Пътят към храма


Сподели:
11 Юни 2015, Четвъртък
Или как едно сдружение от най-бедния регион на ЕС с усърдието на пчелно семейство осигурява на местната общност работа, социални и здравни услуги

Пчелите на Спаска и Мишо сигурно са заразни. Вероятно по някакъв начин облъчват стопаните си с енергия и усърдие. Подобни паранормални причини ни идват наум, докато търсим разумно обяснение как Спаска, Мишо, леля Зорка и още няколко души непостоянно зает екип в сдружение "Нов път", с. Хайредин, отглеждат 138 кошера с пчели, изпълняват десетки проекти, консултират други организации, занимават се с благотворителност, с превенция на туберколоза, прилагат образователни програми в детски градини, организират свободното време на възрастни хора, грижат се за хора в неравностойно положение и създават заетост на десетки безработни в район, придобил печалното наименование Северозападнала България...

Защо е този път, щом не води към храма.

Пътуваме към врачанското село по стар, пуст, надупчен път, пазещ бегъл спомен за асфалт. В главите ни нахлува спомен за финалната фраза от "Покаяние" – разтърсващият (за живелите социализма) филм на грузинеца Тенгиз Абуладзе от 80-те години: "Защо е този път, щом не води към храма?"

Пътят все пак ни отвежда до Хайредин - село в едноименната община, намираща се в Северозападна България – най-бедният регион на Европейския съюз с безработица на места надвишаваща 80%. В  селото живеят около 1200 души, а в общината, включваща общо 6 села, жителите са около 5000.  "Младите хора се изнасят в големите градове, за да търсят работа, а жените в много семейства работят в чужбина, предимно като болногледачки. Най-големите работодатели са  4-5 земеделски кооперации и общинската администрация в Хайредин. Единственото оживление в селото настъпва сутрин около 7:30 ч., когато училищните автобуси докарват децата от съседните села." Така накратко описва ситуацията в региона Спаска Петрова от сдружение "Нов път" – Хайредин.

Дейностите на организацията са толкова многобройни и разнопосочни, че трудно биха могли да бъдат описани накуп, без това да предизвиква въпроса как е възможно това.  През 2004 г. "Нов път" е учредено от 7 души – роми и българи, в отговор на нуждата в региона да започнат да се предлагат качествени социални услуги. По това време Спаска  е зам.-кмет на общината и "отвътре" разбира, че администрацията няма възможност за това. От 2005 г. сдружението започва предоставянето на услугата домашен помощник по проект  на Национална програма "От социални помощи към осигуряване на заетост", откъдето са осигурени заплатите на общо 80 души за три години. Те са заети с обслужването на хора в неравностойно положение, с работа с ромската общност и с деца с противообществени прояви. Така сдружението предоставя социални услуги на нуждаещи се и едновременно с това разкрива нови работни места в общината. "Всъщност на фона на голямата безработица в района това, че осигуряваме работа, а оттам и прехрана на десетки семейства по всеки от проектите за социални дейности, е по-важно от всичко останало", казва Спаска.

Сдружението има изумително портфолио от проекти. Познаваме поне дузина организации, изпълнявали проекти по Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" (ОП РЧР). Мнението на тази макар и непредставителна извадка винаги ме е впечатлявало заради категоричността и единодушието -  "Никога вече!".  Оказва се, че има и друг начин.

Представяме ви 10 вдъхновяващи примера на малки граждански организации и инициативи, които са постигнали впечатляващи успехи в полето, на което работят. Разчитаме вълнуващите истории да инжектират доза вяра и оптимизъм у повече хора и чрез популяризиране на добрите практики да въодушевим повече граждани и компании да подкрепят финансово смислените граждански инициативи и организации, освобождавайки ги от капана на краткосрочното проектно финансиране. Вярваме, че успешните истории ще са полезни за други, предимно малки НПО, които имат нужда от повече знания, опит и увереност, за да правят добри неща, които на пръв поглед може да им изглеждат невъзможни."Нов път" започва с кандидатстване по ОП РЧР още с нейното отваряне през 2007 г. – с проект, осигуряващ грижа на самотно живеещи хора. Оттогава имат 10 успешно изпълнени проекта по тази програма, което ни обърква.  Объркването ни прераства в безпомощно недоумение, когато разбираме, че екипът по управление на проектите се състои от Спаска и леля Зорка, счетоводител на сдружението, като двете паралелно се занимават с още дузина проекти.  За сведение – за своя проект по ОП РЧР една позната фирма със счетоводен отдел от 5 души, HR отдел от трима  и половин дузина мениджъри нае две стажантки, чиято основна работа за повече от година беше да се занимават с документацията по проекта. Спаска обяснява успеха с упоритостта си, готовността за работа до късно вечер без почивен ден и най-вече с това, че си поставя цели, които може да изпълни. Според нея успехът на един проект се измерва не в направените и правилно отчетени разходи, а в това, което създаваш чрез него.След замкметския пост Спаска работи в продължение на две години в АЕЦ "Козлодуй", като едновременно с това координира социалните проекти на сдружението. Напуска атомната централа и се отдава изцяло на работата в "Нов път"през 2009 г., когато отново с финансовата подкрепа на ОП РЧР създават социално предприятие.

По пътя на пчелите

Преди да стартират социалното предприятие, Спаска и Мишо правят проучване, което ги убеждава, че пчеларството не е развито в региона. Това открива поле за изява пред предприемчивия им дух, а знанията и опитът на Мишо в различни сфери на животновъдството наред с образованието му на ветеринарен техник са допълнителните доводи за идеята да се занимават с пчеларство. Така купуват първите  50 кошера с пчелни семейства, а пчелинът разполагат в селското землище на Хайредин."Пчеларството си има мурафет (умение, майсторство), казва Мишо – при създаването на пчелина трябва да се съобразиш с ветровете, изложението, пашата, водата…"

Обяснява, че това е много стара професия и някога се е смятало, че само интелигентни и образовани хора могат да гледат пчели, "защото трябва да имаш много натрупан опит и знания и да си прочел много книги". И с неприкрита гордост заявява: "В България едва ли има 10 човека роми, които гледат пчели."Въпреки увереността и устрема на Спаска и Мишо неизвестните около производството са много. Това превръща начинанието в авантюра с непредизвестен успех.  Според изискванията на програмата сдружението трябва да притежава сграда, в която да има две помещения за развиване на дейностите в социалното предприятие. С много труд и желание и въпреки мнението на хората, че "от тази съборетина няма да излезе нищо", кирпиченият имот, който купуват, бързо се превръща във функционална сграда.

Практическата страна на тази реализация обаче е различна от романтичната идея на Михайлови. При изпълнението на проекти по оперативната програма авансовото плащане традиционно е 20% от целия грант. Както при много бенефициенти, така и за "Нов път" сумата не покрива първоначалните разходи. "Много ни беше трудно, теглихме заеми, за да се справим, за да плащаме заплатите на хората по проекта", разказва Спаска. "Спасявало" ги и честото подаване на отчети, след които се възстановяват направените разходи.

А притесненията далеч не са само финансови. По проекта са обучени 12 души, чийто подбор е труден. "Да намериш качествени хора сред групите, с които работим, беше изпитание, разказва Мишо. Това са трайно безработни, хора от малцинствата, които държавата е научила да чакат помощи, вместо да работят." Тримата най-способни остават на работа в социалното предприятие, а само един от тях работи там и до днес. След успешното приключване на проекта, с който създава социалното предприятие, хайрединското сдружение реализира друг подобен. Благодарение на него ограждат пчелина и закупуват платформа, с която кошерите да се местят на различни места, когато пашата намалее. Проектът е реализиран с помощта на Платформа за създаване на проекти  на Институт "Отворено общество"- София - програма, която помага на общини и неправителствени организации да кандидатстват по структурните фондове на ЕС и по други програми с проекти за интеграция на ромите.

Безупречната работа на сдружението и натрупаният опит в писането на проекти стават причина "Нов път" - Хайредин, да стане регионален партньор на Институт "Отворено общество" по тази програма. Сега Спаска консултира безплатно общини и неправителствени организации, кандидатстващи с проекти за ромското включване.По друг проект по ОП РЧР съвместно с "Местната инициативна група Мизия и Козлодуй" и Фондация за икономическо развитие на малки предприятия, Унгария, "Нов път" проучва опита на Унгария в социалното предприемачество. "Обмяната на опит ни помогна много, защото хората от нашите села видяха, че това, което си говорим, идеите, които им даваме, може да се случват и на практика. В Унгария видяха как предприемчиви хора развиват успешен бизнес в домовете си - шивашко ателие, което шие на ишлеме за целия свят, бижутерски магазин и други успешни дребни бизнеси", разказва Спаска. Видяното в Унгария им помага да направят анализ и маркетингова стратегия за това какви сегменти от икономиката могат да се развиват успешно в региона.

Жужене в няколко пчелина

Пчеларството е труден бизнес не само заради грижите, които трябва да се полагат за кошерите.  Мишо казва, че човек трябва да е много търпелив, тъй като първата печалба идва едва на третата година. Първите две години продукцията отива за подхранването на пчелите. Отделно от опасността пчелите да бъдат засегнати от паразит, който да ги унищожи, има и рутинна загубата на пчели всяка зима, която се счита в приемливи граници, ако е до 10%. Напролет загубите в кошерите трябва да бъдат възстановени. Неподходящото разполагане на пчелина също може да доведе до летален край на пчелните семейства без време. Ако зимата се окаже топла, това намалява допълнително добива на мед, защото пчелите са по-активни и голяма част от произведеното количество отива за подхранване. Всички тези трудности на занаята са причина  пчеларите по принцип да пазят в тайна бизнеса си, особено когато са от един регион, защото "пазарът е малък, а и пашата намалява, когато се увеличат пчелините", обяснява Мишо.

Той обаче мисли по друг начин за конкуренцията. Според него "хората трябва да си помагат, а хляб може да има за всички". Със Спаска изпитват удоволствие от това да популяризират пчеларството. Правят книжки с практическа информация за гледането на пчели и ги разпространяват в региона. "Освен обучените хора по проекта съм направил поне още трима души пчелари", с гордост заявява Мишо. Един от тях е приятел на семейството, пътен полицай от Козлодуй, за когото прочитането на книжката за пчеларството се оказва повратен момент. Няколко дни по-късно Георги  вече имал 11 кошера, а сега мечтата му е да ги увеличи до 150 и да се пенсионира.

Отделно сдружението търси всевъзможни варианти да посвещава в пчеларството на млади хора, останали без работа. Разработват проект към Тръста за социална алтернатива (организация, работеща за преодоляване на бедността)  и чрез него провеждат курс за обучението на 12 пчелари. На успешно завършилите петима сдружението помага  с по 15 кошера и най-необходимите  консумативи и материали. Други трима остават на работа в социалното предприятие в продължение на 6 месеца.

Сега сдружението ще избере най-амбициозните от петимата новосъздадени пчелари, които ще насърчи да кандидатстват за средства по новата Програма за развитие на селските райони и да създадат свои стопанства. С друга част от средствата от Тръста за социална алтернатива Спаска и Мишо купуват още 30 кошера и две дърводелски машини, с които планират да правят рамки и други необходими части за кошерите. Отделно по Националната програма за подкрепа на пчеларството получават финансиране за още 50 кошера.Така социалното предприятие на "Нов път", стартирало през 2010 г. с 50 кошера, вече притежава 138, започва ново производство на части за кошерите и междувременно помага на още няколко десетки хора от уязвимите социални групи да добият професия и да стартират собствен бизнес.

Спаска вярва, че най-полезното нещо, което прави сдружението, е, че дава възможност за работа на хора от социални групи, за които липсата на трудова заетост е основен проблем. Затова и казва, че не оставя неизползвана възможност в тази насока. В рамките на друг проект в партньорство с общините Бяла Слатина, Кнежа и Хайредин помагат на 55 души да придобият професионална квалификация по професиите социален асистент и офис сътрудник. "Дани не беше виждала компютър, а сега е сътрудник  при нас", казва Спаска. Повечето партньорски организации също оставят на работа преминалите обучението офис сътрудници.

"Нов път" подпомага хора и чрез сътрудничеството си с пловдивската фондация "Земята – източник на доходи", осигуряваща средства на предприемчиви хора, които не могат да получат банкови кредити заради невъзможността да предложат гаранции. От "Нов път" са избрали 7 предприемачи от област Враца, които са подкрепили със суми средно по около 2000 лв., за да развият дейност, от която ще изкарват прехраната си. Според условията на програмата средствата се връщат с оскъпяване от 6-7% годишно, което е добра възможност за дребни стопани, на които не им достига малка сума за бизнеса им, обяснява Спаска  и дава пример с подпомогнатите от тях – овощар, на когото му трябвали пари за нова фреза, земеделец, който отглежда картофи и се нуждаел от нова водна помпа, двама пчелари имащи нужда от нови кошери.

Подаръци ще има за всички от сърце

"Нов път" създава и "социален парк" – иновативна услуга, чрез която всеки жител на Хайредин може да получи комплексна услуга на "едно гише" в офиса на сдружението. Няколко сътрудници на Спаска и Мишо предоставят на нуждаещите се всякакъв вид административна помощ при попълване на заявления, копиране на документи, търсене на информация в интернет. В социалния парк създават и клубове за възрастни, които осигуряват медицинска помощ, клубове по интереси и организиране на  екскурзии. Спаска отбелязва, че в рамките на този проект е първото й разочарование от непълната реализация на една от дейностите – мотивиране на младите  майки да четат приказки на своите деца. Световната педагогическа практика показва, че това оказва много силно положително влияние върху психичното развитие на децата и върху овладяването на българския език. Затова в сдружението създават библиотека за детски книжки, купуват играчки и материали за моделиране и оцветяване, но майките от Хайредин не се възползват от възможността.

Идеите на Спаска за друг вид услуга на родители обаче успява да сработи. По проект по схемата за образователната интеграция на деца от малцинствата, сдружението прави Център за работа с родители в сградата на детска градина "Слънчице" в Бяла Слатина, където осигурява приятни и полезни социални изживявания на родителите. "Освен децата и родителите се нуждаят от това да научат нещо, да пообщуват помежду си, да преживеят нещо различно от ежедневните им домакински задължения", казва Спаска. Финансирането по проекта е приключило, а от "Нов път" търсят възможност да продължат дейността.

Благотворителността е само още един нюанс в палитрата от дейности на организацията. С помощта на  християнската хуманитарна организация Samaritan’s Purse в навечерието на Коледа екипът на сдружението радва деца от по-бедните семейства с коледен подарък, който иначе няма да получат. Инициативата е позната под името "Рождествено дете". За да участваш в проекта, трябва да имаш собствен принос от 30%. Всяка подаръчна кутия съдържа играчка, четка и паста за зъби, книжка, играчка, дрешка, лакомство... "Ние участваме от четири години. Помагаме на най-бедните деца, тези, чиито родители никога не са им купували коледен подарък", казва Мишо. И добавя:  "Да видиш  как тези деца сграбчват кутиите и ги разкъсват и после  - погледите им, като намерят лакомствата… А някои от тях получават обувки за пръв път в живота си… Изживяването е неописуемо."

И за капак – борба с туберкулозата

Докато Спаска ни разказва за поредния проект, чрез който съвместно с община Враца изграждат Младежки център в помощ на деца в риск,  Мишо се извинява, че трябва да напусне компанията ни, защото тръгва "на терен". Извиняваме го, защото "сигурно пчелите се нуждаят от нещо". Но мисълта ни изобщо не е в правилната посока. "Теренът" се оказва друг.От пет години сдружението е партньор на Министерството на здравеопазването по програма на Глобалния фонд за борба срещу СПИН, туберкулоза и малария в ромската общност в област Враца. "Оказа се, че не е превенция, ами е чисто лечение", казва Мишо и допълва (не сме сигурни дали на шега), че "е станал най-добрият по откриване на туберкулоза в България".

Работата на сдружението се състои в това да провежда информационни кампании в ромските махали за това как се предпазва от болестта, да правят тестове за ранна диагностика, да насочват и придружават онези, при които има симптоми на болестта, до Областния диспансер по пневмо-фтизиатрични заболявания във Враца. "За целта хората попълват въпросник, а отговорите показват дали има симптоми на болестта. При наличие на такива ние ги придружаваме до болницата, където безплатно им се правят три вида изследвания", обяснява Мишо. Има латентна туберкулоза, която се лекува медикаментозно в продължение на няколко месеца, през които сдружението има ангажимент да наблюдава болния.
При наличие на туберкулоза обаче болният се задържа за лечение за период от 3 до 6 месеца. Спаска и Мишо обясняват, че в ромските махали проблемът със заболяването е сериозен, защото то е силно заразно и често пламват огнища на заразата."Ако открием болен, следва изследване на най-близкия семеен кръг, а после и всички контактни, което в ромската общност разширява кръга доста", разказва Спаска.

И така по този начин в една история се вплитат производство на мед, работа с хора в неравностойно положение, осигуряване на работа за безработни, коледни подаръци за бедни деца, борба с туберкулоза…

По пътя към храма 

Спаска и Михаил са открити хора, от онези, които могат да се шегуват, включително със себе си. Мишо признава, че трудно е успял да преодолее стереотипите, характерни за средата, в която е отраснал. "Не знам дали можеш да си представиш какво е за един ром, за един мъж, да пусне жена си да работи, да я няма по няколко дни вкъщи, да я взимат сутрин с общинската кола и да я връщат след три дни. В началото съм водил страшни борби със себе си", казва Мишо. "Защото, като се оженихме, бях свикнал да се слуша само моята дума. После нещата се промениха." И допълва, че въпреки трудните моменти за семейството със Спаска не могат един без друг.

Взаимно се допълват, всеки действа в полето на своите възможности и сили и така нещата се получават. Спаска не спира да учи - педагогика във врачанския филиал на Великотърновския университет, после  магистратура по публична администрация в Софийския университет, а наскоро и втора - по финансово управление на публичния сектор.  И още един щрих от автобиографията на Спаска – между другото наред с всички изброени активности г-жа Петрова  беше зам.-министър в Министерството на труда и социалната политика в последния служебен кабинет. Ресорът й  -  социални политики и социално включване.

Мишо освен личните качества, които му помагат да успява, има дълбоки познания в различни сфери на животновъдството. Шегува се, че той винаги може да включи компютъра и да напише един проект, но тя неговата работа не може да свърши.

След четиричасовата ни среща със Спаска и Мишо си тръгваме с усещането, че новите пътища, които прокарват от "Нов път" в тази затънтена северозападна територия, на която като че ли всичко останало спи, са пътища към храм. Храм, в който витае вярата, че нещата просто могат да се случват. Стига да имаш сърце, упоритост и да намериш път. Може и нов.

---------------------

Спаска Петрова, ръководител проекти:


Най-голямото предизвикателство във вашата работа?

В личен план най-голямото предизвикателство за мен е да покажа, че една жена може да се справи с всякакви предизвикателства, стига да е уверена в себе си и да има подкрепата на близките си.  В работата ми е да покажем, че социалното предприемачество е възможно в България.                                                                               

Имало ли е момент, когато сте искали да се откажете?

И онзи ден, и вчера, и днес. Скоро завършвам магистратура по финансово управление на публичния сектор и всеки път, като ми дойде в повече напрежението с проектите, казвам на леля Зорка: "Край с проектите. Отивам да работя в някоя банка, за да ми е спокойно." Тя, разбира се, не ми вярва

Кое ви вдъхновява да продължавате?

Това, че нещата, по които работим, се случват.

Ако можехте да промените едно нещо в сферата, в която работите, кое щеше да е то?

Единственото нещо, което бих направила, е да накарам всички хора по света да бъдат малко повече отговорни.

Източник: capital.bg

В категории: Анализи, Бизнесът

Сподели:
Коментари

0 коментара
Добави коментар

Вашето име:
Моля, въведете Вашето име
Коментар:
Моля, въведете Вашият коментар
Защитен код:
Моля, въведете защитния код