Проф. Силвия Илиева: „Виртуален град ще показва необходимостта от нови сгради и улици"


Сподели:
29 Октомври 2019, Вторник
Ще предложим персонализирани лечения спрямо активността и храненето на пациента, каза в интервю  ръководителят на проекта 

Ще предложим персонализирани лечения спрямо активността и храненето на пациента, каза в интервю  ръководителят на проекта

Проф. Илиева, какви са целите на проекта „Големи данни за интелигентно общество“ ?

Целта е да създадем център за върхови научни постижения в областта на големите данни и изкуствения интелект в България в сътрудничество с Chalmers University of Technology и Chalmers Industry Technique, Швеция. Искаме да привлечем, създадем и развием ново поколение учени с капацитет да развиват фундаментални и приложни изследвания в тази област в полза на обществото. Тези учени ще работят в нова, енергийноефективна и екологична сграда и ще разработват иновации в три модерни технологични лаборатории – за моделиране на процесите в градска среда (City Living Lab), за интердисциплинарно сътрудничество с индустрията (Digital Twin Lab) и за виртуална реалност и визуализация на големи данни (Open Visualization Lab).

Първата стъпква в това начинание беше създаването и институционализирането на изследователски институт GATE – един от първите в СУ „Св. Климент Охридски“. В по-дългосрочен план амбицията ни е GATE да стане регионален дигитален хъб за отворена наука и иновации.

С какво ще бъдат оборудвани лабораториите?

City lab ще бъде разположена в един от районите в София, като в градската среда ще бъдат инсталирани много различни сензори и устройства за наблюдение. Те ще позволят събирането на данни в реално време, благодарение на които ще можем да моделираме, прогнозираме и подобряваме протичащите в града процеси. Digital twin лабораторията (в превод „Цифров двойник“) пък ще има уникална среда с авангардни технологии за симулация и демонстрация на прилагането на големите данни в индустрията, ще е оборудвана с механизирани ръце, сензори и технологии за виртуална и добавена реалност. Анализът на данни и създаването на 3D модели ще помогнат за цялостно оптимизиране на процесите на производството и ще повишат ефективността и качеството на създаваните продукти. Тези модели ще бъдат представени в лабораторията за визуализация (Open Visualization Lab), която ще осигури тяхното оживяване с технологиите за виртуална и добавена реалност.

Лабораториите ще бъдат в кампус на Софийския университет. Ще бъдат ли отворени за студентите?

В GATE разчитаме много на идеите и на енергията на младите хора и институтът има за цел да включи много студенти в изследователските проекти, които ще се реализират. Лабораториите са за студентите, които могат да се обучават в новите технологии, да придобиват практически опит за използване на големите данни и изкуствения интелект и да експериментират чрез модерното оборудване. Лабораториите няма да се ползват само от възпитаниците на Софийския университет. Ще има дни на отворените врати за студенти от други вузове и за ученици, за да можем да ги запалим в тази област. Ще се стремим да популяризираме широко дейността на тези лаборатории, за да постигнем наистина отворени иновации.

Какви възможности ще се открият пред учените със създаването на центъра за върхови постижения, който е първият в Източна Европа?

Учените ще могат да работят по мултидисциплинарни проекти в международни колективи в уникална среда. Подборът ще бъде сериозен, но те ще имат възможност за пълно отдаване на научната си дейност, както и да обменят опит и знания с водещи изследователи в областта на големите данни и изкуствения интелект и ще могат да постигнат научни резултати, които да са разпознаваеми на европейско и световно ниво.

За 7-годишния период в института ще работят над 100 учени. Само от България ли ще бъдат те, или очаквате и чуждестранни учени?

- За да постигне устойчивост във времето, институтът ще се разраства поетапно, като постепенно ще набира и учени, за да се стигне до този брой изследователи. Имаме ясен план по години за развитието на института. Целта е да привлечем учени от цял свят и да постигнем мултикултурна среда. Надяваме се с благоприятната среда, която предлагаме, повече българи, които са в чужбина и са натрупали научен опит, да се върнат и да се включат в дейностите на института.

Една от четирите научни сфери, по които ще се работи, е бъдещите градове. По какъв начин учените ще се опитат да подобрят живота в тях?

В тази област ще използваме „цифрови двойници на града“. Реалните процеси, които се случват в него, и обектите, които го изграждат, ще бъдат цифрово моделирани, за да се създаде т.нар. виртуален град. Виртуалният град е цифров отпечатък на реалния, в който може да се експериментира с различни решения или промени, преди те да бъдат практически предприети. Така ще се оцени ефектът от изпълнението им в реална градска среда и ще се намали вероятността за грешки. С цифровия двойник може да се прецени дали на дадено място е подходящо да бъде построена сграда, каква да бъде нейната височина, какъв ще е ефектът от нея върху околната среда и върху заобикалящите я други сгради, налична ли е съпътстваща инфраструктура от болници, детски градини, училища, магазини, транспорт и др., които да осигурят комфорт на гражданите. На базата на събраните данни в цифровия модел на града може да се прецени и къде е необходимо да бъдат прокарани нови улици и какъв ще е ефектът по отношение натоварването на трафика. Вече няма да се работи на принципа „проба-грешка” , като например ремонт на улица без знание за водопроводната и електрическата мрежа, което понякога води до непредвидени инциденти. Така градовете ще бъдат подпомогнати в навременното и информирано взимане на решения.

Цифровото здравеопазване е друга сфера, по която ще се работи. Какви цели сте си поставили?

Установихме, че в болниците в България има данни, които са затворени и разпръснати. С екипа по проекта ще работим за по-пълноценното им интегриране и използване, за да ги обработим и да направим анализи. Така ще успеем да подобрим превенцията и ранното диагностициране на някои заболявания.

Кои ще са тези заболявания?

Във фокуса ни са животозастрашаващите заболявания. Ще се работи за прецизна диагностиката на болести, за които болниците разполагат с данни. Ние ще ги анализираме в контекста на друга информация за начина на живот на човека – например двигателна активност, начин на хранене. Така ще можем да подпомогнем по-ранното диагностициране на тези заболявания и да предложим мерки за лечение в т.нар. семантизирана медицина, която е свързана с фармацевтичната индустрия и персонализираните услуги за отделните пациенти. Ще търсим общи закономерности и отделно какво е необходимо на всеки конкретен пациент, за да се справи с болестта. Идеята ни е да бъдем един хъб, в който лекарите да съдействат, а ние да имаме достъп до различни данни, с които да работим и да дадем на хората нови начини на лечение.

Интелигентното правителство е друго направление. По какъв начин ще се улесни неговата работа?

Посоката е да интегрираме отворените данни, които правителството предоставя, да установим как те могат да се използват и да се свържат с други налични данни в администрацията. Например в сферата на образованието ще може да се планира необходимостта от обучение в професионални гимназии - в какви направления, какви професии се търсят на база на актуалните в момента потребности, а не да се ползва информация отпреди 2 - 3 години. Това важи и за другите министерства. Наша задача е да откриваме скрити закономерности, които ще подпомогнат взимането на решение и дългосрочното планиране.

Какви са нововъведенията, които ще се опитат да направят учените в сферата на умната индустрия?

Целта ни е да оптимизираме работата на компаниите, така че да постигнат по-високо качество на продуктите и услугите. Ще използваме различни данни за производството на компаниите и как то може да бъде свързано с различи услуги. От данните, които ни предоставят, ще идентифицираме потребителските предпочитания за услугите и продуктите. Така ще можем да ги персонализираме за всеки клиент. Целта е научните изследвания да следват предизвикателствата на индустрия 4.0., което предполага дигитализация на производството. С нашата работа ще подпомогнем модернизирането на фирмите, ще ги стимулираме да събират такива данни, с които да могат навременно да вземат решения за своето развитие. Ще подготвяме и кадри, които да знаят как могат да извлекат знание от данните, как да ги използват, как да създават и използват модели от данни, как да ги прилагат.


Визитка:

-Проф. Силвия Илиева завършва Софийската математическа гимназия

-Магистър по „Електроника“ от Техническия университет – София, и доктор по „Информатика - компютърни системи и технологии“

-Работи в Института по информационни и комуникационни технологии към Българската академия на науките от 1989 г.

-Била е ръководител на катедра „Софтуерни технологии“ в СУ „Св. Климент Охридски“

-Ръководител на Европейския проект GATE и директор на Института GATE в Софийския университет „Св. Климент Охридски“

Източник: monitor.bg

В категории: Интервюта

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код