Кинцуги - когато счупеното се превръща в изкуство


Сподели:
21 Октомври 2019, Понеделник
Кинцуги (или още "кинцукурой") е японски метод, при който счупени керамични съдове се залепват със специално лепило, смесено със злато, сребро или доли платина

Както всички изкуства в Страната на изгряващото слънце, зад кинцуги има определен философски смисъл и няма точен превод на друг език.

Изкуството на златния шев - Kintsugi

Kintsugi – това е японска традиция зa реставрация/лепене на счупени керамични изделия със специално лепило или смола, смесени със злато, сребро, платина, мед или бронз на прах. Очарованието на тази техника е, че можете да намерите красота в обекти, които са далеч от съвършенството. В този случай превръщате главния недостатък в достойнство. Философската основа на изкуството Kintsugi се заключава преди всичко в това, че счупените отломки са неотменима част от целостта и историята на вещите и затова не заслужават забрава и груба маскировка.

Историята на Kintsugi започва в края на ХV век, по време на шогуна Ашикага Йошимаса, голям любител на изкуството и чайните церемонии. В легендата се разказва, че един ден той изпратил повредени китайски чаши обратно в Китай за ремонт. Китайските майстори ги възстановили доколкото могат като свързали счупените части с метални скоби. Резултатът не впечатлил шогуна и той наредил на японски майстори да измислят нещо по-естетично. Така възникнало Kintsugi «изкуството на златния шев". След време се стигнало до там, че някои чупели сами съдовете си и ги давали на майсторите да им изработят шедьоври от новото изкуство.

За лепене използвали Urushi (уруши) смола на лаковото дърво Rhus Vernicifera, което е разпространено в Китай, Япония, Корея и източната част на Хималаите. Тази вискозна млечна смола се използвала като лепило още в каменната ера. Всеки майстор имал своя лична рецепта, предавана от поколение на поколение.

Техниката Kintsugi се вписва перфектно и в естетиката на японското Уаби Саби – философията на „скромната простота” или „патината на времето”. Същността и е в приемането на слабостите и недостатъците. Японската естетика високо цени детайлите подчертаващи износването на предметите следствие дългогодишно използване. Естетическото маркиране на пукнатините и следите от поправката се разглеждат в контеста на продължението, а не завършека живота на вещите. Kintsugi също е близо и до японската философия Musin (Eng.) („чистия разум"), с нейната концепция за непривързване към нещата, приемане на промените и съдбата като аспекти на човешкия живот. Скривайки щетите, Kintsugi  ги кара да се откроят по по-красив и пленяващ начин, за да припомни за непостоянството и превратностите на съдбата. Kintsugi е и проявата на емпатия и съчувствие към вещите и е свързано с добре известната в Япония философия под името Моно-но-аваре /печалното очарование или тъжния чар на нещата/.

От там и преклонението пред тленността на временното е издигнато в култ, а красивата му трогателност в естетически принцип. Изкуството Kintsugi не само осигурява "втори живот" на счупените съдове, но им придава уникален нов облик. Допълнителни декоративни елементи втъкнати между залепените счупени части превръщат вещите в произведение на изкуството. За много почитатели на Кintsugi -това е повече от обикновен счупен и залепен съд.

Това е артистичен способ, който ни учи да живеем и преживяваме ежедневните неприятности. Дали това е недостатък на нашите предмети или недостатък на самите нас, това изкуство ни кара да приемем несъвършенството, за да се опитаме да обърнем нещата към по-добро и в никакъв случай да не го крием, опитвайки се да замаскираме. Работата в техниката Kintsugi днес, както и преди продължава да се извършва в Япония и е източник на вдъхновение за тези, които ценят красотата на несъвършенство в света.  

 Оливера Арнаудова-Попова


Източник: obekti.bg

В категории: Култура,

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код