Берлинската стена трябваше да е последната, но 30 години по-късно се издигат нови


Сподели:
06 Ноември 2019, Сряда
"Стена на Тръмп с Мексико", "бариера на сигурността" между Израел и Западния бряг, огради около испанските анклави в Мароко... Берлинската стена трябваше да е последната, но 30 години след падането й постоянно се издигат нови стени в отговор на предизвикателствата на глобализацията.

"9 ноември 1989 г. беляза нещо, което мнозина се надяваха да е нова епоха на сътрудничество и отвореност отвъд границите", отбелязва Транснационалният институт (ТНИ), прогресивен мозъчен тръст в Амстердам. "Тридесет години по-късно изглежда се е случило точно обратното: светът отвръща на международните проблеми със сигурността със стени, милитаризация и изолация", смята ТНИ в доклада си "Изграждане на стени".


"Вълната от оптимизъм беше краткотрайна", потвърждава Александра Новоселоф от Международния институт за мир в Ню Йорк. "Стените продължават да са тук и са се увеличили. Днес те са повече, отколкото преди 30 години. Преброих около 20, което е двойно повече, отколкото през 1989 г.", добавя Новоселоф.




Политологът Елизабет Вале от Квебекския университет в Монреал пък е преброила 70-75 построени или обявени стени спрямо около 15 през 1989 г. Ако се поставят една до друга, "съществуващите стени ще са с обща дължина около 40 хил. км", което е колкото обиколката на Земята, казва авторът на книгата "Граници, огради и стени - Състояние на несигурност".


Глобализацията беше породила надеждата, че границите ще изчезнат, но всъщност предизвика обратна реакция, подхранваща суверенизма и национализма, които обичат преградите, коментира Брюно Тертре, съавтор с Делфин Папен на "Атласа на границите. Стени, конфликти, миграции". Бариерите се умножиха след 11 септември 2001 г., анализира Тертре, който е заместник-директор на Фондацията за стратегически изследвания в Париж.


Хората започват да строят стени "в опит да се борят по малко смешен начин срещу глобални явления като тероризма, миграциите или бедността", казва Александра Новоселоф.


В общество, което е загубило опорите си, което води до засилено искане за държавна намеса и защита,


"пространствената граница се възприема като абсолютна защита",


коментира Мишел Фуше, автор на "Завръщането на границите". Стената служи като "метафора, от която се очаква да успокои тревогите ни", добавя преподавателят на приложна геополитика в Колежа по световни изследвания в Париж.


"В епоха, в която популизмът бързо набира сила, стената е бързо решение, което едно популистко правителство може бързо да осъществи", каза Елизабет Вале.


Стените като бариери на сигурността днес все повече стават антимиграционни.


"Страните членки на ЕС и на Шенгенското пространство са построили от 90-те години близо 1000 км стени, или шест пъти дължината на Берлинската стена, за да спрат влизането на изселени групи", пише в доклада на ТНИ.


Но "стените не позволяват да се спрат потоците", смята Вале. "Напротив, те допринасят за превръщането им в нелегални. Те не позволяват да се спре трафикът - например повечето вкарани наркотици в САЩ минават през гранични пунктове. Нещо повече, те допринасят за прикриването на една действителност, тази на растящата несигурност в южните страни. Когато милиони хора няма да имат друг избор освен да заминат, стените ще станат безполезни", предупреждава експертът.


"Вярно е, че стените не са решение, но те са отговор по спешност на един също толкова спешен проблем", казва френският историк Клод Кетел, който предупреждава


"да не се демонизират стените".


Не бива да се бъркат същинските гранични стени, които са предназначени за контрол на влизащите в дадена страна, и бившата Берлинска стена, която забраняваше излизанията, с което си спечели прякора "стената на позора", подчертава Майкъл Рубин от консервативния вашингтонски мозъчен център "Американ ентърпрайз инститют".


"Стените работят, ако целта им е да защитят националната сигурност и да възпрат незаконната имиграция", смята той и дава за пример бариерата между Израел и Западния бряг. "Почти веднага броят на успешните атентати в Израел спадна с 90 процента", казва бившият служител на Пентагона. 

Автор: Лоик Венен, Франс прес
Източник: БТА

В категории: Анализи, Новините

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код