо не се прави такава съпоставка между разследването, заловените престъпници и съответно влезлите в сила присъди?

Николай Радулов: Вижте, всеки си прави своя отчет. Тоест в България всяка служба е „Всяка коза за свой крак“. Едни отчети прави МВР, други отчети прави прокуратурата, трети отчети прави съдът. Ако разгледате тези отчети, понеже става дума за едно и също нещо в крайна сметка, на различна част от веригата по разкриване, предотвратяване и правораздаване, ще видите, че става дума за едни и същи дела. И ако в първата фаза имаме голяма победа, във втората фаза поне половината от поднесеното е отхвърлено. Сега, на какво се дължи – на лоши доказателства, на неправилни обвинения от страна на прокуратурата, или на недоказани дела предадени от МВР на прокуратурата, това е отделен въпрос.

Водещ: Но така, като са разпилени по доклади и ведомства фактите и данните, не може да се направи извод.

Николай Радулов: Тези, които ръководят сектора „Сигурност“ би трябвало да са много наясно, какво се случва, защото тази разпиляност и затруднение обикновеният гражданин да събере две и две е целена не напразно. Защото той ще разбере, че от собствения му джоб излизат много пари, а пък резултатът е, че другия му джоб обира крадецът. Така че аз мисля, че умишлено статистиката избягва да прави такива съпоставяния, за да може всяка от страните да твърди, че добре си върши работата, а пък като се събере и се съпостави работата и на трите институции, се вижда, че не е толкова добре. Че гръмко задържани хора, групи, тихомълком биват освобождавани от задния вход на местата за задържане. Така че това е игра, която вече се играе 15 години. Ако отговаряше на истината и на действителността броят на арестуваните, т.е. ако те бяха влезли в затвора, досега да са ликвидирали наистина половината от организираната престъпност в България. Такава, каквато често се твърди от ръководството на МВР че няма как да съществува.

Водещ: И още един факт от този доклад ме озадачи. За първи път, и то през януари тази година, у нас е проведено разследване спрямо организирана престъпна група с членове с двойно гражданство – българско и сирийско. А бежанци има, мигрантската вълна знаем, че тя е от 2015 г. насам. Е, как за първи път сега точно ще разследват?

Николай Радулов: Неприятно ми е, когато някой се опитва в публични документи да неглижира истината. Като че ли не си спомняме, че имаше няколко случая самообвинени, в които имаше хора със смесено гражданство, там по тези помните, фалшивите телкове, дето бяха арестували в един ден 28 души, ако не се лъжа, и най-накрая остана един в предварителния арест и на другия ден съда го освободи. Там имаше хора с двойно гражданство. Не е за първи път. Всяка година има такива случаи.

Водещ: Не, тук става дума явно и за тероризъм, но вълните са от 2015 насам, ето това ме озадачава.

Николай Радулов: Това също си има обяснение. Нивото на работа по хората, които минаха, тези пълчища, които минаха, е сравнително ниско поради простата причина, че филтрационните структури, които бяха създадени, в тях работеха хора, които не знаеха съответните езици. Нито знаеха арабски, нито знаеха пущу. А знаете колко много афганистанци преминаха. Привлечените преводачи, експерти, бързо се отказаха да работят, защото традиционно не им се плащаше и те губеха непрекъснато пари и нерви. И в крайна сметка разговорите се водеха от български полицаи, които знаеха зле английски, с афганистанец, който също толкова зле знаеше английски и с мигранти, които просто се опитаха да лъжат съответните власти.

Водещ: Проф. Радулов, поправете ме ако греша, но като чета отделни части, отделни информации за доклада на МВР, имам усещането за дежа вю. За нещо, което вече съм чела при предишни доклади от предишни години. Може би се заблуждавам?

Николай Радулов: Ще ви кажа. Аз преди няколко години направих такъв опит и той беше много печален. Взех два доклада, сега не си спомням на кого беше, може би точно на МВР и ги пуснах през антиплагиата и ми показа 30% покритие. Което значи, че се използват цели абзаци от стари доклади. И знам, какво ще се случи, ако вземем, съберем за последните 15 години докладите и ги пуснем през този софтуер, ще се получат много интересни неща. Аз например съм чел доклади на ДАНС мисля, че беше, в които съм виждал фрази, които аз самия съм писал преди близо 30 години.

Водещ: Сериозно ли го казвате?

Николай Радулов: Да, сериозно е. Аз с учудване съм го наблюдавал. Но като че ли е традиционна липсата на грижата на експерти по анализа. Това по принцип трябва да са изключителни специалисти. За тях по цял свят се влага много грижа: за отделяне на млади хора още от гимназиите, от ученическата скамейка, прекарване през най-различни институции с много високо качество – да се подготвят анализатори, които могат да вършат работа по сигурността. Тук в България обаче имаме един много такъв интересен проблем. Ако говорите с някой от началниците например в МВР и разговорът е откровен, извън записа, той ще ви каже – махай ги тези анализатори, само търкат столовете, нищо не става от тях. Ама то не става, защото обикновено се счита, че мястото на анализатора е място за някой, на който му остават още 1-2 години до пенсия, уморил се е, не дава резултати в оперативната работа – дай да го пратим там, да си отживее докато му излезе пенсията. Така че тези хора тъй като нямат нито интерес, нито опит, нито вкус към анализаторската работа, вадят старите материали и от пет материали съшиват един нов. Така че нищо чудно да се повтарят и фрази, и абзаци, и изводи понякога. Мен това не ме учудва.

Водещ: Какво е решението? Какъв е изходът?

Николай Радулов: Решението е най-накрая целият сектор „Сигурност“ да погледне сериозно на подготовката на служителите си, да се опита да влезе поне в крак със сегашното положение, ако не със съвремието. Защото знаете ли, специалните служби в целия свят сега подготвят анализатори за свързаните с новата технология гигантски масиви от данни. Тоест анализатори за „big data“. Ние се опитваме да пишем още доклади. Това са цели програми, които институции, висши учебни заведения в чужбина са ангажирани, държавата ги дотира, за да възпитават такива анализатори. Защото те ще са хората, които ще работят в сигурността в бъдещето. Информацията ни залива, а ние тук имаме проблеми с елементарни технически средства, с липсата на консумативи за работата на експерт-криминалистите, с липсата на техника на специалисти. Днес, когато масово се говори в западните държави и в полицейските служби за използване на изкуствен интелект, при нас като че ли липсва естественият.



Източник: epicenter.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код