Алексей Кожухаров: "За успеха на едно представление е най-важен човешкият фактор"


Сподели:
25 Октомври 2019, Петък
Публиката усеща качествения продукт, все повече държи на него и се възмущава, когато я мамят от сцената, казва известният режисьор

Като автор и режисьор на "Брачни безумия" какво е усещането вашето представление да се играе 50 пъти на сцената?

- Дай Боже повече - 100, 200... Усещането е чувство на радост. Но не от излишна суета за това, че ти се чува името, а защото спектакълът стига до хората. Това, което вълнува нас, вълнува и тях. И те продължават да го показват с огромния си интерес към представлението както в София, така и в страната.

- На какво се дължи успехът? От какво зависи дългият живот на едно представление?

- Доста са факторите. Не мога да ги степенувам кое е първо, кое второ... Но при всички случаи трябва да попаднеш на добри актьори и да разкажеш добра история. Според мен най-важен си остава човешкият фактор - актьорите, с тяхното обаяние. Може и да си замислил нечувано зрелище за сетивата, но ако нямаш подходящите актьори, които да преведат твоите идеи на зрителя, загубен си. И съм много благодарен, че в Театър "Криле" работя с изключително талантливи, отдадени, обичащи театъра, артисти. Когато предадат енергията си на зрителите, представлението става общо, понеже е съпреживяно. Това е най-хубавото! Преди няколко години водещ беше евтиният вкус, зрителят основно бе разсмиван с "хумор от кръста надолу", както го определя мой колега и приятел. Това съвпадна с настъплението на чалгата, на много риалити формати по телевизията, време, в което животът поевтиняваше като стойност, но не като фискална. Сега вече не е съвсем така, нещата започнаха да се стабилизират и по сцените все по-често виждаме хумор, който се възприема "от кръста нагоре", с главата, сърцето.

- В момента какви тенденции се наблюдават? Накъде клони вкусът на публиката? Има ли баланс?

- Публиката не може да бъде излъгана. Не можеш да й подхвърлиш нещо, което е набързо направено с единствената цел да се усвоят пари. Зрителят усеща качествения продукт, все повече държи на него и се възмущава, когато го мамят от сцената. Той си е дал парите, за да получи определен тип изживяване и когато това не стане, е критичен.

- Още ли се смята, че комедийните пиеси са по-вървежният и сполучлив жанр, отколкото драматичните или трагичните например?          

- По принцип се води, че комедийният жанр е по-трудният, но в България се объркаха малко нещата. Колегите решиха, че е много по-лесно да разсмееш публиката, но пак казвам, тя усеща качеството. И го изисква. Чувството за хумор е много особено нещо и за нас, театралите, ни е изключително трудно да нацелим баланса между това да бъдем себе си със своето уникално чувство за хумор, от една страна, и да бъдем разбрани, от друга. Мисля, че в "Брачни безумия" точно това се получи - разказахме история, която лично ни интригува, по доста достъпен начин. Разбрани сме и сме харесвани като това, което сме и това, което очаква публиката от нас. Използвах "Пижама за шестима" на Марк Камолети само като вдъхновение, за да разкажа историята на "Брачни безумия" така, както на нас ни е смешна и ни вълнува, от оригинала останаха само имената на героите, общата ситуация и мястото на действието.

- Разкажете за новия спектакъл, който репетирате в момента.

- Това е моя пиеса с работно заглавие "Боли ме", писана преди доста време, поставена 2003-а в Старозагорския театър. Участва цялата компания от "Брачни безумия", плюс още един колега актьор. Разширяваме се. Стараем се спектакълът да бъде на същия принцип, със същите предизвикателства. За мен комедията има терапевтичен ефект, като помага на човек да се огледа от друг ъгъл, припознавайки се в ситуации, в които и той е попадал, но не иска да си спомня за тях - смешни, нелепи, неудобни ситуации. Смехът е хубаво, оздравително нещо, но трябва да се засягат и сериозни теми, които да провокират самоусъвършенстване. Така че за мен комедия не значи само смях до пръсване. Всъщност в днешно време да определиш нещо строго като жанр е толкова трудно. Всеки продукт на изкуството носи белега на твореца или творците, които го правят, жанрът в чист вид не съществува. Поредният спектакъл на Театър "Криле", който е гледал наши продукти, знае какво да очаква. Това, което правим, е най-добрата ни реклама. Ще участвам в него, въпреки че не обичам да играя в постановки, които режисирам... Премиерата се очаква в началото на декември.

- Театър "Криле" вече е на три години, пътувате доста из страната. Как публиката реагира на вашите представления?

- Разнообразен репертоар имаме със спектакли като "Титанично" на Милица Гладнишка, който театърът приюти и разпространява, както и успешен  моноспектакъл на Симеон Владов... Без сграда сме, но носим духа на театъра... До края на годината предстоят още заглавия да излязат. Пиша и един текст за мен и Милица - спектакъл с елементи от стендъп комедията. Това много ме вълнува напоследък. Имам и други проекти, изобщо доста планове, но ако ги кажа, само ще разсмея Бог.

- Занимавате се с най-разнообразни творчески работи, играете и в спектакли като актьор, какво ви накара да минете от другата страна на завесата вече като режисьор?

- Още докато учих в НАТФИЗ двете специалности, режисьорът Николай Ламбрев ми каза, че трябва да си избера една, че няма да мога и двете професии да упражнявам. Но въпреки всичко аз съм упорит и се опитвам да ги съчетавам. Актьорската професия надделява засега. Опитвам се да запълвам така нареченото свободно време с други провокации - пиша за кино, телевизия, театър, режисирам както за сцена, така и зад камера, монтирам аудио и видео в различните си проекти. Интересно ми е. Не го правя за пари. За всичко, което съм създал, ако бях адекватно оценен финансово, според тарифите на широкия бял свят, щях да съм доста богат... В крайна сметка съм щастлив, че се занимавам с това, което обичам!


В категории: Интервюта, Култура

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код